Псалм 52

Библия, ревизирано издание

Божието осъждение и милост

(По слав. 51.)

1 За първия певец, Давидова поука, когато беше дошъл едомецът Доик при Саул и му беше казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща^[1]. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века. (1 Цар 21:7) 2 Езикът ти, като действа коварно, подобно на остър бръснач, измисля нечестие. (Пс 50:19; Пс 57:4; Пс 59:7; Пс 64:3)

Пс 50:19Пс 57:4Пс 59:7Пс 64:3

3 Обичаш злото повече от доброто и да лъжеш – повече, отколкото да говориш правда. (Села.) (Ер 9:4; Ер 9:5) 4 Обичаш всички гибелни думи и измамливия език. 5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти и ще те изкорени от земята на живите. (Села.) (Пр 2:22) 6 А праведните, като видят това, ще се убоят и ще му се присмеят и кажат: (Йов 22:19; Пс 37:34; Пс 40:3; Пс 58:10; Пс 64:8; Мал 1:5)

Йов 22:19Пс 37:34Пс 40:3Пс 58:10Пс 64:8Мал 1:5

7 Ето човек, който не направи Бога своя крепост, а уповаваше на многото си богатство и се закрепваше в нечестието си. (Пс 49:6) 8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; уповавам на Божията милост от века и до века. (Ер 11:16; Ос 14:6) 9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; и пред Твоите светии ще призовавам името Ти, защото е благо. (Пс 54:6)

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Псалм 52

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Punition du trompeur

1 Au chef de chœur. Cantique de David, 2 lorsque Doëg, l'Edomite, vint dire à Saül: «David s'est rendu dans la maison d'Achimélec.» 3 Pourquoi te vantes-tu de ce qui est mal, toi l'homme fort? La bonté de Dieu subsiste toujours. 4 Ta langue n'invente que le crime, elle est coupante comme un rasoir, fourbe que tu es! 5 Tu préfères le mal au bien, le mensonge à la vérité. – Pause. 6 Tu aimes toutes les paroles qui détruisent, langue trompeuse! 7 C'est pourquoi Dieu t'abattra pour toujours, il s'emparera de toi et t'arrachera de ta tente, il te déracinera de la terre des vivants. – Pause. 8 Les justes le verront, ils éprouveront de la crainte, et ils se moqueront de lui: 9 «Voilà l'homme qui ne prenait pas Dieu pour protecteur, mais qui se confiait dans ses grandes richesses et cherchait refuge dans sa méchanceté.» 10 Mais moi, je suis pareil à un olivier verdoyant dans la maison de Dieu, je me confie dans la bonté de Dieu pour toujours et à perpétuité. 11 Je te louerai toujours pour ce que tu as fait. Je veux espérer en ton nom, car tu es bon envers tes fidèles.