1Когато Исус свърши тези думи, каза на учениците Си: (Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 11:45)2Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. (Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 13:1)3Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, (Пс 2:2; Йн 11:47; Д А 4:25)4и се наговаряха как да уловят Исус с измама и да Го убият;5но си казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.
Помазването на Исус Христос във Витания
6А когато Исус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, (Мт 21:17; Мк 14:3; Йн 11:1; Йн 11:2; Йн 12:1)7до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, докато Той седеше на трапезата. (Йн 12:3)8А учениците, като видяха това, възнегодуваха, като казваха: Защо се прахоса това? (Йн 12:4)9Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.10Като забеляза това, Исус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело за Мене.11Защото сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не винаги съм между вас. (Вт 15:11; Мт 18:20; Мт 28:20; Йн 12:8; Йн 13:33; Йн 14:19; Йн 16:5; Йн 16:28; Йн 17:11)12Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, направи го, за да Ме приготви за погребение.13Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи.
Предателството на Юда
14Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: (Мт 10:4; Мк 14:10; Лк 22:3; Йн 13:2; Йн 13:30)15Какво ще ми дадете, за да ви Го предам? И те му определиха награда от тридесет сребърника. (Зах 11:12; Зах 11:13; Мт 27:3)16И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.
Тайната вечеря
17А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш Пасхата? (Изх 12:5; Изх 12:6; Изх 12:18; Мк 14:12; Лк 22:7; Лк 22:8)18Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си.19И учениците направиха, както им заръча Исус, и приготвиха Пасхата.20И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. (Мк 14:17; Лк 22:14; Йн 13:21)21И докато ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.22А те, много наскърбени, започнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?23Той отговори: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. (Пс 41:9; Лк 22:21; Йн 13:18)24Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. (Ис 53:3; Дан 9:26; Мк 9:12; Лк 24:25; Лк 24:26; Лк 24:46; Йн 17:12; Д А 17:2; Д А 17:3; Д А 26:22; Д А 26:23; 1 Кор 15:3)25А Юда, който Го предаде, попита: Да не съм аз, Учителю? Исус му отвърна: Ти каза.26И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте – това е Моето тяло. (Мк 14:22; Лк 22:19; 1 Кор 10:16; 1 Кор 11:23)27Взе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички! (Мк 14:23)28Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за прощаване на греховете. (Изх 24:8; Лев 17:11; Ер 31:31; Мт 20:28; Рим 5:15; Евр 9:22)29Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. (Мк 14:25; Лк 22:18; Д А 10:41)30И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. (Мк 14:26)
Исус предсказва отричането на Петър
31Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“ (Зах 13:7; Мт 11:6; Мк 14:27; Лк 22:31; Йн 13:36; Йн 16:32)32А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. (Мт 28:7; Мт 28:10; Мт 28:16; Мк 14:28; Мк 16:7)33А Петър Му отговори: Дори и всички да се съблазнят поради Теб, аз никога няма да се съблазня.34Исус Му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. (Мк 14:30; Лк 22:34; Йн 13:38)35Петър Му каза: Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички други ученици.
В Гетсиманската градина
36Тогава Исус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Поседете тук, докато отида там да се помоля. (Мк 14:32; Лк 22:39; Йн 18:1)37И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. (Мт 4:21; Йн 12:27)38Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен. (Йн 12:27)39И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. (Мт 20:22; Мк 14:35; Мк 14:36; Лк 22:41; Йн 5:30; Йн 6:38; Йн 12:27; Фил 2:8; Евр 5:7; Евр 5:8)40Дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Не можахте ли поне един час да бдите с Мене?41Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. (Мк 13:33; Мк 14:38; Лк 22:40; Лк 22:46; Еф 6:18)42Пак отиде втори път и се помоли, като каза: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.43И като дойде, пак ги намери заспали; защото очите им бяха натежали.44И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.45Тогава дойде при учениците и им каза: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.46Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава.
