1След това Самсон отиде в Газа. Там видя една блудница и влезе при нея.2И съобщиха на жителите на Газа: Самсон дойде тук. И те обикаляха и цяла нощ го причакваха при градската порта; и се спотайваха цяла нощ с надежда, преди да съмне, да го убият. (1 Цар 23:26; Пс 118:10; Д А 9:24)3А Самсон спа до среднощ; и след като стана в полунощ, хвана вратите на градската порта с двата стълба и ги изкърти заедно с лоста, вдигна ги на рамената си и ги занесе на върха на хълма, който е срещу Хеврон.4След това залюби една жена в долината Сорик на име Далила.5Филистимските началници отидоха при нея и и казаха: Придумай го и разбери в какво се състои огромната му сила и как можем да му надвием, и да го вържем, за да го усмирим. А ние ще ти дадем по хиляда и сто сребърника всеки. (Съд 14:15; Пр 2:16; Пр 5:3; Пр 6:24; Пр 7:21)6И така, Далила каза на Самсон: Кажи ми в какво се състои голямата ти сила и с какво трябва да те вържат, за да те победят.7Самсон и отговори: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още неизсъхнали, тогава ще стана безсилен и ще бъда като всеки друг човек.8Тогава филистимските началници и донесоха седем пресни тетиви, още неизсъхнали; и тя го върза с тях.9(В това време имаше в спалнята и скрити хора.) И тя каза на Самсон: Филистимците те нападат, Самсоне! А той скъса тетивите, както се къса връв от кълчища, когато се допре[1] до огън. И не можаха да узнаят колко беше силата му.10След това Далила каза на Самсон: Ти се подигра с мен и ме излъга. Сега ми кажи с какво трябва да те вържат.11А той отговори: Ако ме вържат здраво с нови, неупотребявани въжета, тогава ще стана безсилен и ще бъда като всеки друг човек.12И така, Далила намери нови въжета, върза го с тях и му каза: Филистимците те нападат, Самсоне! (И имаше скрити хора, причакващи в спалнята и.) А Самсон ги скъса от ръцете си като нишка.13Тогава Далила каза на Самсон: Непрекъснато ми се подиграваш и ме лъжеш. Кажи ми с какво трябва да те вържат. А той отговори: Трябва да втъчеш седемте плитки на главата ми в тъканта, която тъчеш.14И тя ги втъка и заклини стана; тогава му каза: Филистимците те нападат, Самсоне! А той се събуди от съня си и изтръгна клина на стана заедно с тъканта.15Тогава Далила му каза: Как можеш да казваш: Обичам те, като сърцето ти не е с мен? Ето, три пъти ти ме излъга и не ми разкри в какво се състои огромната ти сила. (Съд 14:16)16И понеже му досаждаше всеки ден с думите си и толкова настояваше пред него, накрая душата му се отегчи до смърт.17Тогава той и откри цялото си сърце: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм назорей на Бога още от утробата на майка си. Ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мен и ще отслабна, ще стана като всеки друг човек. (Чис 6:5; Съд 13:5; Мих 7:5)
Пленяването на Самсон
18Щом Далила видя, че Самсон и разкри всичко, прати да повикат филистимските началници и им каза: Елате още веднъж, защото той ми разкри цялото си сърце. Тогава филистимските началници дойдоха при нея и и донесоха парите.19И тя приспа Самсон на коленете си, повика човек да обръсне седемте плитки на главата му; и след това започна да го оскърбява. И силата му се оттегли от него. (Пр 7:26; Пр 7:27)20Тогава тя каза: Филистимците те нападат, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза, както друг път, и ще се отърва. Той обаче не знаеше, че ГОСПОД се беше оттеглил от него. (Чис 14:9; Чис 14:42; Чис 14:43; И Н 7:12; 1 Цар 16:14; 1 Цар 18:12; 1 Цар 28:15; 1 Цар 28:16; 2 Лет 15:2)21Така филистимците го хванаха, избодоха очите му и като го отведоха в Газа, го оковаха с медни вериги. И той мелеше в тъмницата.22Но космите на главата му започнаха пак да растат след бръсненето.
