1Думите на Массовия цар Лемуил, на които го поучи майка му: (Пр 30:1)2Какво, сине мой? Какво, сине на утробата ми? И какво, сине на моите оброци? (Ис 49:15)3Не давай силата си на жените, нито пътищата си – на тези, които погубват царете. (Вт 17:17; Неем 13:26; Пр 5:9; Пр 7:26; Ос 4:11)4Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете да кажат: Къде е спиртното питие? (Екл 10:17)5Да не би, като се напият, да забравят закона и да не оправдаят угнетяваните[1]. (Ос 4:11)6Давайте спиртно питие на онзи, който загива, и вино – на огорчения духом, (Пс 104:15)7за да пийне и да забрави сиромашията си, и да не помни вече окаяността си.8Отваряй устата си за безгласния, за делото на всички, които загиват; (1 Цар 19:4; Ест 4:16; Йов 29:15; Йов 29:16)9отваряй устата си, съди справедливо и раздавай правосъдие на сиромаха и немотния. (Лев 19:15; Вт 1:16; Йов 29:12; Ис 1:17; Ер 22:16)
Възхвала на добродетелната жена
10Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни. (Пр 12:4; Пр 18:22; Пр 19:14)11Сърцето на мъжа и уповава на нея; и няма да му липсва печалба.12Тя ще му донася добро, а не зло през всички дни на живота си.13Търси вълна и лен и работи с ръцете си това, което и е угодно.14Тя е като търговските кораби – донася храната си отдалеч.15При това става, докато е още тъмно, и дава храна на дома си, и определената работа – на слугините си. (Лк 12:42; Рим 12:11)16Разглежда нива и я купува; от плода на ръцете си сади лозе.17Опасва кръста си със сила и укрепва мишците си.18Като схваща, че търгуването и е полезно, светилникът и не угасва през нощта.19Слага ръцете си на вретеното и държи в ръката си хурката.20Отваря ръката си за сиромасите. Да! Простира ръцете си към нуждаещите се. (Еф 4:28; Евр 13:16)21Не се бои от снега за дома си; защото всичките и домашни са облечени с двойни дрехи.22Прави си завивки от дамаска; облеклото и е от висон и морав плат.23Мъжът и е известен в портите, когато седи между местните старейшини. (Пр 12:4)24Тя тъче ленено платно и го продава, и доставя пояси на търговците[2];25сила и достолепие са облеклото и; и тя гледа весело към бъдещето.26Отваря устата си с мъдрост и законът на езика и е благ.27Добре внимава в управлението на дома си и хляб на леност не яде.28Синовете и стават и я облажават; и мъжът и я хвали, като казва:29Много дъщери са се държали достойно, но ти надмина всичките.30Прелестта е измамлива и красотата е лъх; но жена, която се бои от ГОСПОДА, тя ще бъде похвалена.31Дайте и от плода на ръцете и и делата и нека я хвалят в портите.
1Paroles du roi Lemuel. Message[1] par lequel sa mère l'a instruit. (Пр 30:1)2Que te dirai-je, mon fils? Que te dirai-je, fils de mon ventre? Que te dirai-je, fils de mes vœux?3Ne livre pas ta force aux femmes, ni tes voies à celles qui causent la perte des rois!4Ce n'est pas aux rois, Lemuel, ce n'est pas aux rois de boire du vin, ni aux princes de rechercher des boissons fortes.5En effet, en buvant ils pourraient oublier les lois et porter atteinte à la cause des plus malheureux.6Donnez des liqueurs fortes à celui qui va mourir, du vin à celui qui est rempli d'amertume:7qu'il boive et oublie ainsi sa pauvreté, qu'il ne se souvienne plus de sa peine.8Ouvre ta bouche pour celui qui ne peut pas s'exprimer, pour la cause de tous les délaissés!9Ouvre ta bouche, juge avec justice et défends le malheureux et le pauvre!
Une femme de valeur
10Qui trouvera une femme de valeur? Elle vaut bien plus que des perles.11Le cœur de son mari a confiance en elle, et c'est tout bénéfice pour lui.12Elle lui fait du bien, et non du mal, tous les jours de sa vie.13Elle se procure de la laine et du lin et travaille d'une main joyeuse.14Pareille à un navire marchand, elle rapporte ses provisions de loin.15Elle se lève alors qu'il fait encore nuit, et elle donne la nourriture à sa famille et ses ordres à ses servantes.16Elle pense à un champ, et elle l'achète. Avec le fruit de son travail elle plante une vigne.17Avec la force en guise de ceinture, elle affermit ses bras.18Elle constate que ce qu'elle gagne est bon. Sa lampe ne s'éteint pas pendant la nuit:19elle file elle-même la laine, elle tisse elle-même les habits.20Elle ouvre ses bras au malheureux, elle tend la main au pauvre.21Elle ne redoute pas la neige pour sa famille, car chacun y est habillé de cramoisi.22Elle se fait des couvertures, elle a des habits en fin lin et en pourpre.23Son mari est reconnu aux portes de la ville, lorsqu'il siège avec les anciens du pays.24Elle fait des chemises et les vend, et elle livre des ceintures au marchand.25La force et l'honneur, voilà ce qui l'habille. Elle rit en pensant à l'avenir.26Elle ouvre la bouche avec sagesse et un enseignement plein de bonté est sur sa langue.27Elle veille à la bonne marche de sa maison, elle ne mange pas le pain de la paresse.28Ses fils se lèvent et la disent heureuse, son mari aussi, et il chante ses louanges:29«Bien des femmes font preuve de valeur, mais toi, tu leur es à toutes supérieure.»30La grâce est trompeuse et la beauté est illusoire; c'est de la femme qui craint l'Eternel qu'on chantera les louanges.31Donnez-lui du fruit de son travail et qu'aux portes de la ville ses œuvres fassent son éloge!