1А Моисей пасеше овцете на тъста си Йотор, мадиамския жрец; и като докара овцете навътре в пустинята, се изкачи на Божията планина Хорив. (Изх 2:16; Изх 18:5; 3 Цар 19:8)2Там ангел ГОСПОДЕН му се яви в огнени пламъци изсред един бодлив храст; и Моисей видя, че бодливият храст не изгаряше, макар да бе обхванат от пламъци. (Вт 33:16; Ис 63:9; Д А 7:30)3И Моисей си каза: Да свърна и да видя това велико явление, защо бодливият храст не изгаря. (Пс 111:2; Д А 7:31)4А когато ГОСПОД видя, че той свърна да види, Бог го извика изсред бодливия храст: Моисей, Моисей! Той отговори: Ето ме. (Вт 33:16)5И ГОСПОД каза: Не се приближавай насам; събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. (Изх 19:12; И Н 5:15; Д А 7:33)6Каза още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. А Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. (Бит 28:13; Изх 3:15; Изх 4:5; 3 Цар 19:13; Ис 6:1; Ис 6:5; Мт 22:32; Мк 12:26; Лк 20:37; Д А 7:32)7ГОСПОД каза: Наистина видях страданието на народа Ми, който е в Египет, и чух вика му поради гнета на разпоредниците му; защото знам неволите му. (Бит 18:21; Изх 1:11; Изх 2:23; Неем 9:9; Пс 106:44; Д А 7:34)8И слязох, за да ги избавя от гнета[1] на египтяните и да ги заведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците. (Бит 11:5; Бит 11:7; Бит 15:18; Бит 18:21; Бит 50:24; Изх 3:17; Изх 6:6; Изх 6:8; Изх 12:51; Изх 13:5; Изх 33:3; Чис 13:27; Вт 1:25; Вт 8:7; Вт 26:9; Вт 26:15; Ер 11:5; Ер 32:22; Ез 20:6)9И сега, ето, викът на израилтяните стигна до Мене; също така видях по какъв начин ги притесняват египтяните. (Изх 1:11; Изх 1:13; Изх 1:14; Изх 1:22; Изх 2:23)10И така, ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, израилтяните, от Египет. (Пс 105:26; Мих 6:4)11А Моисей каза на Бога: Кой съм аз, че да ида при фараона и да изведа израилтяните от Египет? (Изх 6:12; 1 Цар 18:18; Ис 6:5; Ис 6:8; Ер 1:6)12Бог му отговори: Аз ще бъда с теб и ето ти знака, че Аз съм те изпратил: когато изведеш народа от Египет, ще послужите на Бога на тази планина. (Бит 31:3; Вт 31:23; И Н 1:5; Рим 8:31)13А Моисей каза на Бога: Ето, когато отида при израилтяните и им кажа: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ме попитат: Как Му е името? – какво да им кажа?14И Бог отвърна на Моисей: Аз съм Онзи, Който съм. Каза още: Така ще кажеш на израилтяните – Онзи, Който съм, ме изпрати при вас. (Изх 6:3; Йн 8:58; 2 Кор 1:20; Евр 13:8; Отк 1:4)15При това Бог каза още на Моисей: Така ще кажеш на израилтяните: ГОСПОД, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов ме изпрати при вас. Това е Името Ми довека и това ще бъде Името Ми от род в род. (Пс 135:13; Ос 12:5)16Иди, събери Израилевите старейшини и им кажи: ГОСПОД, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Исааков и Яковов ми се яви и каза: Аз ви посетих днес и видях как постъпват с вас в Египет; (Бит 50:24; Изх 2:25; Изх 4:29; Изх 4:31; Лк 1:68)17и каза: От страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетите, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на йевусейците, в земя, където текат мляко и мед. (Бит 15:14; Бит 15:16; Изх 3:8)18И те ще послушат думите ти; и ще отидеш с Израилевите старейшини при египетския цар, и ще му кажете: Йехова, Бог на евреите, ни срещна; и така, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог. (Изх 4:31; Изх 5:1; Изх 5:3; Чис 23:3; Чис 23:4; Чис 23:15; Чис 23:16)19Но Аз зная, че египетският цар няма да ви остави да отидете, докато не бъде накаран със сила. (Изх 5:2; Изх 7:4)20А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всички Мои чудни, непостижими дела, които ще извърша сред него; след това той ще ви пусне. (Изх 6:6; Изх 7:3; Изх 7:5; Изх 9:15; Изх 11:9; Изх 12:31; Вт 6:22; Неем 9:10; Пс 105:27; Пс 135:9; Ер 32:20; Д А 7:36)21И ще променя отношението на египтяните към този народ и когато тръгнете, няма да отидете с празни ръце; (Изх 11:3; Изх 12:36; Пс 106:46; Пр 16:7)22а всяка жена ще поиска от съседката си и от жената, с която живее, сребърни и златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяните. (Бит 15:14; Изх 11:2; Изх 12:35; Изх 12:36; Йов 27:17; Пр 13:22; Ез 39:10)
