Съдии 15 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

1 След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като и донесе едно яре. Той каза на баща и: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща и не му позволи да влезе. 2 И баща и му каза: Аз си помислих, че ти си я намразил. Затова я дадох на приятеля ти. По-малката и сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея вместо другата. (Съд 14:20) 3 А Самсон отговори: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците, като им сторя и аз зло. 4 И така, Самсон отиде и хвана триста лисици. След това взе главни, обърна ги с опашките една към друга и прикачи по една главня в средата между двете опашки. 5 След това запали главните, пусна лисиците по посевите на филистимците и изгори копните и неожънатите класове, също и маслините. 6 Тогава филистимците попитаха: Кой стори това? И им отвърнаха: Самсон, зетят на тамнатеца, затова, че той взе жена му и я даде на другаря му. Тогава филистимците дойдоха и изгориха нея и баща и с огън. (Съд 14:15) 7 А Самсон им каза: Щом направихте така, аз ще си отмъстя на вас. Само тогава ще престана. 8 И той ги порази с голямо клане надлъж и нашир^[1]; след това отиде и остана в процепа на скалата Итам. 9 Тогава филистимците отидоха, разположиха стан в Юда и се разпростряха до Лехий. (Съд 15:19) 10 Юдовите мъже им казаха: Защо сте дошли против нас? А те отговориха: Дошли сме да вържем Самсон, за да постъпим с него, както той направи с нас. 11 Затова три хиляди мъже от Юда слязоха в процепа на скалата Итам и казаха на Самсон: Не знаеш ли, че филистимците са ни господари? Какво е това, което правиш на нас? А той им отвърна: Каквото те ми сториха, това им сторих и аз. (Съд 14:4) 12 Тогава те му казаха: Ние сме дошли да те вържем и да те предадем на филистимците. Самсон отговори: Закълнете ми се, че вие самите няма да ме нападнете. 13 А те се уговориха с него: Ние само ще те вържем и ще те предадем на тях; но в никакъв случай няма да те убием. И така, вързаха Самсон с две нови въжета и го изведоха от скалата. 14 Когато стигнаха в Лехий, филистимците го посрещнаха с викове. А ГОСПОДНИЯТ Дух дойде със сила на него; и въжетата на ръцете му станаха като прегорял лен и връзките му паднаха от ръцете му. (Съд 3:10; Съд 14:6) 15 И Самсон намери една челюст на осел, още прясна, протегна ръката си, взе я и уби с нея хиляда мъже. (Лев 26:8; И Н 23:10; Съд 3:31)

Лев 26:8И Н 23:10Съд 3:31

16 Тогава Самсон каза: С челюст на осел унищожих купове, купове. С челюст на осел убих хиляда мъже. 17 И като спря да говори, хвърли челюстта от ръката си. Затова онова място бе наречено Рамат-Лехий^[2]. 18 След това той много ожадня; и извика към ГОСПОДА: Ти даде чрез ръцете на слугата Си това голямо избавление. Сега да умра от жажда ли и да падна в ръката на необрязаните? (Пс 3:7) 19 Но Бог разтвори процепа, който е в Лехий, и от него потече вода. След като пи, духът му се съвзе и Самсон се съживи. Затова той нарече мястото, което е Лехий, Енакоре^[3], както се нарича и до днес. (Бит 45:27; Ис 40:29) 20 И той беше двадесет години съдия над Израил през времето на филистимското господство. (Съд 13:1)

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Exploits de Samson contre les Philistins

1 Quelque temps après, à l'époque de la moisson des blés, Samson alla voir sa femme en lui apportant un chevreau. Il dit: «Je veux entrer vers ma femme dans sa chambre.» Mais le père de sa femme ne lui permit pas d'entrer. 2 «J'ai pensé, dit-il, que tu avais de la haine envers elle et je l'ai donnée à ton compagnon. Sa jeune sœur n'est-elle pas plus belle qu'elle? Epouse-la donc à sa place.» 3 Samson leur dit: «Cette fois je ne serai pas coupable envers les Philistins, si je leur fais du mal.» 4 Samson s'en alla. Il attrapa 300 renards et prit des flambeaux. Puis il attacha les renards par la queue, deux par deux, en mettant une torche au milieu des queues. 5 Il alluma les flambeaux, lâcha les renards dans les blés des Philistins et mit ainsi le feu aux tas de gerbes, au blé sur pied et même aux plantations d'oliviers. 6 Les Philistins demandèrent: «Qui a fait cela?» On répondit: «C'est Samson, le gendre du Thimnien, parce que ce dernier lui a pris sa femme et l'a donnée à son compagnon.» Les Philistins montèrent et la brûlèrent, ainsi que son père. 7 Samson leur dit: «Est-ce ainsi que vous agissez? Je ne m'arrêterai qu'après m'être vengé de vous.» 8 Il les battit à plate couture, puis il descendit et se retira dans la grotte du rocher d'Etam. 9 Alors les Philistins se mirent en marche, campèrent en Juda et se déployèrent jusqu'à Léchi. 10 Les hommes de Juda dirent: «Pourquoi êtes-vous montés contre nous?» Ils répondirent: «Nous sommes montés pour capturer Samson, afin de le traiter comme il nous a traités.» 11 Sur quoi 3000 Judéens descendirent à la grotte du rocher d'Etam et dirent à Samson: «Ne sais-tu pas que les Philistins exercent leur domination sur nous? Que nous as-tu donc fait?» Il leur répondit: «Je les ai traités comme ils m'ont traité.» 12 Ils lui dirent: «Nous sommes descendus pour te capturer afin de te livrer entre les mains des Philistins.» Samson leur dit: «Jurez-moi que vous ne me tuerez pas.» 13 Ils lui répondirent: «Non. Nous voulons seulement t'attacher et te livrer entre leurs mains, mais nous ne te ferons pas mourir.» Ils l'attachèrent avec deux cordes neuves et le firent sortir de la grotte. 14 Lorsqu'il arriva à Léchi, les Philistins poussèrent des cris en le voyant. Alors l'Esprit de l'Eternel vint sur lui. Les cordes qu'il avait aux bras devinrent pareilles à du lin brûlé par le feu et ses liens tombèrent de ses mains. 15 Il trouva une mâchoire d'âne fraîche, tendit la main pour la prendre et tua 1000 hommes avec elle. 16 Samson dit alors: «Avec une mâchoire d'âne, j'ai fait un tas, deux tas. Avec une mâchoire d'âne, j'ai tué 1000 hommes.» 17 Quand il eut fini de parler, il jeta la mâchoire. Et l'on appela cet endroit Ramath-Léchi. 18 Pressé par la soif, Samson fit appel à l'Eternel en disant: «C'est toi qui as permis cette grande délivrance par l'intermédiaire de ton serviteur. Et maintenant, devrais-je mourir de soif et tomber entre les mains des incirconcis?» 19 Dieu fendit la cavité du rocher qui se trouve à Léchi et il en sortit de l'eau. Samson but, il retrouva ses forces et reprit vie. C'est pour cela qu'on a appelé cette source En-Hakkoré. Elle existe aujourd'hui encore à Léchi. 20 Samson fut juge en Israël à l'époque des Philistins, pendant 20 ans.