1Горко на Ариил[1], Ариил – града, където Давид се засели! Прибавете година към година, празниците нека се изреждат в кръга си, (2 Цар 5:9)2тогава Аз ще притесня Ариил и ще възпроизведа в него тъга и скръб, и той ще Ми бъде наистина като огнище Божие.3И ще поставя стан околовръст против тебе, ще те обсадя с могили и ще издигна кули против теб.4И ти ще бъдеш повален, ще говориш от земята; говоренето ти ще бъде ниско от пръстта. Гласът ти от земята ще бъде, както на запитвач на зли духове, и говоренето ти ще бъде шепот от пръстта. (Ис 8:19)5А множеството на неприятелите ти ще бъде като ситен прах и множеството на враговете ти – като дребна плява, която се отвява. Да! Това ще стане внезапно, в един миг. (Йов 21:18; Ис 17:13; Ис 30:13)6Ще има посещение от ГОСПОДА на Силите с гръм, трус и голям шум, с буря, вихрушка и поглъщащ огнен пламък. (Ис 28:2; Ис 30:30)7И множеството на всички народи, които воюват против Ариил – да! – всички, които воюват против него и против крепостите му, и онези, които го притесняват, ще бъдат като сън, като нощно видение. (Йов 20:8; Ис 37:36)8И както гладният сънува ясно, че яде, но като се събуди, душата му е празна, или както жадният сънува ясно, че пие, но като се събуди, ето, той е примрял и в душата му има жажда, така ще бъдат множествата на всички народи, които воюват против сионския хълм. (Пс 73:20)9Стойте смаяни и се почудете, заслепете себе си и ослепейте; те са пияни, но не от вино, политат, но не от спиртно питие. (Ис 28:7; Ис 28:8; Ис 51:21)10Защото ГОСПОД изля върху вас дух на дълбок сън и затвори очите ви – пророците, и помрачи първенците ви – ясновидците. (Пс 69:23; Ис 6:10; Рим 11:8)11И всяко пророческо видение става за вас като думите на запечатано писмо, което дават на някого, който е грамотен, и казват: Я прочети това; а той отговаря: Не мога, защото е запечатано. (Ис 8:16; Дан 12:4; Дан 12:9; Отк 5:1; Отк 5:9; Отк 6:1)12Тогава дават писмото на някого, който не може да чете, и казват: Я прочети това; а той отговаря: Не съм грамотен.13Затова Господ каза: Понеже този народ се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мен и благоволението им към Мен е по човешки поучения, изучени папагалски, (Ез 33:31; Мт 15:8; Мт 15:9; Мк 7:6; Мк 7:7; Кол 2:22)14затова ще пристъпя да направя чудно дело между този народ – да! – чудно и странно дело; и мъдростта на мъдрите им ще изчезне и разумът на разумните ще се скрие. (Ер 49:7; Авд 1:8; Ав 1:5; 1 Кор 1:19)15Горко на онези, които дълбоко търсят да скрият намеренията си от ГОСПОДА, чиито дела са в тъмнината и които казват: Кой ни вижда? Кой ни знае? (Пс 94:7; Ис 30:1)16Ах! Тази ваша опърничавост! Грънчарят ще бъде ли сметнат за кал? Направеното ще каже ли за този, който го е направил: Той не ме е направил? Или изработеното ще каже ли за този, който го е изработил: Той няма разум? (Ис 45:9; Рим 9:20)17Няма ли след твърде малко време още Ливан да се превърне в плодородно поле и плодородното поле да се смята за гора? (Ис 32:15)18И в онзи ден глухите ще чуят думи, като че ли се четат от книга, и очите на слепите ще прогледнат от мрака и тъмнината. (Ис 35:5)19Кротките също ще умножат радостта си в ГОСПОДА и сиромасите между хората ще се развеселят в Святия Израилев. (Ис 61:1; Як 2:5)20Защото страшният изчезна, присмивателят се изгуби и всички, които дебнеха случай да вършат беззаконие, бяха изтребени – (Ис 28:14; Ис 28:22; Мих 2:1)21които изкарват човека виновен в съдебното дело и поставят примка за онзи, който изобличава в портата, и с лъжа изкарват крив праведния. (Ам 5:10; Ам 5:12)22Затова ГОСПОД, Който е изкупил Авраам, така казва за Якововия дом: Яков няма вече да бъде посрамен, нито лицето му вече ще побледнее; (И Н 24:3)23а когато той – т. е. децата му – видят делото на ръцете Ми сред себе си, те ще осветят името Ми. Да! Ще осветят Святия Яковов и ще се боят от Бога Израилев. (Ис 19:25; Ис 45:11; Ис 60:21; Еф 2:10)24Също и онези, които са се заблудили духом, ще се вразумят и които са роптаели, ще приемат поука. (Ис 28:7)