Отмъщението и смъртта на Самсон
23Филистимските началници се събраха, за да принесат голяма жертва на бога си Дагон и да се повеселят, защото си казаха: Нашият бог предаде в ръцете ни неприятеля ни Самсон.24Когато народът видя Самсон, всички хвалеха бога си: Нашият бог предаде в ръцете ни неприятеля ни, опустошителя на земята ни, който е убил мнозина от нас. (Дан 5:4)25И когато се развеселиха сърцата им, предложиха: Повикайте Самсон, нека се подиграем[2] с него. И така, доведоха Самсон от тъмницата и той стана за присмех пред тях. След това го поставиха между колоните на къщата. (Съд 9:27)26Тогава Самсон каза на момченцето, което го водеше: Заведи ме да напипам колоните, на които се крепи къщата, за да се подпра на тях.27А къщата беше пълна с мъже и жени. Там бяха всички филистимски началници и на покрива имаше около три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсон, който се беше превърнал в посмешище. (Вт 22:8)28Тогава Самсон извика към ГОСПОДА: Господи ЙЕХОВА, спомни си за мен и ме подкрепи само още веднъж, Боже, за да отмъстя на филистимците поне за двете си очи. (Ер 15:15)29След това Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше къщата, опря се на тях – на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата.30И каза: Нека умра с филистимците. След това наблегна с всичката си сила и къщата падна върху началниците и върху целия народ, който беше в нея. Така умрелите, които Самсон уби при смъртта си, бяха повече от онези, които беше убил през живота си.31Братята му и целият му бащин дом дойдоха и като взеха тялото му, занесоха го и го погребаха в гроба на баща му Маное, между Сарая и Естаол. И Самсон беше съдия над Израил за двадесет години. (Съд 13:25)
1Samson partit pour Gaza. Il y vit une prostituée et entra chez elle.2On dit aux habitants de Gaza: «Samson est arrivé ici.» Ils l'encerclèrent et se tinrent toute la nuit en embuscade à la porte de la ville. Ils restèrent tranquilles toute la nuit, se disant: «Au lever du jour, nous le tuerons.»3Samson resta couché jusqu'à minuit. Vers minuit, il se leva, attrapa les battants de la porte de la ville ainsi que leurs deux montants, les arracha avec la barre, les mit sur ses épaules et les transporta au sommet de la montagne qui fait face à Hébron.4Après cela, il aima une femme dans la vallée de Sorek. Elle s'appelait Delila.5Les princes des Philistins montèrent vers elle et lui dirent: «Flatte-le pour savoir d'où lui vient sa grande force et comment nous pourrions le maîtriser. Nous l'attacherons pour le dompter et nous te donnerons chacun 1100 pièces d'argent.»6Delila dit à Samson: «Dis-moi donc d'où vient ta grande force et avec quoi il faudrait t'attacher pour te dompter.»7Samson lui répondit: «Si on m'attachait avec 7 cordes fraîches, qui ne soient pas encore sèches, je deviendrais faible et je serais pareil à un autre homme.»8Les princes des Philistins apportèrent à Delila 7 cordes fraîches, qui n'étaient pas encore sèches. Elle l'attacha avec ces cordes.9Or des hommes se tenaient en embuscade chez elle, dans une chambre. Elle dit à Samson: «Les Philistins sont sur toi, Samson!» Il cassa les cordes aussi facilement qu'un cordon de chanvre rongé par le feu, et l'on ne sut pas d'où venait sa force.10Delila dit à Samson: «Tu t'es moqué de moi, tu m'as dit des mensonges. Maintenant, indique-moi donc avec quoi il faut t'attacher.»11Il lui dit: «Si on m'attachait avec des cordes neuves, dont on ne se soit jamais servi, je deviendrais faible et je serais pareil à un autre homme.»12Delila prit des cordes neuves, avec lesquelles elle l'attacha. Puis elle lui dit: «Les Philistins sont sur toi, Samson!» Or des hommes se tenaient en embuscade dans une chambre. Samson