Залавянето на Исус
47И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество, с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини. (Мк 14:43; Лк 22:47; Йн 18:1; Йн 18:3; Д А 1:16)48А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: Когото целуна, Той е; хванете Го.49И веднага се приближи до Исус и каза: Здравей, Учителю! И Го целуна. (2 Цар 20:9)50А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, направи го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха. (Пс 41:9; Пс 55:13)51И, ето, един от тези, които бяха с Исус, протегна ръка, измъкна ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отсече ухото му. (Йн 18:10)52Тогава Исус му каза: Върни ножа си на мястото му, защото всички, които посягат към ножа, от нож ще загинат. (Бит 9:6; Отк 13:10)53Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? (4 Цар 6:17; Дан 7:10)54Но тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така? (Пс 21:4; Ис 53:7; Дан 9:26; Мт 26:24; Лк 24:25; Лк 24:44; Лк 24:46)55В същия час Исус каза на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и тояги да Ме хванете? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.56Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. (П Ер 4:20; Мт 26:54; Йн 18:15)
Исус Христос на съд пред Синедриона
57А тези, които бяха хванали Исус, Го заведоха у първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. (Мк 14:53; Лк 22:54; Лк 22:63; Йн 18:12; Йн 18:13; Йн 18:19; Йн 18:24)58А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края.59А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт;60обаче не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама и казаха: (Вт 19:15; Пс 27:12; Пс 35:11; Мк 14:55; Д А 6:13)61Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. (Мт 27:40; Мк 14:58; Йн 2:19)62Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе? (Мк 14:60)63Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син? (Лев 5:1; 1 Цар 14:24; 1 Цар 14:26; Ис 53:7; Мт 27:12; Мт 27:14; Д А 8:33)64Исус му отговори: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния[1] и идващ на небесните облаци. (Пс 110:1; Ис 53:2; Дан 7:13; Дан 9:26; Мт 16:27; Мт 24:30; Мт 25:31; Лк 21:27; Йн 1:51; Д А 7:55; 1 Сол 4:16; Отк 1:7)65Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? (4 Цар 18:37; 4 Цар 19:1)66А в отговор казаха: Заслужава смъртно наказание. (Лев 24:16; Мт 27:30; Йн 19:7)67Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха: (Ис 50:6; Ис 53:3; Мт 27:30; Лк 22:63; Йн 19:3)68Познай, Христе, кой Те удари? (Мк 14:65)
Отричането на Петър
69А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина. (Мк 14:66; Мк 14:67; Лк 22:55; Лк 22:56; Йн 18:15; Йн 18:16; Йн 18:17; Йн 18:25)70А той се отрече пред всички, като каза: Не разбирам какво говориш.71И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исус Назарянина.72И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.73След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава. (Лк 22:59)74Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И на часа петелът пропя. (Мк 14:71)75И Петър си спомни думите на Исус, Който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе навън и плака горко. (Мк 14:30; Лк 22:61; Лк 22:62; Йн 13:38)
1Lorsque Jésus eut fini de donner toutes ces instructions, il dit à ses disciples:2«Vous savez que la Pâque[1] a lieu dans deux jours et que le Fils de l'homme sera arrêté pour être crucifié.»3Alors les chefs des prêtres, [les spécialistes de la loi] et les anciens du peuple se réunirent dans la cour du grand-prêtre, appelé Caïphe,4et ils décidèrent d'arrêter Jésus par ruse et de le faire mourir.5Cependant, ils se dirent: «Que ce ne soit pas pendant la fête, afin qu'il n'y ait pas d'agitation parmi le peuple.»
Une femme verse du parfum sur Jésus
6Comme Jésus était à Béthanie, dans la maison de Simon le lépreux,7une femme s'approcha de lui avec un vase qui contenait un parfum de grande valeur. Pendant qu'il était à table, elle versa le parfum sur sa tête.8A cette vue, les disciples s'indignèrent et dirent: «A quoi bon un tel gaspillage?9On aurait pu vendre ce parfum très cher et donner l'argent aux pauvres.»10Le sachant, Jésus leur dit: «Pourquoi faites-vous de la peine à cette femme? Elle a accompli une bonne action envers moi.11En effet, vous avez toujours des pauvres avec vous, mais vous ne m'aurez pas toujours.12En versant ce parfum sur mon corps, elle l'a fait pour mon ensevelissement.13Je vous le dis en vérité, partout où cette bonne nouvelle sera proclamée, dans le monde entier, on racontera aussi en souvenir de cette femme ce qu'elle a fait.»14Alors l'un des douze, appelé Judas l'Iscariot, alla vers les chefs des prêtres15et dit: «Que voulez-vous me donner pour que je vous livre Jésus?» Ils lui payèrent 30 pièces d'argent.16Dès ce moment, il se mit à chercher une occasion favorable pour trahir Jésus.
