1И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? (Ис 51:2; Мт 3:9; Йн 8:33; Йн 8:39; 2 Кор 11:22)2Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. (Рим 3:20; Рим 3:27; Рим 3:28; Еф 2:8)3Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“ (Бит 15:6; Гал 3:6; Як 2:23)4А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата; (Рим 11:6)5а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяраму се вменява за правда.6Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:7„Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити. (Пс 32:1; Пс 32:2)8Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“9Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“10Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.11И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях, (Бит 17:10; Бит 17:11; Лк 19:9; Рим 4:12; Рим 4:16; Гал 3:7)12и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.
Вярата в Божието обещание
13Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра. (Бит 15:6; Бит 17:4; Бит 17:5; Гал 3:29)14Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено; (Гал 3:18)15понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление. (Рим 3:20; Рим 5:13; Рим 5:20; Рим 7:8; Рим 7:10; Рим 7:11; 1 Кор 15:56; 2 Кор 3:7; 2 Кор 3:9; Гал 3:10; Гал 3:19; 1 Йн 3:4)16Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни (Ис 51:2; Рим 3:24; Рим 9:8; Гал 3:22)17(както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува. (Бит 17:5; Рим 8:11; Рим 9:26; 1 Кор 1:28; Еф 2:1; Еф 2:5; Евр 11:12; 1 Пет 2:10)18Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ (Бит 15:5)19Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, (Бит 17:17; Бит 18:11; Евр 11:11; Евр 11:12)20обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,21уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. (Пс 115:3; Лк 1:37; Лк 1:45; Евр 11:19)22Затова му се вмени за правда.23Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, (Рим 15:4; 1 Кор 10:6; 1 Кор 10:11)24но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, (Д А 2:24; Д А 13:30)25Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни. (Ис 53:5; Ис 53:6; Рим 3:25; Рим 5:6; Рим 8:32; 1 Кор 15:17; 1 Кор 15:22; 2 Кор 5:21; Гал 1:4; Евр 9:28; 1 Пет 1:21; 1 Пет 2:24; 1 Пет 3:18)
Exemples de justice par la foi dans l'Ancien Testament
1Que dirons-nous donc d'Abraham, notre ancêtre? Qu'a-t-il obtenu par ses propres efforts?2Si Abraham a été considéré comme juste sur la base de ses œuvres, il a de quoi se montrer fier, mais non devant Dieu.3En effet, que dit l'Ecriture? Abraham a eu confiance en Dieu et cela lui a été compté comme justice.[1] (Бит 15:6)4Or, si quelqu'un accomplit quelque chose, le salaire est porté à son compte non comme une grâce, mais comme un dû.5Par contre, si quelqu'un ne fait rien mais croit en celui qui déclare juste l'impie, sa foi lui est comptée comme justice.6De même, David exprime le bonheur de l'homme à qui Dieu attribue la justice sans les œuvres:7Heureux ceux dont les fautes sont pardonnées et dont les péchés sont couverts,8heureux l'homme à qui le Seigneur ne tient pas compte de son péché![2] (Пс 32:1)9Ce bonheur n'est-il que pour les circoncis, ou bien est-il également pour les incirconcis? En effet, nous disons que la foi d'Abraham lui a été comptée comme justice[3]. (Бит 15:6)10Quand donc a-t-elle été portée à son compte? Etait-ce après ou avant sa circoncision? Ce n'était pas après sa circoncision, mais bien alors qu'il était incirconcis.11Et il a reçu le signe de la circoncision comme le gage de la justice qu'il avait obtenue par la foi alors qu'il était incirconcis. Il est ainsi le père de tous les incirconcis qui croient, afin que la justice soit aussi portée à leur compte.12Il est aussi le père des circoncis qui ne se contentent pas d'être circoncis mais qui marchent aussi sur les traces de la foi de notre ancêtre Abraham quand il était encore incirconcis.13En effet, ce n'est pas par la loi que la promesse de recevoir le monde en héritage a été faite à Abraham ou à sa descendance, mais c'est par la justice de la foi,14car si l'on devient héritier par la loi, la foi est dépourvue de sens et la promesse[4] sans effets.15En fait, la loi produit la colère de Dieu, puisque là où il n'y a pas de loi, il n'y a pas non plus de transgression.16C'est donc par la foi que l'on devient héritier, pour que ce soit par grâce et que la promesse soit assurée à toute la descendance, non seulement à celle qui dépend de la loi, mais aussi à celle qui a la foi d'Abraham. En effet, Abraham est notre père à tous, comme cela est d'ailleurs écrit:17Je t'ai établi père d'un grand nombre de nations.[5] Il est notre père devant le Dieu en qui il a cru, le Dieu qui donne la vie aux morts et appelle ce qui n'existe pas à l'existence. (Бит 17:5)18Espérant contre toute espérance, Abraham a cru et est ainsi devenu le père d'un grand nombre de nations, conformément à ce qui lui avait été dit: Telle sera ta descendance.[6] (Бит 15:5)19Sans faiblir dans la foi, il n'a pas considéré que son corps était déjà usé, puisqu'il avait près de 100 ans, ni que Sara n'était plus en état d'avoir des enfants.20Il n'a pas douté, par incrédulité, de la promesse de Dieu, mais il a été fortifié par la foi et il a rendu gloire à Dieu,21car il avait la pleine conviction que ce que Dieu promet, il peut aussi l'accomplir.22C'est pourquoi cela lui a été compté comme justice[7]. (Бит 15:6)23Or ce n'est pas pour lui seulement qu'il est écrit que la foi a été portée à son compte,24mais c'est aussi pour nous. Elle sera portée à notre compte, puisque nous croyons en celui qui a ressuscité Jésus notre Seigneur,25lui qui a été donné à cause de nos fautes et qui est ressuscité à cause de notre justification.