cassa comme un simple fil les cordes qu'il avait aux bras.13Delila dit à Samson: «Jusqu'à maintenant tu t'es moqué de moi, tu m'as dit des mensonges. Indique-moi avec quoi il faut t'attacher.» Il lui dit: «Tu n'as qu'à tisser les 7 tresses de ma tête avec la chaîne d'un métier à tisser.»14Elle les fixa au moyen d'une cheville. Puis elle lui dit: «Les Philistins sont sur toi, Samson!» Il se réveilla et arracha la cheville du métier à tisser ainsi que le tissu.15Elle lui dit: «Comment peux-tu dire: ‘Je t'aime!’ puisque ton cœur n'est pas avec moi? Voilà 3 fois que tu t'es moqué de moi et tu ne m'as pas indiqué d'où vient ta grande force.»16Comme elle était chaque jour à le harceler de paroles et à le pousser à bout, il perdit patience au point de désirer la mort.17Il lui ouvrit tout son cœur et lui dit: «Le rasoir n'est pas passé sur ma tête parce que je suis consacré à Dieu depuis le ventre de ma mère. Si j'étais rasé, ma force m'abandonnerait, je deviendrais faible et je serais pareil à tout autre homme.»18Voyant qu'il lui avait ouvert tout son cœur, Delila envoya appeler les princes des Philistins et leur fit dire: «Montez cette fois-ci, car il m'a ouvert tout son cœur.» Les princes des Philistins montèrent vers elle et apportèrent l'argent.19Elle endormit Samson sur ses genoux. Puis, ayant appelé un homme, elle lui fit raser les 7 tresses de la tête de Samson et commença ainsi à le dompter. Il perdit sa force.20Elle dit alors: «Les Philistins sont sur toi, Samson!» Il se réveilla et dit: «Je m'en tirerai comme les autres fois, je me dégagerai.» Il ne savait pas que l'Eternel s'était retiré de lui.21Les Philistins s'emparèrent de lui et lui crevèrent les yeux. Ils le firent descendre à Gaza et l'attachèrent avec des chaînes en bronze. Il dut tourner la meule pour le blé dans la prison.
Mort de Samson
22Cependant les cheveux de Samson recommençaient à pousser, depuis le moment où il avait été rasé.23Or les princes des Philistins se rassemblèrent pour offrir un grand sacrifice à Dagon[1], leur dieu, et pour se réjouir. Ils disaient: «Notre dieu a livré Samson, notre ennemi, entre nos mains.»24En le voyant, les membres du peuple célébrèrent leur dieu en disant: «Notre dieu a livré entre nos mains notre ennemi, celui qui semait la dévastation dans notre pays et qui multipliait nos morts.»25Dans leur joie, ils dirent: «Qu'on appelle Samson et qu'il nous amuse!» On fit sortir Samson de la prison et il joua devant eux. Lorsqu'on le plaça entre les colonnes,26Samson dit au jeune homme qui le tenait par la main: «Laisse-moi toucher les colonnes sur lesquelles repose la maison et m'appuyer contre elles.»27La maison était remplie d'hommes et de femmes. Tous les princes des Philistins étaient là, et il y avait sur le toit environ 3000 personnes, hommes et femmes, qui regardaient Samson jouer.28Alors Samson fit appel à l'Eternel en disant: «Seigneur Eternel, souviens-toi de moi, je t'en prie! O Dieu, donne-moi de la force cette fois seulement, et que d'un seul coup je tire vengeance des Philistins pour mes deux yeux!»29Puis il attrapa les deux colonnes du milieu sur lesquelles reposait la maison et s'appuya contre elles. L'une était à sa droite, et l'autre à sa gauche.30Samson dit: «Que je meure avec les Philistins!» Il se pencha de toutes ses forces, et la maison tomba sur les princes et sur tout le peuple qui s'y trouvait. Ceux qu'il tua à sa mort furent plus nombreux que ceux qu'il avait tués pendant sa vie.31Ses frères et toute la famille de son père descendirent et l'emportèrent. Lorsqu'ils furent remontés chez eux, ils l'enterrèrent entre Tsorea et Eshthaol dans le tombeau de son père Manoach. Il avait été juge en Israël pendant 20 ans.