Institution de la cène
17Le premier jour des pains sans levain, les disciples s'adressèrent à Jésus pour lui dire: «Où veux-tu que nous te préparions le repas de la Pâque?»18Il répondit: «Allez à la ville chez un tel et vous lui direz: ‘Le maître dit: Mon heure est proche. Je célébrerai la Pâque chez toi avec mes disciples.’»19Les disciples firent ce que Jésus leur avait ordonné et préparèrent la Pâque.20Le soir venu, il se mit à table avec les douze.21Pendant qu'ils mangeaient, il dit: «Je vous le dis en vérité, l'un de vous me trahira.»22Ils furent profondément attristés et chacun se mit à lui dire: «Est-ce moi, Seigneur?»23Il répondit: «Celui qui a mis la main dans le plat avec moi, c'est celui qui me trahira.24Le Fils de l'homme s'en va, conformément à ce qui est écrit à son sujet, mais malheur à l'homme par qui le Fils de l'homme est trahi! Mieux vaudrait pour cet homme qu'il ne soit pas né.»25Judas, celui qui le trahissait, prit la parole et dit: «Est-ce moi, maître?» Jésus lui répondit: «Tu le dis.»26Pendant qu'ils mangeaient, Jésus prit du pain et prononça la prière de bénédiction, puis il le rompit et le donna aux disciples en disant: «Prenez, mangez, ceci est mon corps.»27Il prit ensuite une coupe et remercia Dieu, puis il la leur donna en disant: «Buvez-en tous,28car ceci est mon sang, le sang de la [nouvelle] alliance, qui est versé pour beaucoup, pour le pardon des péchés.29Je vous le dis, je ne boirai plus désormais de ce fruit de la vigne, jusqu'au jour où je le boirai nouveau avec vous dans le royaume de mon Père.»30Après avoir chanté les psaumes, ils se rendirent au mont des Oliviers.31Alors Jésus leur dit: «Vous trébucherez tous, cette nuit, à cause de moi, car il est écrit: Je frapperai le berger et les brebis du troupeau seront dispersées.[2] (Зах 13:7)32Mais, après ma résurrection, je vous précéderai en Galilée.»33Pierre prit la parole et lui dit: «Même si tous trébuchent à cause de toi, ce ne sera jamais mon cas.»34Jésus lui dit: «Je te le dis en vérité, cette nuit même, avant que le coq chante, trois fois tu me renieras.»35Pierre lui répondit: «Même s'il me faut mourir avec toi, je ne te renierai pas.» Et tous les disciples dirent la même chose.
Arrestation de Jésus
36Là-dessus, Jésus se rendit avec eux dans un endroit appelé Gethsémané et il dit aux disciples: «Asseyez-vous [ici] pendant que je m'éloignerai pour prier.»37Il prit avec lui Pierre et les deux fils de Zébédée et il commença à être saisi de tristesse et d'angoisse.38Il leur dit alors: «Mon âme est triste à en mourir. Restez ici, éveillés avec moi.»39Puis il avança de quelques pas, se jeta le visage contre terre et fit cette prière: «Mon Père, si cela est possible, que cette coupe s'éloigne de moi! Toutefois, non pas ce que je veux, mais ce que tu veux.»40Il revint vers les disciples, qu'il trouva endormis, et dit à Pierre: «Vous n'avez donc pas pu rester éveillés une seule heure avec moi!41Restez vigilants et priez pour ne pas céder à la tentation. L'esprit est bien disposé, mais par nature l'homme est faible.»42Il s'éloigna une deuxième fois et fit cette prière: «Mon Père, s'il n'est pas possible que cette coupe s'éloigne [de moi] sans que je la boive, que ta volonté soit faite!»43Il revint et les trouva encore endormis, car ils avaient les paupières lourdes.44Il les quitta, s'éloigna de nouveau et pria pour la troisième fois, répétant les mêmes paroles.45Puis il revint vers ses disciples et leur dit: «Vous dormez maintenant et vous vous reposez! Voici, l'heure est proche et le Fils de l'homme est livré entre les mains des pécheurs.46Levez-vous, allons-y! Celui qui me trahit s'approche.»47Il