1Malheur à Ariel, oui, à Ariel, la ville où David a installé son camp! Ajoutez une année à celle-ci, laissez les fêtes accomplir leur cycle,2puis je harcèlerai Ariel. On n'y entendra plus que plaintes et gémissements, et la ville sera pour moi comme une fournaise.3De tous côtés j'installerai mon camp contre toi, je t'entourerai de postes armés, je dresserai des retranchements contre toi.4Tu seras abaissée au point que tu parleras par terre et que tes propos seront étouffés par la poussière; ta voix sortira de terre comme celle d'un spectre, et c'est de la poussière que tu murmureras tes discours.5Mais tes ennemis seront réduits en fine poussière, cette foule d'hommes violents sera emportée comme de la paille, et cela arrivera tout à coup, en un instant.6Tu verras l'intervention de l'Eternel, le maître de l'univers, accompagnée de coups de tonnerre, d'un tremblement de terre et d'un grand bruit, de l'ouragan et de la tempête, de la flamme d'un feu dévorant.7Toute la foule des nations venues combattre Ariel, tous ceux qui l'attaqueront, elle et sa forteresse, et qui la harcèleront disparaîtront comme un rêve, comme une vision nocturne.8Toute la foule des nations venues combattre le mont Sion sera pareille à celui qui a faim: il rêve qu'il mange avant de se réveiller, l'estomac vide. Elle sera pareille à celui qui a soif: il rêve qu'il boit avant de se réveiller, épuisé, la gorge sèche.9Restez bouche bée, stupéfaits! Collez-vous les yeux et devenez aveugles! Ils sont ivres, mais ce n'est pas à cause du vin; ils titubent, mais ce n'est pas sous l'effet des liqueurs fortes.10En effet, l'Eternel a déversé sur vous un esprit de torpeur[1]. Prophètes, il a fermé vos yeux, voyants, il a couvert votre tête. (Рим 11:8)11Toute cette vision est devenue pour vous pareille aux mots d'un livre cacheté que l'on donne à un homme qui sait lire en lui disant: «Lis donc ceci!» Il répond: «Je ne peux pas, car il est cacheté.»12Elle est devenue pareille à un livre que l'on donne à un homme qui ne sait pas lire en lui disant: «Lis donc ceci!» Il répond: «Je ne sais pas lire.»13Le Seigneur dit: « Ce peuple s'approche de moi, il m'honore de la bouche et des lèvres, mais son cœur est éloigné de moi et la crainte qu'il a de moi n'est qu'un commandement humain, une leçon apprise.[2] (Мт 15:8; Мк 7:6)14C'est pourquoi, je continuerai à étonner ce peuple par des merveilles et des miracles, de sorte que la sagesse de ses sages disparaîtra et l'intelligence de ses hommes intelligents devra se cacher[3].» (1 Кор 1:19)15Malheur à ceux qui cherchent à s'éloigner le plus possible de l'Eternel afin de lui cacher leurs intentions, qui agissent dans les ténèbres et qui disent: «Qui peut nous voir? Qui peut savoir ce que nous faisons?»16Quelle perversité que la vôtre! Va-t-on assimiler le potier à l'argile pour que l'objet puisse dire de celui qui l'a fait: «Il ne m'a pas fabriqué», pour que le vase puisse dire de celui qui le façonne: «Il n'a pas d'intelligence»?
Promesses pour Israël
17Encore très peu de temps et la forêt du Liban se transformera en verger, tandis que le verger sera assimilé à une forêt.18Ce jour-là, les sourds entendront la lecture du livre et, délivrés de l'obscurité et des ténèbres, les yeux des aveugles verront.19Les humbles trouveront de plus en plus leur joie en l'Eternel et les plus pauvres de l'humanité seront remplis d'allégresse grâce au Saint d'Israël.20En effet, l'homme violent ne sera plus là, le moqueur aura disparu. Ils seront éliminés, tous ceux qui n'attendaient qu'une occasion pour faire le mal,21ceux qui condamnaient un homme pour un mot, tendaient des pièges à celui qui défendait sa cause à la porte de la ville et écartaient le juste par des accusations sans fondement.22C'est pourquoi, voici ce que dit l'Eternel, lui qui a racheté Abraham, à la famille de Jacob: Désormais Jacob ne rougira plus de honte, désormais son visage ne pâlira plus.23En effet, lorsque ses enfants verront ce que j'accomplirai au milieu d'eux, ils reconnaîtront la sainteté de mon nom. Ils reconnaîtront la sainteté du Saint de Jacob et redouteront le Dieu d'Israël.24Ceux dont l'esprit s'égarait sauront ce qu'est l'intelligence et les protestataires se laisseront instruire.