1Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват: (Лк 11:2; Лк 21:36; Рим 12:12; Еф 6:18; Кол 4:2; 1 Сол 5:17)2В един град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе.3В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.4Но той за известно време не искаше. А после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и човеците не зачитам,5пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще отдам правото, за да не ми дотяга с непрестанните си идвания. (Лк 11:8)6И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!7А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? (Пс 9:19; Лк 11:9; Отк 6:10)8Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята? (Евр 10:37; 2 Пет 3:8; 2 Пет 3:9)9И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: (Лк 10:29; Лк 16:15)10Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият – фарисей, а другият – бирник.11Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник. (Пс 135:2; Ис 1:15; Ис 58:2; Ис 58:3; Отк 3:17)12Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.13А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.14Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат. (Йов 22:29; Пр 29:23; Мт 23:12; Лк 14:11; Як 4:6; 1 Пет 5:5; 1 Пет 5:6)
Исус Христос благославя децата
15Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, ги смъмриха. (Мт 19:13; Мк 10:13)16Но Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. (Мт 18:3; Мт 19:14; 1 Кор 14:20; 1 Пет 2:2)17Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него. (Мк 10:15)
За опасностите от богатството
18И някой си началник Го попита: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот? (Мт 19:16; Мк 10:17)19А Исус му отвърна: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един Бог.20Знаеш заповедите: „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствай“; „Почитай баща си и майка си“. (Изх 20:12; Вт 5:16; Рим 13:9; Еф 6:2; Кол 3:20)21А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.22Исус, като го чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай. (Мт 6:19; Мт 6:20; Мт 19:21; 1 Тим 6:18; 1 Тим 6:19)23И той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.24И Исус, като го видя, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! (Пр 11:28; Мт 19:23; Мк 10:23; 1 Тим 6:9)25Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.26А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?27Той отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога. (Ер 32:17; Зах 8:6; Мт 19:26; Лк 1:37)28А Петър каза: Ето, ние оставихме своите домове и Те последвахме. (Мт 19:27; Мк 10:28)29А Той им каза: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство, (Вт 33:9)30който да не получи многократно повече в настоящото време, а в идещия свят – вечен живот. (Йов 42:10)
Трето предсказание за страданията и възкресението
31И като повика дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Йерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни. (Мт 16:21; Мт 17:22; Мт 20:17; Мк 10:32)32Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, (Ис 53:7; Мт 27:2; Лк 23:1; Йн 18:28; Д А 3:13)33и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.34Но те не разбираха нищо от това; и тези думи бяха скрити за тях и не разбираха това, което се казваше. (Мк 9:32; Лк 2:50; Лк 9:45; Йн 10:6; Йн 12:16)
Излекуването на слепия в Йерихон
35А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя да проси. (Мт 20:29; Мк 10:46)36И като чу, че минава множество хора, попита какво е това.37Казаха му, че Исус Назарянинът минава.38Тогава той извика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен!39А тези, които вървяха отпред, го смъмриха да мълчи; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!40И така, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, го попита:41Какво искаш да направя за теб? А той каза: Господи, да прогледам.42Исус му каза: Прогледай; твоята вяра те изцели. (Лк 17:19)43И той веднага прогледа и тръгна след Него, като славеше Бога. И всички хора, като видяха това, въздадоха хвала на Бога. (Лк 5:26; Д А 4:21; Д А 11:18)
1Jésus leur dit une parabole pour montrer qu'ils devaient toujours prier, sans se décourager.2Il dit: «Il y avait dans une ville un juge qui ne craignait pas Dieu et qui n'avait d'égards pour personne.3Il y avait aussi dans cette ville une veuve qui venait lui dire: ‘Rends-moi justice contre ma partie adverse.’4Pendant longtemps il refusa. Mais ensuite il se dit: ‘Même si je ne crains pas Dieu et n'ai d'égards pour personne,5puisque cette veuve me fatigue, je vais lui rendre justice afin qu'elle ne vienne pas sans cesse me déranger.’»6Le Seigneur ajouta: «Ecoutez ce que dit le juge injuste.7Et Dieu ne fera-t-il pas justice à ceux qu'il a choisis et qui crient à lui jour et nuit? Les fera-t-il attendre?8Je vous le dis, il leur fera rapidement justice. Mais, quand le Fils de l'homme viendra, trouvera-t-il la foi sur la terre?»
