Исая 53 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

1 Кой е повярвал в известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНЯ? (Ис 51:9; Йн 12:38; Рим 1:16; Рим 10:16; 1 Кор 1:18)

Ис 51:9Йн 12:38Рим 1:16Рим 10:161 Кор 1:18

2 Защото израсна пред Него като клонка и като корен от суха земя; нямаше благообразие, нито приличие, за да Го гледаме, нито красота, за да Го желаем. (Ис 11:1; Ис 52:14; Мк 9:12)

Ис 11:1Ис 52:14Мк 9:12

3 Той беше презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал; и както човек, от когото хората отвръщат лице, презрян беше и за нищо не Го счетохме. (Пс 22:6; Ис 49:7; Йн 1:10; Йн 1:11; Евр 4:15)

Пс 22:6Ис 49:7Йн 1:10Йн 1:11Евр 4:15

4 Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. (Мт 8:17; Евр 9:28; 1 Пет 2:24)

Мт 8:17Евр 9:281 Пет 2:24

5 Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Негодойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. (Рим 4:25; 1 Кор 15:3; 1 Пет 2:24; 1 Пет 3:18)

Рим 4:251 Кор 15:31 Пет 2:241 Пет 3:18

6 Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и ГОСПОД възложи на Него беззаконието на всички ни. (Пс 119:176; 1 Пет 2:25) 7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си; както агне, водено на клане, и както овца, която не издава глас пред стригачите си, така Той не отвори устата Си. (Мт 26:63; Мт 27:12; Мт 27:14; Мк 14:61; Мк 15:5; Д А 8:32; 1 Пет 2:23)

Мт 26:63Мт 27:12Мт 27:14Мк 14:61Мк 15:5Д А 8:321 Пет 2:23

8 Чрез угнетителен съд беше грабнат; а кой от Неговия род разсъждаваше, че беше изтръгнат отсред земята на живите поради престъплението на Моя народ, върху който трябваше да падне ударът? (Дан 9:26) 9 И определиха гроба Му между злодеите, но след смъртта Му – при богатия; защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Му. (Мт 27:57; Мт 27:58; Мт 27:60; 1 Пет 2:22; 1 Йн 3:5)

Мт 27:57Мт 27:58Мт 27:601 Пет 2:221 Йн 3:5

10 Но ГОСПОД благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал; когато направиш душата Му принос за грях, ще види потомството, ще продължи дните Си и това, в което ГОСПОД благоволи, ще успее в ръката Му. (Рим 6:9; 2 Кор 5:21; Еф 1:5; Еф 1:9; 2 Сол 1:11; 1 Пет 2:24)

Рим 6:92 Кор 5:21Еф 1:5Еф 1:92 Сол 1:111 Пет 2:24

11 Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; праведният Ми Слуга ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им. (Ис 42:1; Ис 49:3; Ис 53:4; Ис 53:5; Йн 17:3; Рим 5:18; Рим 5:19; 2 Пет 1:3; 1 Йн 2:1)

Ис 42:1Ис 49:3Ис 53:4Ис 53:5Йн 17:3Рим 5:18Рим 5:192 Пет 1:31 Йн 2:1

12 Затова ще Му определя дял между великите и Той ще раздели плячка със силните, защото изложи душата Си на смърт и към престъпници беше причислен, и защото взе на Себе Си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците. (Пс 2:8; Мк 15:28; Лк 22:37; Лк 23:34; Рим 8:34; Фил 2:9; Кол 2:15; Евр 7:25; Евр 9:24; 1 Йн 2:1)

Пс 2:8Мк 15:28Лк 22:37Лк 23:34Рим 8:34Фил 2:9Кол 2:15Евр 7:25Евр 9:241 Йн 2:1

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Qui a cru à notre prédication? A qui le bras de l'Eternel a-t-il été révélé?^[1] (Йн 12:38; Рим 10:16) 2 Il a grandi devant lui comme une jeune plante, comme un rejeton qui sort d'une terre toute sèche. Il n'avait ni beauté ni splendeur propre à attirer nos regards, et son aspect n'avait rien pour nous plaire. 3 Méprisé et délaissé par les hommes, homme de douleur, habitué à la souffrance, il était pareil à celui face auquel on détourne la tête: nous l'avons méprisé, nous n'avons fait aucun cas de lui. 4 Pourtant, ce sont nos souffrances qu'il a portées, c'est de nos douleurs qu'il s'est chargé^[2]. Et nous, nous l'avons considéré comme puni, frappé par Dieu et humilié. (Мт 8:17) 5 Mais lui, il était blessé à cause de nos transgressions, brisé à cause de nos fautes: la punition qui nous donne la paix est tombée sur lui, et c'est par ses blessures que nous sommes guéris. 6 Nous étions tous comme des brebis égarées^[3]: chacun suivait sa propre voie, et l'Eternel a fait retomber sur lui nos fautes à tous. (1 Пет 2:24; 1 Пет 2:25) 7 Il a été maltraité, il s'est humilié et n'a pas ouvert la bouche. Pareil à un agneau qu'on mène à l'abattoir, à une brebis muette devant ceux qui la tondent, il n'a pas ouvert la bouche. 8 Il a été enlevé sous la contrainte et sous le jugement, et dans sa génération qui s'est inquiété de son sort? Qui s'est soucié de ce qu'il était exclu de la terre^[4] des vivants, frappé à cause de la révolte de mon peuple? (Д А 8:32) 9 On a mis son tombeau parmi les méchants, sa tombe avec le riche, alors qu'il n'avait pas commis de violence et qu'il n'y avait pas eu de tromperie dans sa bouche^[5]. (1 Пет 2:22) 10 L'Eternel a voulu le briser par la souffrance. Si tu fais de sa vie un sacrifice de culpabilité, il verra une descendance et vivra longtemps, et la volonté de l'Eternel sera accomplie par son intermédiaire. 11 Après tant de trouble, il verra la lumière et sera satisfait. Par sa connaissance, mon serviteur juste procurera la justice à beaucoup d'hommes; c'est lui qui portera leurs fautes. 12 Voilà pourquoi je lui donnerai sa part au milieu de beaucoup et il partagera le butin avec les puissants: parce qu'il s'est dépouillé lui-même jusqu'à la mort et qu'il a été compté parmi les criminels^[6], parce qu'il a porté le péché de beaucoup d'hommes et qu'il est intervenu en faveur des coupables. (Мк 15:28; Лк 22:37)