Изход 34 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

1 След това ГОСПОД каза на Моисей: Издялай си две каменни плочи като първите; и ще напиша на тези плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши. (Изх 32:16; Изх 32:19; Изх 34:28; Вт 10:1; Вт 10:2; Вт 10:4)

Изх 32:16Изх 32:19Изх 34:28Вт 10:1Вт 10:2Вт 10:4

2 Бъди готов за сутринта и на сутринта се качи на Синайската планина, и застани пред Мене – там, на върха на планината. (Изх 19:20; Изх 24:12) 3 Но никой да не идва с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овцете и говедата да не пасат пред тази планина. (Изх 19:12; Изх 19:13; Изх 19:21)

Изх 19:12Изх 19:13Изх 19:21

4 И така, Моисей издяла две каменни плочи като първите; и на сутринта, като стана рано, се изкачи на Синайската планина, както му заповяда ГОСПОД, и взе в ръцете си двете каменни плочи. 5 И ГОСПОД слезе в облака, застана там, до него, и прогласи ГОСПОДНЕТО Име. 6 ГОСПОД мина пред него и прогласи: ГОСПОД, ГОСПОД, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, (Изх 33:19; Чис 14:17; Чис 14:18; 2 Лет 30:9; Неем 9:17; Пс 31:19; Пс 57:10; Пс 86:15; Пс 103:8; Пс 108:4; Пс 111:4; Пс 112:4; Пс 116:5; Пс 145:8; Йоил 2:13; Рим 2:4)

Изх 33:19Чис 14:17Чис 14:182 Лет 30:9Неем 9:17Пс 31:19Пс 57:10Пс 86:15Пс 103:8Пс 108:4Пс 111:4Пс 112:4Пс 116:5Пс 145:8Йоил 2:13Рим 2:4

7 Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но не оневинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение. (Изх 20:6; Изх 23:7; Изх 23:21; Вт 5:10; И Н 24:19; Йов 10:14; Пс 86:15; Пс 103:3; Пс 130:4; Ер 32:18; Дан 9:4; Дан 9:9; Мих 6:11; Наум 1:3; Еф 4:32; 1 Йн 1:9)

Изх 20:6Изх 23:7Изх 23:21Вт 5:10И Н 24:19Йов 10:14Пс 86:15Пс 103:3Пс 130:4Ер 32:18Дан 9:4Дан 9:9Мих 6:11Наум 1:3Еф 4:321 Йн 1:9

8 Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони; (Изх 4:31) 9 и каза: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде, моля, Господ между нас; защото тези са твърдоглав народ; и прости беззаконието и греха ни и ни вземи за Свое наследство. (Изх 33:3; Изх 33:15; Изх 33:16; Вт 32:9; Пс 28:9; Пс 33:12; Пс 78:62; Пс 94:14; Ер 10:16; Зах 2:12)

Изх 33:3Изх 33:15Изх 33:16Вт 32:9Пс 28:9Пс 33:12Пс 78:62Пс 94:14Ер 10:16Зах 2:12

10 А ГОСПОД му отговори: Ето, Аз сключвам завет; пред целия твой народ ще извърша такива чудеса, каквито не са ставали в нито един народ по целия свят; и целият народ, между който си ти, ще види ГОСПОДНЕТО дело; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно. (Вт 4:32; Вт 5:2; Вт 10:21; Вт 29:12; Вт 29:14; 2 Цар 7:23; Пс 77:14; Пс 78:12; Пс 145:6; Пс 147:20; Ис 64:3)

Вт 4:32Вт 5:2Вт 10:21Вт 29:12Вт 29:142 Цар 7:23Пс 77:14Пс 78:12Пс 145:6Пс 147:20Ис 64:3

11 Пази това, което ти заповядвам днес. Ето, Аз изгонвам пред теб аморееца, ханаанеца, хета, ферезееца, евееца и йевусееца; (Изх 33:2; Вт 5:32; Вт 6:3; Вт 6:25; Вт 12:28; Вт 12:32; Вт 28:1)

Изх 33:2Вт 5:32Вт 6:3Вт 6:25Вт 12:28Вт 12:32Вт 28:1

12 но внимавай да не сключиш договор с жителите на земята, където отиваш, да не би да стане примка за вас. (Изх 23:32; Изх 23:33; Вт 7:2; Съд 2:2)

