1А когато Исус слезе от хълма, последваха Го големи множества. (Мк 1:40; Лк 5:12)2И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. (Мк 1:40; Лк 5:12)3Тогава Исус протегна ръка и се допря до него, и каза: Искам; бъди очистен. И веднага се очисти от проказата.4А Исус му каза: Гледай да не кажеш това на никого; но за свидетелство на тях иди да се покажеш на свещеника и принеси дара, който Моисей е заповядал. (Лев 14:3; Лев 14:4; Лев 14:10; Мт 9:30; Мк 1:44; Мк 5:43; Лк 5:14)
Излекуване на слугата на стотника
5А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше: (Лк 7:1; Лк 7:2; Йн 4:43)6Господи, слугата ми лежи у дома парализиран и много се мъчи.7Той му каза: Ще дойда и ще го изцеля.8Стотникът Му отговори: Господи, не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее. (Пс 107:20; Лк 15:19; Лк 15:21)9Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и той идва; а на слугата си: Направи това!, и той го прави.10Исус, като чу това, почуди се и каза на онези, които вървяха след Него: Истина ви казвам, дори в Израил не съм намерил толкова вяра.11Но ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство; (Ис 2:2; Ис 2:3; Ис 11:10; Мал 1:11; Лк 13:29; Д А 10:45; Д А 11:18; Д А 14:27; Рим 15:9; Еф 3:6)12а синовете на царството ще бъдат изхвърлени в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Мт 13:42; Мт 13:50; Мт 21:43; Мт 22:13; Мт 24:51; Мт 25:30; Лк 13:28; 2 Пет 2:17; Юда 1:13)13Тогава Исус каза на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.
Излекуване на тъщата на Петър
14И когато Исус дойде в къщата на Петър, видя, че тъща му лежеше болна от треска. (Мк 1:29; Мк 1:30; Лк 4:38)15И се допря до ръката и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.16А когато се свечери, доведоха при Него мнозина, обладани от бесове; и Той изгони духовете с една дума и изцели всички болни; (Мк 1:32; Лк 4:40; Лк 4:41)17за да се сбъдне изреченото чрез пророк Исая, който казва: „Той взена Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе.“ (Ис 53:4; 1 Пет 2:24)18И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд езерото.19И дойде един книжник и Му каза: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш. (Лк 9:57; Лк 9:58)20Исус му отговори: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони.21А друг от учениците Му каза: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си. (3 Цар 19:20; Лк 9:59; Лк 9:60)22Но Исус му каза: Върви след Мен и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци.
Укротяване на бурята
23И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха след Него. (Мк 4:35; Лк 8:22)24И, ето, в езерото се надигна голямо вълнение, толкова силно, че вълните заливаха лодката; а Той спеше. (Мк 4:37; Лк 8:23)25Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси ни! Загиваме!26А Той им отвърна: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните и настана голяма тишина. (Пс 65:7; Пс 89:9; Пс 107:29)27А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Този, че и ветровете, и вълните[1] Му се покоряват?
Изгонване на бесове
28И когато дойде на отсрещната страна, в Гадаринската земя, срещнаха Го двама, обладани от бесове, които излизаха от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не можеше да мине през онзи път. (Мк 5:1; Мк 5:2; Лк 8:26; Лк 8:27)29И, ето, извикаха и казаха: Какво общо имаш с нас, Ти, Божий Сине? Нима си дошъл тук преди определеното време да ни мъчиш?30А недалеч от тях имаше голямо стадо свине, което пасеше.31И бесовете Му се молеха: Ако ни изгониш, изпрати ни в стадото свине.32Исус им каза: Идете. И те, като излязоха, отидоха в свинете; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото и загина във водата.33А свинарите побегнаха и като отидоха в града, разказаха всичко, включително и това, което беше станало с обладаните от бесове.34И, ето, целият град излезе да посрещне Исус; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели. (Вт 5:25; 3 Цар 17:18; Лк 5:8; Д А 16:39)
1Lorsque Jésus fut descendu de la montagne, une grande foule le suivit.2Alors un lépreux s'approcha, se prosterna devant lui et dit: «Seigneur, si tu le veux, tu peux me rendre pur.»3Jésus tendit la main, le toucha et dit: «Je le veux, sois pur.» Aussitôt il fut purifié de sa lèpre.4Puis Jésus lui dit: «Fais bien attention de n'en parler à personne, mais va te montrer au prêtre et présente l'offrande que Moïse a prescrite, afin que cela leur serve de témoignage.»