parlait encore quand Judas, l'un des douze, arriva avec une foule nombreuse armée d'épées et de bâtons, envoyée par les chefs des prêtres et par les anciens du peuple.48Celui qui le trahissait leur avait donné ce signe: «L'homme auquel je donnerai un baiser, c'est lui. Arrêtez-le!»49Aussitôt, il s'approcha de Jésus en disant: «Salut, maître!», et il l'embrassa.50Jésus lui dit: «Mon ami, ce que tu es venu faire, fais-le.» Alors ces gens s'avancèrent, mirent la main sur Jésus et l'arrêtèrent.51Un de ceux qui étaient avec Jésus mit la main sur son épée et la tira; il frappa le serviteur du grand-prêtre et lui emporta l'oreille.52Alors Jésus lui dit: «Remets ton épée à sa place, car tous ceux qui prendront l'épée mourront par l'épée.53Penses-tu que je ne puisse pas faire appel à mon Père, qui me donnerait à l'instant plus de douze légions d'anges?54Comment donc s'accompliraient les Ecritures, d'après lesquelles cela doit se passer ainsi?»55A ce moment, Jésus dit à la foule: «Vous êtes venus vous emparer de moi avec des épées et des bâtons, comme pour un brigand. J'étais tous les jours assis [parmi vous], enseignant dans le temple, et vous ne m'avez pas arrêté.56Mais tout cela est arrivé afin que les écrits des prophètes soient accomplis.» Alors tous les disciples l'abandonnèrent et prirent la fuite.
Jésus devant le conseil juif
57Ceux qui avaient arrêté Jésus l'emmenèrent chez le grand-prêtre Caïphe, où les spécialistes de la loi et les anciens étaient rassemblés.58Pierre le suivit de loin jusqu'à la cour du grand-prêtre, y entra et s'assit avec les serviteurs pour voir comment cela finirait.59Les chefs des prêtres, [les anciens] et tout le sanhédrin[3] cherchaient un faux témoignage contre Jésus afin de le faire mourir,60mais ils n'en trouvèrent pas, quoique beaucoup de faux témoins se soient présentés. Enfin, il en vint deux qui dirent:61«Celui-ci a dit: ‘Je peux détruire le temple de Dieu et le reconstruire en trois jours.’»62Le grand-prêtre se leva et lui dit: «Ne réponds-tu rien? Pourquoi ces hommes témoignent-ils contre toi?»63Mais Jésus gardait le silence. Le grand-prêtre [prit la parole et] lui dit: «Je t'adjure, par le Dieu vivant, de nous dire si tu es le Messie, le Fils de Dieu.»64Jésus lui répondit: «Tu le dis. De plus, je vous le déclare, vous verrez désormais le Fils de l'homme assis à la droite du Tout-Puissant et venant sur les nuées du ciel[4].» (Пс 110:1; Дан 7:13)65Alors le grand-prêtre déchira ses vêtements en disant: «Il a blasphémé! Qu'avons-nous encore besoin de témoins? Vous venez d'entendre son blasphème.66Qu'en pensez-vous?» Ils répondirent: «Il mérite la mort.»67Là-dessus, ils lui crachèrent au visage et le frappèrent à coups de poing; certains lui donnaient des gifles en disant:68«Christ, prophétise-nous qui t'a frappé!»69Or Pierre était assis dehors dans la cour. Une servante s'approcha de lui et dit: «Toi aussi, tu étais avec Jésus le Galiléen.»70Mais il le nia devant tous en disant: «Je ne sais pas ce que tu veux dire.»71Comme il se dirigeait vers la porte, une autre servante le vit et dit à ceux qui se trouvaient là: «Cet homme [aussi] était avec Jésus de Nazareth.»72Il le nia de nouveau, avec serment: «Je ne connais pas cet homme.»73Peu après, ceux qui étaient là s'approchèrent et dirent à Pierre: «Certainement, toi aussi tu fais partie de ces gens-là, car ton langage te fait reconnaître.»74Alors il se mit à jurer en lançant des malédictions: «Je ne connais pas cet homme.» Aussitôt un coq chanta.75Pierre se souvint alors de ce que Jésus [lui] avait dit: «Avant que le coq chante, tu me renieras trois fois.» Il sortit et pleura amèrement.