Изх 23:32Изх 23:33Вт 7:2Съд 2:2

13 Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш; (Изх 23:24; Вт 7:5; Вт 12:2; Вт 12:3; Съд 2:2; Съд 6:25; 4 Цар 18:4; 4 Цар 23:14; 2 Лет 31:1; 2 Лет 34:3; 2 Лет 34:4)

Изх 23:24Вт 7:5Вт 12:2Вт 12:3Съд 2:2Съд 6:254 Цар 18:44 Цар 23:142 Лет 31:12 Лет 34:32 Лет 34:4

14 защото ти не бива да се кланяш на друг бог, понеже Йехова, Чието име е Ревнив, е ревнив Бог. (Изх 20:3; Изх 20:5; Ис 9:6; Ис 57:15)

Изх 20:3Изх 20:5Ис 9:6Ис 57:15

15 Внимавай да не би да сключиш договор с жителите на земята и когато те блудстват в поклонение на боговете си и жертват на боговете си, ти, ако те поканят, да ядеш от жертвите им; (Изх 34:12; Чис 25:2; Вт 31:16; Съд 2:17; Пс 106:28; Ер 3:9; Ез 6:9; 1 Кор 8:4; 1 Кор 8:7; 1 Кор 8:10; 1 Кор 10:27)

Изх 34:12Чис 25:2Вт 31:16Съд 2:17Пс 106:28Ер 3:9Ез 6:91 Кор 8:41 Кор 8:71 Кор 8:101 Кор 10:27

16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си и тези техни дъщери, като блудстват в поклонение на боговете си, да направят и твоите синове да блудстват след боговете им. (Чис 25:1; Чис 25:2; Вт 7:3; 3 Цар 11:2; 3 Цар 11:4; Езд 9:2; Неем 13:25)

Чис 25:1Чис 25:2Вт 7:33 Цар 11:23 Цар 11:4Езд 9:2Неем 13:25

17 Да не си направиш лети идоли. (Изх 32:8; Лев 19:4) 18 Празника на безквасните да пазиш. Седем дни да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, в определеното време на месец Авив; защото в месец Авив ти излезе от Египет. (Изх 12:15; Изх 13:4; Изх 23:15)

Изх 12:15Изх 13:4Изх 23:15

19 Всичко, което се ражда^[1], е Мое, както и всяко мъжко първородно между добитъка ти, говедо или овца. (Изх 13:2; Изх 13:12; Изх 22:29; Ез 44:30; Лк 2:23)

Изх 13:2Изх 13:12Изх 22:29Ез 44:30Лк 2:23

20 А първородното на осела да откупиш с агне^[2]; и ако не го откупиш, тогава да му пречупиш врата. Всичките си първородни синове да откупваш. И никой да не се яви пред Мене с празни ръце. (Изх 13:13; Изх 23:15; Чис 18:15; Вт 16:16; 1 Цар 9:7; 1 Цар 9:8; 2 Цар 24:24)

Изх 13:13Изх 23:15Чис 18:15Вт 16:161 Цар 9:71 Цар 9:82 Цар 24:24

21 Шест дни да работиш, а в седмия ден да си почиваш; даже и във време на сеитба и на жътва да си почиваш. (Изх 20:9; Изх 23:12; Изх 35:2; Вт 5:12; Вт 5:13; Лк 13:14)

Изх 20:9Изх 23:12Изх 35:2Вт 5:12Вт 5:13Лк 13:14

22 И да пазиш празника на седмиците, т. е. на първите плодове от жътвата на житото, и празника на беритбата в края на годината. (Изх 23:16; Вт 16:10; Вт 16:13)

Изх 23:16Вт 16:10Вт 16:13

23 Три пъти през годината всички твои от мъжки пол да се явят пред Господа ЙЕХОВА, Израилевия Бог. (Изх 23:14; Изх 23:17; Вт 16:16)

Изх 23:14Изх 23:17Вт 16:16

24 Защото ще изгоня пред тебе народи и ще разширя пределите ти; и никой няма да пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред ГОСПОДА, твоя Бог, три пъти през годината. (Бит 35:5; Изх 33:2; Лев 18:24; Вт 7:1; Вт 12:20; Вт 19:8; 2 Лет 17:10; Пс 78:55; Пс 80:8; Пр 16:7; Д А 18:10)