Guérisons à Capernaüm
5Alors que Jésus entrait dans Capernaüm, un officier romain l'aborda et le supplia6en disant: «Seigneur, mon serviteur est couché à la maison, atteint de paralysie, et il souffre beaucoup.»7Jésus lui dit: «J'irai et je le guérirai.»8L'officier répondit: «Seigneur, je ne suis pas digne que tu entres sous mon toit, mais dis seulement un mot et mon serviteur sera guéri.9En effet, moi aussi je suis un homme soumis à des supérieurs, j'ai des soldats sous mes ordres, et je dis à l'un: ‘Pars!’ et il part, à un autre: ‘Viens!’ et il vient, et à mon esclave: ‘Fais ceci!’ et il le fait.»10Après l'avoir entendu, Jésus fut dans l'admiration, et il dit à ceux qui le suivaient: «Je vous le dis en vérité, même en Israël je n'ai pas trouvé une aussi grande foi.11Or, je vous le déclare, beaucoup viendront de l'est et de l'ouest et seront à table avec Abraham, Isaac et Jacob dans le royaume des cieux.12Mais ceux à qui le royaume était destiné seront jetés dans les ténèbres extérieures, où il y aura des pleurs et des grincements de dents.»13Puis Jésus dit à l'officier: «Vas-y [et] sois traité conformément à ta foi.» Et au moment même le serviteur fut guéri.14Jésus se rendit ensuite à la maison de Pierre. Il vit la belle-mère de celui-ci couchée, avec de la fièvre.15Il lui toucha la main et la fièvre la quitta; puis elle se leva et le servit.16Le soir venu, on amena vers Jésus de nombreux démoniaques. Il chassa les esprits par sa parole et guérit tous les malades.17Ainsi s'accomplit ce que le prophète Esaïe avait annoncé: Il a pris nos faiblesses et il s'est chargé de nos maladies.[1] (Ис 53:4)
Jésus, plus fort que la nature et les démons
18Voyant une grande foule autour de lui, Jésus donna l'ordre de passer de l'autre côté du lac.19Un spécialiste de la loi s'approcha et lui dit: «Maître, je te suivrai partout où tu iras.»20Jésus lui répondit: «Les renards ont des tanières et les oiseaux du ciel ont des nids, mais le Fils de l'homme[2] n'a pas un endroit où il puisse reposer sa tête.» (Дан 7:13)21Un autre, parmi les disciples, lui dit: «Seigneur, permets-moi d'aller d'abord enterrer mon père.»22Mais Jésus lui répondit: «Suis-moi et laisse les morts enterrer leurs morts.»23Il monta dans la barque et ses disciples le suivirent.24Soudain, il s'éleva sur le lac une si grande tempête que la barque était recouverte par les vagues. Et lui, il dormait.25Les disciples s'approchèrent et le réveillèrent en disant: «Seigneur, sauve-nous, nous allons mourir!»26Il leur dit: «Pourquoi êtes-vous si craintifs, hommes de peu de foi?» Alors il se leva, menaça les vents du lac et il y eut un grand calme.27Ces hommes furent très étonnés et dirent: «Quel genre d'homme est-ce? Même les vents et la mer lui obéissent!»28Lorsqu'il fut arrivé sur l'autre rive, dans le pays des Gadaréniens, deux démoniaques qui sortaient des tombeaux vinrent à sa rencontre. Ils étaient si dangereux que personne n'osait passer par là.29Et voilà qu'ils se mirent à crier: «Que nous veux-tu, [Jésus,] Fils de Dieu? Es-tu venu ici pour nous tourmenter avant le moment fixé?»30Il y avait loin d'eux un grand troupeau de porcs en train de chercher à manger.31Les démons suppliaient Jésus: «Si tu nous chasses, permets-nous d'aller dans ce troupeau de porcs.»32«Allez-y!» leur dit-il. Ils sortirent des deux hommes et entrèrent dans les porcs. Alors tout le troupeau se précipita du haut de la falaise dans le lac, et ils moururent dans l'eau.33Les gardiens du troupeau s'enfuirent et allèrent dans la ville rapporter tout ce qui s'était passé et ce qui était arrivé aux démoniaques.34Alors tous les habitants de la ville sortirent à la rencontre de Jésus et, dès qu'ils le virent, ils le supplièrent de quitter leur territoire.