1А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. (Мт 26:2; Мт 26:17; Мк 14:1; Мк 14:12; Лк 22:7; Йн 12:23; Йн 17:1; Йн 17:11)2И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, (Лк 22:3; Йн 13:27)3Исус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, (Мт 11:27; Мт 28:18; Йн 3:35; Йн 8:42; Йн 16:28; Йн 17:2; Д А 2:36; 1 Кор 15:27; Евр 2:8)4стана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса. (Лк 17:8; Лк 22:27; Фил 2:7; Фил 2:8)5После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан.6И когато стигна до Симон Петър, той каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? (Мт 3:14)7Исус му отговори: Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш. (Йн 13:12)8Петър Му каза: Ти няма да умиеш краката ми вовеки. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене. (Йн 3:5; 1 Кор 6:11; Еф 5:26; Тит 3:5; Евр 10:22)9Симон Петър каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми.10Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички. (Йн 15:3)11Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. (Йн 6:64)12А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих?13Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв. (Мт 23:8; Мт 23:10; Лк 6:46; 1 Кор 8:6; 1 Кор 12:3; Фил 2:11)14И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. (Лк 22:27; Рим 12:10; Гал 6:1; Гал 6:2; 1 Пет 5:5)15Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. (Мт 11:29; Фил 2:5; 1 Пет 2:21; 1 Йн 2:6)16Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. (Мт 10:24; Лк 6:40; Йн 15:20)17Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. (Як 1:25)18Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен.“ (Пс 41:9; Пс 41:10; Мт 26:23; Йн 13:21; Д А 1:16)19Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих. (Йн 14:29; Йн 16:4)20Истина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. (Мт 10:40; Мт 25:40; Лк 10:16)
Исус предсказва, че ще бъде предаден
21Като каза това, Исус се развълнува в духа Си и засвидетелства: Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде. (Мт 26:20; Мт 26:21; Мк 14:17; Мк 14:18; Лк 22:21; Йн 12:27; Д А 1:17; 1 Йн 2:19)22Учениците се спогледаха помежду си, като недоумяваха за кого говори.23А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус. (Йн 19:26; Йн 20:2; Йн 21:7; Йн 21:20; Йн 21:24)24Затова Симон Петър му кимна и му каза: Кажи ни за кого говори.25А той, както се беше облегнал на скута на Исус, се обърна и Му каза: Господи, кой е той?26Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски.27И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. (Лк 22:3; Йн 6:70)28А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това;29защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата[1], че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. (Йн 12:6)30И така, като прие залъка, Юда веднага излезе; а беше нощ.
36Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където Аз отивам, ти сега не можеш да дойдеш, но по-късно ще дойдеш. (Мт 26:31; Мк 14:27; Лк 22:31; Йн 21:18; 2 Пет 1:14)37Петър Му каза: Господи, защо да не мога да Те последвам сега? Живота[2] си ще дам за Теб.38Исус отговори: Живота[3] си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: Петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене. (Мт 26:33; Мк 14:29; Лк 22:33; Лк 22:34)
1Avant la fête de la Pâque, Jésus, sachant que son heure était venue de passer de ce monde au Père et ayant aimé ceux qui lui appartenaient dans le monde, les aima jusqu'à l'extrême.2C'était pendant le souper. Le diable avait déjà mis dans le cœur de Judas l'Iscariot, fils de Simon, l'intention de le trahir.3Jésus savait que le Père avait tout remis entre ses mains, qu'il était venu de Dieu et qu'il retournait vers Dieu.4Il se leva de table, quitta ses vêtements et prit un linge qu'il mit autour de sa taille.5Ensuite il versa de l'eau dans un bassin et il commença à laver les pieds des disciples et à les essuyer avec le linge qu'il