1Тогава ГОСПОД каза на Моисей и Аарон в Египетската земя:2Този ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината. (Изх 13:4; Вт 16:1)3Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от този месец, всеки по едно агне, според броя на семействата, по едно агне за всяко семейство.4Но ако членовете на семейството са малко за агнето, тогава домакинът нека да покани най-близкия до къщата му съсед, като се съобразите с броя на хората; пресметнете за агнето според онова, което всеки може да изяде.5Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овцете или от козите да го вземете. (Лев 22:19; Мал 1:8; Мал 1:14; Евр 9:14; 1 Пет 1:19)6И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си, да го заколят привечер. (Лев 23:5; Чис 9:3; Чис 28:16; Вт 16:1; Вт 16:6)7После нека вземат от кръвта и сложат на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, където ще го ядат.8През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. (Изх 34:25; Чис 9:11; Вт 16:3; 1 Кор 5:8)9Да не ядете от него сурово, нито варено във вода, а изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му. (Вт 16:7)10И да не оставите нищо от него до сутринта; ако остане нещо до сутринта, изгорете го в огън. (Изх 23:18; Изх 34:25)11И така да го ядете: препасани през кръста си, с обувките на краката си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, защото е Пасхата на Йехова. (Вт 16:5)12Защото в онази нощ ще мина през Египетската земя и ще поразя всяко първородно същество в Египетската земя – и човек, и животно; и ще извърша дела на съд против всички египетски богове; Аз съм Йехова. (Изх 6:2; Изх 11:4; Изх 11:5; Чис 33:4; Ам 5:17)13И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да ви постигне унищожителна напаст.14Онзи ден ще ви бъде за спомен и ще го пазите като празник на ГОСПОДА през всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде да го празнувате. (Изх 12:24; Изх 12:43; Изх 13:9; Изх 13:10; Лев 23:4; Лев 23:5; 4 Цар 23:21)15Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще вдигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия до седмия ден, онзи човек ще бъде изтребен от Израил. (Бит 17:14; Изх 13:6; Изх 13:7; Изх 23:15; Изх 34:18; Изх 34:25; Лев 23:5; Лев 23:6; Чис 9:13; Чис 28:17; Вт 16:3; Вт 16:8; 1 Кор 5:7)16На първия ден ще имате свято събрание и на седмия ден – друго свято събрание; никаква работа да не се върши през тези дни освен онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите. (Лев 23:7; Лев 23:8; Чис 28:18; Чис 28:25)17И така, да отпразнувате празника на безквасните хлябове, защото в същия този ден изведох племената ви от Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите този ден през всичките си поколения. (Изх 13:3)18От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове. (Лев 23:5; Чис 28:16)19Седем дни да не оставяте квас в къщите си, защото, който яде квасно, да бъде премахнат от обществото на израилтяните, бил той пришълец или местен. (Изх 23:15; Изх 34:18; Чис 9:13; Вт 16:3; 1 Кор 5:7; 1 Кор 5:8)20Нищо квасно да не ядете; където и да живеете, безквасни хлябове да ядете.21Тогава, на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всички Израилеви старейшини и им каза: Идете и си вземете по едно агне според семействата си и заколете пасхалното агне. (Изх 12:3; Чис 9:4; И Н 5:10; 4 Цар 23:21; Езд 6:20; Мт 26:18; Мт 26:19; Мк 14:12; Лк 22:7)22После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще съберете в леген, и с кръвта, която е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата, и никой от вас да не излиза от къщната си врата до сутринта. (Изх 12:7; Евр 11:28)23Защото ГОСПОД ще мине да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, ГОСПОД ще отмине вратата и няма да остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. (Изх 12:12; Изх 12:13; 2 Цар 24:16; Ез 9:6; 1 Кор 10:10; Евр 11:28; Отк 7:3; Отк 9:4)24И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.25Когато влезете в земята, която ГОСПОД ще ви даде според обещанието Си, ще пазите този обряд. (Изх 3:8; Изх 3:17)26А когато децата ви попитат: Какво искате да кажете с този обряд?, (Изх 13:8; Изх 13:14; Вт 32:7; И Н 4:6; Пс 78:6)27ще отговорите: Това е пасхално жертвоприношение за минаването на ГОСПОДА, Който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава народът се наведе и се поклони. (Изх 4:31; Изх 12:11)28И израилтяните отидоха и направиха, както ГОСПОД заповяда на Моисей и Аарон. (Евр 11:28)29Посреднощ ГОСПОД порази всяко първородно същество в Египетската земя – от първородния на фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който беше в затвора, както и всяко първородно от добитъка. (Изх 4:23; Изх 11:4; Изх 11:5; Чис 8:17; Чис 33:4; Пс 78:51; Пс 105:36; Пс 135:8; Пс 136:10)30И фараонът стана през нощта, той и всичките му служители, и всички египтяни; и се понесе голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец. (Изх 11:6; Пр 21:13; Ам 5:17; Як 2:13)31Тогава фараонът повика Моисей и Аарон през нощта и каза: Станете и вие, и израилтяните, излезте изсред народа ми и идете, послужете на Йехова, както поискахте, (Изх 10:9; Изх 11:1; Пс 105:38)32подкарайте и овцете, и стадата си, както поискахте, и идете, и благословете и мен. (Бит 27:34; Изх 10:26)33Също египтяните настояваха пред народа, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си казаха: Ние всички измираме. (Бит 20:3; Изх 11:8; Пс 105:38)34И народът вдигна тестото си, преди още да е втасало, като носеха на рамена нощвите, обвити в дрехите си.35А израилтяните бяха постъпили, както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи; (Изх 3:22; Изх 11:2)36и ГОСПОД беше дал на народа да спечели доверието на египтяните, така че те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните. (Бит 15:14; