1Кой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам.2Защо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин? (Отк 19:13)3Аз сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло. (П Ер 1:15; Отк 14:19; Отк 14:20; Отк 19:15)4Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана. (Ис 34:8; Ис 61:2)5Аз разгледах, но нямаше кой да помага, и се зачудих, че нямаше кой да подкрепя; затова Моята мишца Ми изработи спасение и Моята ярост – тя Ме подкрепи. (Пс 98:1; Ис 41:28; Ис 59:16; Йн 16:32)6Аз стъпках племената в гнева Си, опих ги с яростта Си и излях кръвта им в земята. (Отк 16:6)7Ще спомена милосърдията ГОСПОДНИ, причините за хвалене на ГОСПОДА за всичко, което ни е подарил ГОСПОД, и за голямата благост към Израилевия дом, която им показа според щедростите Си и според премногото Си милости.8Защото каза: Наистина те са Мой народ, деца, които няма да постъпят невярно; така им стана Спасител.9Във всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни. (Изх 14:19; Изх 19:4; Изх 23:20; Изх 23:21; Изх 33:14; Вт 1:31; Вт 7:7; Вт 7:8; Вт 32:11; Вт 32:12; Съд 10:16; Зах 2:8; Мал 3:1; Д А 9:4)10Но те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях. (Изх 15:24; Изх 23:21; Чис 14:11; Пс 78:40; Пс 78:56; Пс 95:9; Д А 7:51; Еф 4:30)11Тогава народът Му си спомни за старите Моисееви времена и казваха: Къде е Онзи, Който ги изведе от морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях? (Изх 14:29; Изх 32:11; Изх 32:12; Чис 11:17; Чис 11:25; Чис 14:13; Неем 9:20; Ер 2:6; Дан 4:8; Аг 2:5)12Който направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, за да си придобие вечно име? (Изх 14:21; Изх 15:6; И Н 3:16)13Който ги води през бездната, като кон през пасбище, без да се препънат? (Пс 106:9)14Духът ГОСПОДЕН ги успокои като добитъка, който слиза в долината; така си водил народа Си, за да си придобиеш славно име. (2 Цар 7:23)
Молитва за милост и помощ
15Погледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище, къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдие и щедрости не достигат до мене. (Вт 26:15; Пс 33:20; Пс 80:14; Ер 31:20; Ос 11:8)16Защото Ти си наш Отец, ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израил; Ти, ГОСПОДИ, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител. (Вт 32:6; 1 Лет 29:10; Йов 14:21; Екл 9:5; Ис 64:8)17Защо си допуснал, ГОСПОДИ, да се отклоняваме от пътищата Ти, да ожесточаваме сърцата си, за да не се боим от Тебе? Върни се заради слугите Си – племената на Твоето наследство. (Чис 10:36; Пс 90:13; Пс 119:10; Ис 6:10; Йн 12:40; Рим 9:18)18Малко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти. (Пс 74:7; Дан 8:24)19Ние сме станали като онези, над които Ти никога не си владял, като онези, които не са били наричани с името Ти.
1Qui est celui-ci? Il arrive d'Edom, de Botsra, en habits rouges. Qui est celui-ci? Eclatant dans sa tenue, il s'avance avec toute sa force. «C'est moi qui parle avec justice, qui ai le pouvoir de sauver.»2Pourquoi tes habits sont-ils rouges, tes vêtements pareils à ceux de l'homme qui écrase le raisin dans une cuve?3«J'ai été seul à travailler au pressoir, sans personne d'aucun peuple avec moi. Je les ai piétinés dans ma colère, je les ai écrasés dans ma fureur. Leur sang a jailli sur mes vêtements et j'ai sali tous mes habits.4En effet, un jour de vengeance était sur mon cœur et l'année de mes rachetés était arrivée.5J'ai regardé, mais il n'y avait personne pour m'aider. J'étais consterné, mais il n'y avait personne pour me soutenir. Alors mon bras m'a assuré le salut et ma fureur m'a servi de soutien.6J'ai piétiné des peuples dans ma colère, je les ai rendus ivres dans ma fureur et j'ai fait couler leur sang par terre.»
Rappel du passé
7Je rappellerai les bontés de l'Eternel, ses actes dignes de louange, tout ce qu'il a fait pour nous. Je dirai tous les bienfaits qu'il a accordés à la communauté d'Israël, conformément à ses compassions et à la richesse de ses bontés.8Il avait dit: «Assurément, ils sont mon peuple, des enfants qui ne s'adonneront pas au mensonge», et il a été un sauveur pour eux.9Dans toutes leurs détresses, il a souffert avec eux, et l'ange qui est devant lui les a sauvés. C'est lui-même qui les a rachetés, dans son amour et sa compassion, et constamment, par le passé, il les a soutenus et portés.10Cependant, ils se sont révoltés, ils ont attristé son Esprit saint, de sorte qu'il s'est transformé pour eux en ennemi, il a lui-même combattu contre eux.11Alors son peuple s'est souvenu des jours passés, de l'époque de Moïse. «Où est-il, celui qui les a fait ressortir de la mer avec les bergers de son troupeau? Où est-il, celui qui mettait son Esprit saint au milieu d'eux?12Où est-il, celui qui envoyait son bras splendide à la droite de Moïse, qui a fendu l'eau devant eux, se faisant ainsi une réputation éternelle?13Où est-il, celui qui les a conduits dans les profondeurs de l'eau comme un cheval dans le désert, sans même qu'ils trébuchent?
Prière du peuple
14Comme à un troupeau qui gagne la vallée, l'Esprit de l'Eternel leur a accordé le repos.» Voilà comment tu conduisais ton peuple, te faisant ainsi une réputation splendide.15«Regarde du haut du ciel et constate la situation, du haut de ta sainte et splendide résidence: où sont passés ton zèle et ta puissance? Ta profonde tendresse et tes compassions envers moi ne se font plus sentir.16C'est toi, cependant, qui es notre père. En effet, Abraham ne nous connaît pas et Israël ignore qui nous sommes; c'est toi, Eternel, qui es notre père, c'est toi qui, depuis toujours, t'appelles notre libérateur.17»Eternel, pourquoi nous fais-tu errer loin de tes voies, pourquoi endurcis-tu notre cœur pour qu'il ne te craigne pas? Reviens à cause de tes serviteurs, à cause des tribus qui t'appartiennent!18Ton peuple saint n'a été que peu de temps en possession du pays, et nos adversaires ont piétiné ton sanctuaire.19Nous sommes depuis longtemps comme un peuple sur lequel tu n'exerces pas ta souveraineté et qui n'est pas appelé de ton nom. Si seulement tu déchirais le ciel et descendais, les montagnes s'effondreraient devant toi!