1За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането[1] ми? (Мт 27:46; Мк 15:34; Евр 5:7)2Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.3Но Ти си Святият, Който си възцарен между Израилевите хваления. (Вт 10:21)4На Теб уповаваха бащите ни, уповаваха – и Ти ги избави.5Към Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха. (Пс 25:2; Пс 25:3; Пс 31:1; Пс 71:1; Ис 49:23; Рим 9:33)6А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа. (Йов 25:6; Ис 41:14; Ис 53:3)7Всички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват: (Йов 16:4; Пс 109:25; Мт 27:39; Мк 15:29; Лк 23:35)8Той упова на ГОСПОДА: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него. (Пс 91:14; Мт 27:43)9Но Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди, (Пс 71:6)10на Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог. (Ис 46:3; Ис 49:1)11Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.12Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха. (Вт 32:14; Пс 68:30; Ез 39:18; Ам 4:1)13Отвориха срещу мен устата си – като лъв, който граби и реве. (Йов 16:10; Пс 35:21; П Ер 2:16; П Ер 3:46)14Разлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми. (И Н 7:5; Йов 23:16; Дан 5:6)15Силата ми изсъхна като черепка[2] и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта. (Йов 29:10; Пр 17:22; П Ер 4:4; Йн 19:28)16Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми. (Мт 27:35; Мк 15:24; Лк 23:33; Йн 19:23; Йн 19:37; Йн 20:25; Отк 22:15)17Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат. (Лк 23:27; Лк 23:35)18Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий. (Лк 23:34; Йн 19:23; Йн 19:24)19Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш. (Пс 10:1; Пс 22:11)20Избави от меч душата ми, живота[3] ми – от силата на кучето. (Пс 22:16; Пс 35:17)21Избави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал! (Ис 34:7; Д А 4:27; 2 Тим 4:17)22Ще възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля. (Пс 40:9; Йн 20:17; Рим 8:29; Евр 2:12)23Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израилевото потомство. (Пс 135:19; Пс 135:20)24Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него. (Евр 5:7)25От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него. (Пс 35:18; Пс 40:9; Пс 40:10; Пс 66:13; Пс 111:1; Пс 116:14; Екл 5:4)26Смирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно. (Лев 7:11; Лев 7:12; Лев 7:15; Лев 7:16; Пс 69:32; Ис 65:13; Йн 6:51)27Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите; (Пс 2:8; Пс 72:11; Пс 86:9; Пс 96:7; Пс 98:3; Ис 49:6)28защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите. (Пс 47:8; Авд 1:21; Зах 14:9; Мт 6:13)29Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си, (Пс 45:12; Ис 26:19; Фил 2:10)30неговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение. (Пс 87:6)31Ще дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това. (Пс 78:6; Пс 86:9; Пс 102:18; Ис 60:3; Рим 3:21; Рим 3:22)
1Au chef de chœur, sur la mélodie de «Biche de l'aurore». Psaume de David.2Mon Dieu, mon Dieu, pourquoi m'as-tu abandonné?[1] Pourquoi t'éloignes-tu sans me secourir, sans écouter mes plaintes? (Мт 27:46; Мк 15:34)3Mon Dieu, je crie le jour, et tu ne réponds pas, la nuit, et je ne trouve pas de repos.4Pourtant tu es le Saint, tu sièges au milieu des louanges d'Israël.5C'est en toi que nos ancêtres se confiaient: ils se confiaient en toi, et tu les délivrais;6ils criaient à toi, et ils étaient sauvés; ils se confiaient en toi, et ils n'étaient pas déçus.7Mais moi, je suis un ver et non un homme, la honte de l'humanité, celui que le peuple méprise.8Tous ceux qui me voient se moquent de moi, ils ricanent, ils hochent la tête:9«Recommande ton sort à l'Eternel! L'Eternel le sauvera, il le délivrera, puisqu'il l'aime!»[2] (Мт 27:43)10Oui, tu m'as fait sortir du ventre de ma mère, tu m'as mis en sécurité contre sa poitrine;11dès ma conception j'ai été sous ta garde, dès le ventre de ma mère tu as été mon Dieu.12Ne t'éloigne pas de moi quand la détresse est proche, quand personne ne vient à mon secours!13De nombreux taureaux sont autour de moi, des taureaux du Basan m'encerclent.14Ils ouvrent leur gueule contre moi, pareils au lion qui déchire et rugit.15Mes forces s'en vont comme l'eau qui s'écoule, et tous mes os se disloquent; mon cœur est comme de la cire, il se liquéfie au fond de moi.16Ma force se dessèche comme l'argile, et ma langue s'attache à mon palais; tu me réduis à la poussière de la mort.17Oui, des chiens m'environnent, une bande de scélérats rôdent autour de moi; ils ont percé mes mains et mes pieds.18Je pourrais compter tous mes os; eux, ils observent, ils me regardent,19ils se partagent mes vêtements, ils tirent au sort mon habit.[3] (Мт 27:35; Йн 19:24)20Mais toi, Eternel, ne t'éloigne pas! Toi qui es ma force, viens vite à mon secours!21Protège mon âme contre l'épée, ma vie contre le pouvoir des chiens!22Sauve-moi de la gueule du lion et des cornes du buffle! Tu m'as répondu!23J'annoncerai ton nom à mes frères, je te célébrerai au milieu de l'assemblée.[4] (Евр 2:12)24Vous qui craignez l'Eternel, louez-le! Vous tous, descendants de Jacob, honorez-le! Tremblez devant lui, vous tous, descendants d'Israël!25En effet, il ne méprise pas, il ne repousse pas le malheureux dans sa misère et il ne lui cache pas son visage, mais il l'écoute quand il crie à lui.26Tu seras dans la grande assemblée l'objet de mes louanges, j'accomplirai mes vœux en présence de ceux qui te craignent.27Les malheureux mangeront et seront rassasiés, ceux qui cherchent l'Eternel le célébreront. Que votre cœur vive à perpétuité!28Tous les peuples de la terre se souviendront de l'Eternel et se tourneront vers lui, toutes les familles des nations se prosterneront devant toi,29car c'est à l'Eternel qu'appartient le règne: il domine sur les nations.30Tous les grands de la terre mangeront et se prosterneront; devant lui s'inclineront tous ceux qui retournent à la poussière, ceux qui ne peuvent pas conserver leur vie.31Leur descendance le servira; on parlera du Seigneur à la génération future,32et quand elle viendra, elle annoncera sa justice, elle annoncera son œuvre au peuple à naître.