1И когато се приближаваха към Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Исус изпрати двама от учениците Си и им каза: (Мт 21:1; Лк 19:28; Лк 19:29; Йн 12:12)2Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте.3И ако някой ви каже: Защо правите това?, отговорете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.4И така, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.5И някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате ослето?6А те им казаха, както беше заръчал Исус; и те ги оставиха.7И докараха ослето при Исус и намятаха на него дрехите си; и Той го възседна. (Мт 21:7; Лк 19:35)8И мнозина разстлаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от дърветата[1]. (Мт 21:8; Йн 12:13)9И тези, които вървяха отпред, и тези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име! (Пс 118:26)10Благословено настъпващото царство на баща ни Давид, което иде в Господнето име! Осанна във висините! (Пс 148:1)11И Исус влезе в Йерусалим, в храма, и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте. (Мт 21:17)
Безплодната смокиня
12А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. (Мт 21:18)13И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини. (Мт 21:19)14И Той проговори, като и каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.
Изгонването на търговците от храма
15И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите. (Мт 21:12; Лк 19:45; Йн 2:13; Йн 2:14)16И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.17Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“? (Ис 56:7; Ер 7:11)18И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му. (Мт 7:28; Мт 21:45; Мт 21:46; Мк 1:22; Лк 4:32; Лк 19:47)19А когато се свечери Той излезе вън от града.
Силата на вярата
20И така, като минаваха сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен. (Мт 21:19; Мт 21:20)21И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.22А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!23Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане. (Мт 17:20; Мт 21:21; Лк 17:6)24Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне. (Мт 7:7; Лк 11:9; Йн 14:13; Йн 15:7; Йн 16:24; Як 1:5; Як 1:6)25И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения. (Мт 6:14; Еф 4:32; Кол 3:13)26Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, Който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения. (Мт 18:35)
За властта на Исус Христос
27И дойдоха пак в Йерусалим; и когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха: (Мт 21:23; Лк 20:1)28С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?29Исус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.30Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците? Отговорете Ми.31И те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Тогава защо не му повярвахте?32Но ако кажем: От човеците, бояха се от народа; защото всички искрено смятаха Йоан за пророк. (Мт 3:4; Мт 3:5; Мт 14:5; Мк 6:20)33И така, те отговориха на Исус: Не знаем. Исус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.
1Lorsqu'ils approchèrent de Jérusalem, près de Bethphagé et de Béthanie, vers le mont des Oliviers, Jésus envoya deux de ses disciples2en leur disant: «Allez au village qui est devant vous. Dès que vous y serez entrés, vous trouverez un ânon attaché, sur lequel personne n'est encore monté. Détachez-le et amenez-le.3Si quelqu'un vous demande: ‘Pourquoi faites-vous cela?’ répondez: ‘Le Seigneur en a besoin’, et à l'instant il le laissera venir ici.»4Les disciples partirent; ils trouvèrent l'ânon attaché dehors près d'une porte, dans la rue, et ils le détachèrent.5Quelques-uns de ceux qui étaient là leur dirent: «Que faites-vous? Pourquoi détachez-vous cet ânon?»6Ils répondirent comme Jésus le leur avait dit, et on les laissa faire.7Ils amenèrent l'ânon à Jésus, jetèrent leurs vêtements sur lui, et Jésus s'assit dessus.8Beaucoup de gens étendirent leurs vêtements sur le chemin, et d'autres des branches qu'ils coupèrent dans les champs.9Ceux qui précédaient et ceux qui suivaient Jésus criaient: «Hosanna![1]Béni soit celui qui vient au nom du Seigneur![2] (Пс 118:25; Пс 118:26)10Béni soit le règne qui vient [au nom du Seigneur], le règne de David, notre père! Hosanna dans les lieux très hauts!»11Jésus entra à Jérusalem et se rendit au temple. Après avoir tout regardé autour de lui, comme il était déjà tard, il sortit pour aller à Béthanie avec les douze.
Jésus dans le temple
12Le lendemain, comme ils quittaient Béthanie, Jésus eut faim.13Il aperçut de loin un figuier qui avait des feuilles et alla voir s'il y trouverait quelque chose, mais quand il se fut approché, il ne trouva que des feuilles, car ce n'était pas la saison des figues.14Alors Jésus prit la parole et lui dit: «Que plus jamais personne ne mange de ton fruit!» Et ses disciples l'entendirent.15Ils arrivèrent à Jérusalem, et Jésus entra dans le temple. Il se mit à chasser ceux qui vendaient et qui achetaient dans le temple, et il renversa les tables des changeurs de monnaie et les sièges des vendeurs de pigeons.16Il ne laissait personne transporter un objet à travers le temple17et il les enseignait en disant: «N'est-il pas écrit: Mon temple sera appelé une maison de prière pour toutes les nations[3]? Mais vous, vous en avez fait une caverne de voleurs[4].» (Ис 56:7; Ер 7:11)18Les chefs des prêtres et les spécialistes de la loi l'entendirent, et ils cherchaient les moyens de le faire mourir; ils le redoutaient en effet, parce que toute la foule était frappée par son enseignement.19Le soir venu, Jésus sortit de la ville.20Le lendemain matin, en passant, les disciples virent le figuier: il était desséché jusqu'aux racines.21Se rappelant ce qui s'était passé, Pierre dit à Jésus: «Maître, regarde, le figuier que tu as maudit est desséché.»22Jésus leur dit alors: «Ayez foi en Dieu.23Je vous le dis en vérité, si quelqu'un dit à cette montagne: ‘Retire-toi de là et jette-toi dans la mer’, et s'il ne doute pas dans son cœur mais croit que ce qu'il dit arrive, il le verra s'accomplir.24C'est pourquoi je vous le dis: tout ce que vous demanderez en priant, croyez que vous l'avez reçu et cela vous sera accordé.25Et lorsque vous êtes debout pour prier, si vous avez quelque chose contre quelqu'un, pardonnez-lui afin que votre Père céleste vous pardonne aussi vos fautes.26[Mais si vous ne pardonnez pas, votre Père céleste ne vous pardonnera pas non plus vos fautes.]»27Ils se rendirent de nouveau à Jérusalem et, pendant que Jésus se promenait dans le temple, les chefs des prêtres, les spécialistes de la loi et les anciens vinrent vers lui28et lui dirent: «Par quelle autorité fais-tu ces choses et qui t'a donné l'autorité de les faire?»29Jésus leur répondit: «Je vous poserai [moi aussi] une question; répondez-moi, et je vous dirai par quelle autorité je fais ces choses.30Le baptême de Jean venait-il du ciel ou des hommes? Répondez-moi.»31Mais ils raisonnèrent ainsi entre eux: «Si nous répondons: ‘Du ciel’, il dira: ‘Pourquoi donc n'avez-vous pas cru en lui?’32Et si nous répondons: ‘Des hommes…’» Ils redoutaient les réactions du peuple, car tous considéraient réellement Jean comme un prophète.33Alors ils répondirent à Jésus: «Nous ne savons pas.» Jésus leur répondit: «Moi non plus, je ne vous dirai pas par quelle autorité je fais ces choses.»