avait autour de la taille.6Il arriva donc vers Simon Pierre qui lui dit: «Toi, Seigneur, tu me laves les pieds!»7Jésus lui répondit: «Ce que je fais, tu ne le sais pas maintenant, mais tu le comprendras par la suite.»8Pierre lui dit: «Non, jamais tu ne me laveras les pieds.» Jésus lui répondit: «Si je ne te lave pas, tu n'auras pas de part avec moi.»9Simon Pierre lui dit: «Seigneur, non seulement les pieds, mais encore les mains et la tête!»10Jésus lui dit: «Celui qui s'est baigné n'a besoin que de se laver les pieds pour être entièrement pur, et vous êtes purs, mais pas tous.»11En effet, il connaissait celui qui était prêt à le trahir; voilà pourquoi il dit: «Vous n'êtes pas tous purs.»12Après leur avoir lavé les pieds, il reprit ses vêtements, se remit à table et leur dit: «Comprenez-vous ce que je vous ai fait?13Vous m'appelez Maître et Seigneur, et vous avez raison, car je le suis.14Si donc je vous ai lavé les pieds, moi, le Seigneur et le Maître, vous devez aussi vous laver les pieds les uns aux autres,15car je vous ai donné un exemple afin que vous fassiez comme je vous ai fait.16En vérité, en vérité, je vous le dis, le serviteur n'est pas plus grand que son seigneur, ni l'apôtre plus grand que celui qui l'a envoyé.17Si vous savez cela, vous êtes heureux, pourvu que vous le mettiez en pratique.18»Je ne parle pas de vous tous: je connais ceux que j'ai choisis. Mais il faut que l'Ecriture s'accomplisse: Celui qui mange le pain avec moi a levé son talon contre moi.[1] (Пс 41:10)19Je vous le dis déjà maintenant, avant que cela n'arrive, afin que, lorsque cela arrivera, vous croyiez que moi, je suis[2]. (Изх 3:14)20En vérité, en vérité, je vous le dis, qui reçoit celui que j'aurai envoyé me reçoit, moi, et qui me reçoit reçoit celui qui m'a envoyé.»21Après avoir dit ces paroles, Jésus fut profondément troublé, et il déclara solennellement: «En vérité, en vérité, je vous le dis, l'un de vous me trahira.»22Les disciples se regardaient les uns les autres, sans savoir de qui il parlait.23Un des disciples, celui que Jésus aimait, était à table à côté de Jésus.24Simon Pierre lui fit donc signe de demander qui était celui dont parlait Jésus.25Ce disciple se pencha vers Jésus et lui dit: «Seigneur, qui est-ce?»26Jésus répondit: «C'est celui à qui je donnerai le morceau que je vais tremper.» Puis il trempa le morceau et le donna à Judas, fils de Simon, l'Iscariot.27Dès que Judas eut pris le morceau, Satan entra en lui. Jésus lui dit: «Ce que tu fais, fais-le rapidement.»28Aucun de ceux qui étaient à table ne comprit pourquoi il lui disait cela.29Comme Judas tenait la bourse, quelques-uns pensaient que Jésus lui disait: «Achète ce dont nous avons besoin pour la fête» ou qu'il lui demandait de donner quelque chose aux pauvres.30Après avoir pris le morceau, Judas sortit aussitôt. Il faisait nuit.31Lorsque Judas fut sorti, Jésus dit: «Maintenant, la gloire du Fils de l'homme a été révélée et la gloire de Dieu a été révélée en lui.32[Si la gloire de Dieu a été révélée en lui,] Dieu aussi révélera sa gloire en lui-même, et il la révélera très bientôt.33Mes petits enfants, je suis encore avec vous pour un peu de temps. Vous me chercherez, et ce que j'ai dit aux Juifs: ‘Vous ne pouvez pas venir où je vais’, je vous le dis à vous aussi maintenant.34Je vous donne un commandement nouveau: Aimez-vous les uns les autres. Comme je vous ai aimés, vous aussi, aimez-vous les uns les autres.35C'est à cela que tous reconnaîtront que vous êtes mes disciples: si vous avez de l'amour les uns pour les autres.»36Simon Pierre lui dit: «Seigneur, où vas-tu?» Jésus répondit: «Tu ne peux pas me suivre maintenant là où je vais, mais tu m'y suivras plus tard.»37«Seigneur, lui dit Pierre, pourquoi ne puis-je pas te suivre maintenant? Je donnerai ma vie pour toi.»38Jésus répondit: «Tu donneras ta vie pour moi? En vérité, en vérité, je te le dis, le coq ne chantera pas avant que tu ne m'aies renié trois fois.