Бит 35:5Изх 33:2Лев 18:24Вт 7:1Вт 12:20Вт 19:82 Лет 17:10Пс 78:55Пс 80:8Пр 16:7Д А 18:10

25 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане нещо от жертвата на Пасхалния празник до сутринта. (Изх 12:10; Изх 22:18) 26 Първите плодове от земята си да принесеш в дома на ГОСПОДА, твоя Бог. Да не вариш яре в млякото на майка му. (Изх 23:19; Вт 14:21; Вт 26:2; Вт 26:10)

Изх 23:19Вт 14:21Вт 26:2Вт 26:10

27 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Напиши си тези думи; защото според тези думи Аз сключих завет с теб и с Израил. (Изх 34:10; Вт 4:13; Вт 31:9)

Изх 34:10Вт 4:13Вт 31:9

28 И Моисей стоя там с ГОСПОДА четиридесет дни и четиридесет нощи, без да яде хляб или да пие вода. И ГОСПОД написа на плочите думите на завета, Десетте заповеди. (Изх 24:18; Изх 31:18; Изх 32:16; Изх 34:1; Вт 4:13; Вт 9:9; Вт 9:18; Вт 10:2; Вт 10:4)

Изх 24:18Изх 31:18Изх 32:16Изх 34:1Вт 4:13Вт 9:9Вт 9:18Вт 10:2Вт 10:4

29 Докато Моисей слизаше от Синайската планина и държеше двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше, понеже беше говорил с Бога. (Изх 32:15; Мт 17:2; 2 Кор 3:7; 2 Кор 3:13)

Изх 32:15Мт 17:22 Кор 3:72 Кор 3:13

30 Но Аарон и всички израилтяни, като видяха Моисей, че кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат до него. 31 Затова Моисей ги повика; тогава Аарон и всички началници на обществото се върнаха при него и Моисей говори с тях. 32 След това се приближиха и всички израилтяни; и той им заповяда всичко, което ГОСПОД му беше говорил на Синайската планина. (Изх 24:3) 33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, сложи на лицето си покривало. (2 Кор 3:13) 34 Но когато влизаше пред ГОСПОДА да говори с него, Моисей вдигаше покривалото, докато излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано. (2 Кор 3:16) 35 И израилтяните виждаха лицето на Моисей, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак слагаше покривалото на лицето си, докато влезе да говори с ГОСПОДА.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Renouvellement de l'alliance