Изход 3
Segond 21
от Société Biblique de Genève1Moïse était devenu berger du troupeau de son beau-père Jéthro, le prêtre de Madian. Il conduisit le troupeau derrière le désert et vint à la montagne de Dieu, à Horeb.2L'ange de l'Eternel lui apparut dans une flamme de feu, au milieu d'un buisson.[1] Moïse regarda et vit que le buisson était tout en feu sans être consumé. (Д А 7:30)3Moïse dit: «Je veux faire un détour pour voir quelle est cette grande vision et pourquoi le buisson ne brûle pas.»4L'Eternel vit qu'il faisait un détour pour regarder. Dieu l'appela du milieu du buisson en disant: «Moïse! Moïse!» Il répondit: «Me voici!»5Dieu dit: «Ne t'approche pas d'ici, retire tes sandales, car l'endroit où tu te tiens est une terre sainte[2].»6Il ajouta: «Je suis le Dieu de ton père, le Dieu d'Abraham, le Dieu d'Isaac et le Dieu de Jacob.»[3] Moïse se cacha le visage, car il avait peur de regarder Dieu. (Мт 22:32; Мк 12:26; Лк 20:37; Д А 3:13; Д А 7:32)7L'Eternel dit: «J'ai vu la souffrance de mon peuple qui est en Egypte et j'ai entendu les cris qu'il pousse devant ses oppresseurs. Oui, je connais ses douleurs.8Je suis descendu pour le délivrer de la domination des Egyptiens et pour le faire monter de ce pays jusque dans un bon et vaste pays, un pays où coulent le lait et le miel[4]; c'est l'endroit qu'habitent les Cananéens, les Hittites, les Amoréens, les Phéréziens, les Héviens et les Jébusiens.9Maintenant, les cris des Israélites sont venus jusqu'à moi, j'ai aussi vu l'oppression que leur font subir les Egyptiens.10Maintenant, vas-y, je t'enverrai vers le pharaon et tu feras sortir d'Egypte[5] mon peuple, les Israélites.» (Д А 7:34)
Objections de Moïse
11Moïse dit à Dieu: «Qui suis-je, moi, pour aller trouver le pharaon et pour faire sortir les Israélites d'Egypte?»12Dieu dit: «Je serai avec toi. Voici pour toi le signe que c'est moi qui t'envoie: quand tu auras fait sortir le peuple d'Egypte, vous servirez Dieu sur cette montagne.»13Moïse dit à Dieu: «J'irai donc trouver les Israélites et je leur dirai: ‘Le Dieu de vos ancêtres m'envoie vers vous.’ Mais s'ils me demandent quel est son nom, que leur répondrai-je?»14Dieu dit à Moïse: «Je suis celui qui suis.» Et il ajouta: «Voici ce que tu diras aux Israélites: ‘Je suis m'a envoyé vers vous.’»15Dieu dit encore à Moïse: «Voici ce que tu diras aux Israélites: ‘L'Eternel, le Dieu de vos ancêtres, le Dieu d'Abraham, le Dieu d'Isaac et le Dieu de Jacob, m'envoie vers vous.’ Tel est mon nom pour toujours, tel est le nom sous lequel on fera appel à moi de génération en génération.16Va rassembler les anciens d'Israël et dis-leur: ‘L'Eternel, le Dieu de vos ancêtres, m'est apparu, le Dieu d'Abraham, d'Isaac et de Jacob. Il a dit: Je m'occupe de vous et de ce qu'on vous fait en Egypte.17J'ai dit: Je vous ferai monter de l'Egypte, où vous souffrez, dans le pays des Cananéens, des Hittites, des Amoréens, des Phéréziens, des Héviens et des Jébusiens, un pays où coulent le lait et le miel.’18Ils t'écouteront. Tu iras avec les anciens d'Israël trouver le roi d'Egypte et vous lui direz: ‘L'Eternel, le Dieu des Hébreux, s'est présenté à nous. Permets-nous maintenant de faire trois journées de marche dans le désert pour offrir des sacrifices à l'Eternel, notre Dieu.’19Je sais que le roi d'Egypte ne vous laissera pas partir à moins d'y être contraint par une forte intervention.20J'interviendrai et je frapperai l'Egypte par toutes sortes de prodiges que j'accomplirai au milieu d'elle. Après cela, il vous laissera partir.21Je gagnerai même la faveur des Egyptiens à ce peuple et, quand vous partirez, vous ne partirez pas les mains vides.22Chaque femme demandera à sa voisine et à celle qui séjourne chez elle des vases d'argent, des vases d'or et des vêtements. Vous les ferez porter par vos fils et vos filles et vous dépouillerez les Egyptiens.»