Parabole du pharisien et du collecteur d'impôts
9Il dit encore cette parabole, à l'intention de certaines personnes qui étaient convaincues d'être justes et qui méprisaient les autres:10«Deux hommes montèrent au temple pour prier; l'un était un pharisien, l'autre un collecteur d'impôts.11Le pharisien, debout, faisait cette prière en lui-même: ‘O Dieu, je te remercie de ce que je ne suis pas comme les autres hommes, qui sont voleurs, injustes, adultères, ou même comme ce collecteur d'impôts.12Je jeûne deux fois par semaine et je donne la dîme de tous mes revenus.’13Le collecteur d'impôts, lui, se tenait à distance et n'osait même pas lever les yeux au ciel, mais il se frappait la poitrine en disant: ‘O Dieu, aie pitié de moi, qui suis un pécheur.’14Je vous le dis, lorsque ce dernier descendit chez lui, il était considéré comme juste, mais pas le pharisien. En effet, toute personne qui s'élève sera abaissée, et celle qui s'abaisse sera élevée.»
Les petits enfants et l'homme riche
15Des gens lui amenaient même de tout petits enfants afin qu'il les touche, mais les disciples, en voyant cela, leur firent des reproches.16Jésus appela les enfants et dit: «Laissez les petits enfants venir à moi et ne les en empêchez pas, car le royaume de Dieu est pour ceux qui leur ressemblent.17Je vous le dis en vérité, celui qui n'accueille pas le royaume de Dieu comme un petit enfant n'y entrera pas.»18Un chef interrogea Jésus et dit: «Bon maître, que dois-je faire pour hériter de la vie éternelle?»19Jésus lui répondit: «Pourquoi m'appelles-tu bon? Personne n'est bon, si ce n'est Dieu seul.20Tu connais les commandements: Tu ne commettras pas d'adultère; tu ne commettras pas de meurtre; tu ne commettras pas de vol; tu ne porteras pas de faux témoignage; honore ton père et ta mère.[1]» (Изх 20:12; Вт 5:16)21«J'ai respecté tous ces commandements dès ma jeunesse», dit-il.22Après avoir entendu [cela], Jésus lui dit: «Il te manque encore une chose: vends tout ce que tu as, distribue-le aux pauvres, et tu auras un trésor dans le ciel. Puis viens et suis-moi.»23Lorsqu'il entendit ces paroles, l'homme devint tout triste, car il était très riche.24Voyant qu'il était devenu tout triste, Jésus dit: «Qu'il est difficile à ceux qui ont des richesses d'entrer dans le royaume de Dieu!25En effet, il est plus facile à un chameau de passer par un trou d'aiguille qu'à un riche d'entrer dans le royaume de Dieu.»26Ceux qui l'écoutaient dirent: «Qui donc peut être sauvé?»27Jésus répondit: «Ce qui est impossible aux hommes est possible à Dieu.»28Pierre dit alors: «Voici, nous avons tout quitté et nous t'avons suivi.»29Jésus leur dit: «Je vous le dis en vérité, personne n'aura quitté à cause du royaume de Dieu sa maison ou sa femme, ses frères, ses parents ou ses enfants30sans recevoir beaucoup plus dans le temps présent et, dans le monde à venir, la vie éternelle.»31Jésus prit les douze avec lui et leur dit: «Nous montons à Jérusalem et tout ce qui a été écrit par les prophètes au sujet du Fils de l'homme va s'accomplir.32En effet, il sera livré aux non-Juifs, on se moquera de lui, on l'insultera, on crachera sur lui33et, après l'avoir fouetté, on le fera mourir; le troisième jour il ressuscitera.»34Mais les disciples ne comprirent rien à cela: c'était pour eux un langage obscur, des paroles dont ils ne saisissaient pas le sens.
Jésus à Jéricho
35Comme Jésus était près de Jéricho, un aveugle était assis au bord du chemin et mendiait.36Il entendit la foule passer et demanda ce qui se passait.37On lui dit: «C'est Jésus de Nazareth qui passe.»38Alors il cria: «Jésus, Fils de David[2], aie pitié de moi!» (2 Цар 7:12; Ис 9:5)39Ceux qui marchaient devant le reprenaient pour le faire taire, mais il criait beaucoup plus fort: «Fils de David, aie pitié de moi!»40Jésus s'arrêta et ordonna qu'on le lui amène; quand il fut près de lui, il lui demanda:41«Que veux-tu que je fasse pour toi?» Il répondit: «Seigneur, que je retrouve la vue.»42Jésus lui dit: «Retrouve la vue, ta foi t'a sauvé.»43Il retrouva immédiatement la vue et suivit Jésus en célébrant la gloire de Dieu. Voyant cela, tout le peuple se mit à adresser des louanges à Dieu.