1 L'Eternel dit à Moïse: «Taille deux tables de pierre pareilles aux premières, et j'y écrirai les paroles qui étaient gravées sur les premières tables que tu as brisées. 2 Sois prêt de bonne heure. Tu graviras dès le matin le mont Sinaï et tu t'y tiendras devant moi, au sommet de la montagne. 3 Que personne ne monte avec toi et qu'on ne voie personne sur toute la montagne. Que pas même le petit et le gros bétail ne broutent près de cette montagne.» 4 Moïse tailla deux tables de pierre pareilles aux premières. Il se leva de bon matin et gravit le mont Sinaï, conformément à l'ordre que l'Eternel lui avait donné. Il prit avec lui les deux tables de pierre. 5 L'Eternel descendit dans une nuée, se tint là près de lui et proclama le nom de l'Eternel. 6 L'Eternel passa devant lui et s'écria: «L'Eternel, l'Eternel est un Dieu de grâce et de compassion, lent à la colère, riche en bonté et en vérité^[1]. (Пс 86:15) 7 Il garde son amour jusqu'à 1000 générations, il pardonne la faute, la révolte et le péché, mais il ne traite pas le coupable en innocent et il punit la faute des pères sur les enfants et les petits-enfants jusqu'à la troisième et à la quatrième génération!» 8 Aussitôt Moïse s'inclina jusqu'à terre et adora. 9 Il dit: «Seigneur, si j'ai trouvé grâce à tes yeux, que le Seigneur marche au milieu de nous, même si c'est un peuple réfractaire. Pardonne nos fautes et nos péchés et prends-nous pour ta possession.» 10 L'Eternel répondit: «Voici, je conclus moi-même une alliance. Je vais accomplir devant tout ton peuple des merveilles qui ne se sont produites dans aucun pays ni chez aucune nation. Tout le peuple qui t'entoure verra l'œuvre de l'Eternel, et ce que j'accomplirai par toi inspirera de la crainte. 11 Respecte bien les commandements que je te donne aujourd'hui. Je chasserai devant toi les Amoréens, les Cananéens, les Hittites, les Phéréziens, les Héviens et les Jébusiens. 12 Prends bien garde de ne pas faire alliance avec les habitants du pays où tu dois entrer, de peur qu'ils ne soient un piège pour toi. 13 Au contraire, vous démolirez leurs autels, vous briserez leurs statues et vous abattrez leurs poteaux sacrés. 14 Tu ne te prosterneras pas devant un autre dieu, car l'Eternel porte le nom de jaloux, il est un Dieu jaloux. 15 Prends bien garde de ne pas faire alliance avec les habitants du pays: ils risqueraient de t'inviter lorsqu'ils se prostituent à leurs dieux et leur offrent des sacrifices, et tu mangerais des victimes qu'ils ont sacrifiées; 16 tu prendrais de leurs filles pour tes fils et celles-ci, en se prostituant à leurs dieux, entraîneraient tes fils à se prostituer à leurs dieux. 17 Tu ne te feras pas de dieu en métal fondu. 18 »Tu observeras la fête des pains sans levain. Pendant 7 jours, au moment fixé du mois des épis, tu mangeras des pains sans levain, comme je t'en ai donné l'ordre. En effet, c'est au cours du mois des épis que tu es sorti d'Egypte. 19 »Tout premier-né m'appartient, même tout mâle premier-né dans les troupeaux de gros et de petit bétail. 20 Tu rachèteras le premier-né de l'âne avec un agneau. Si tu ne le rachètes pas, tu lui briseras la nuque. Tu rachèteras tout premier-né de tes fils. On ne se présentera pas les mains vides devant moi. 21 »Pendant 6 jours tu travailleras, et tu te reposeras le septième jour; tu te reposeras, même à l'époque du labour et de la moisson. 22 »Tu célébreras la fête des semaines au moment des premières moissons de blé, et la fête de la récolte à la fin de l'année. 23 »Trois fois par an, tous les hommes se présenteront devant le Seigneur, l'Eternel, le Dieu d'Israël. 24 En effet, je chasserai les nations devant toi et j'agrandirai ton territoire, et personne ne cherchera à s'emparer de ton pays pendant que tu monteras te présenter devant l'Eternel, ton Dieu, trois fois par an. 25 »Tu n'offriras pas sur du pain levé le sang de la victime sacrifiée en mon honneur et l'on ne gardera pas le sacrifice de la Pâque pendant la nuit jusqu'au matin. 26 »Tu apporteras à la maison de l'Eternel, ton Dieu, les tout premiers produits de ton sol. Tu ne feras pas cuire un chevreau dans le lait de sa mère.» 27 L'Eternel dit à Moïse: «Ecris ces paroles, car c'est sur cette base que je conclus une alliance avec toi et avec Israël.» 28 Moïse resta là avec l'Eternel 40 jours et 40 nuits. Il ne mangea pas de pain et ne but pas d'eau. Et l'Eternel écrivit sur les tables les paroles de l'alliance, les dix paroles. 29 Moïse descendit du mont Sinaï, les deux tables du témoignage à la main. Il ne savait pas que la peau de son visage rayonnait parce qu'il avait parlé avec l'Eternel. 30 Aaron et tous les Israélites regardèrent Moïse et virent que la peau de son visage rayonnait; ils eurent alors peur de s'approcher de lui. 31 Moïse les appela. Aaron et tous les chefs de l'assemblée vinrent vers lui et il leur parla. 32 Après cela, tous les Israélites s'approchèrent et il leur donna tous les ordres qu'il avait reçus de l'Eternel sur le mont Sinaï. 33 Lorsque Moïse eut fini de leur parler, il mit un voile sur son visage. 34 Quand Moïse entrait dans la présence de l'Eternel pour parler avec lui, il retirait le voile jusqu'au moment où il ressortait; et quand il sortait, il transmettait aux Israélites les commandements qu'il avait reçus. 35 Les Israélites regardaient le visage de Moïse et voyaient que la peau de son visage rayonnait; et Moïse remettait le voile sur son visage jusqu'au moment où il entrait pour parler avec l'Eternel.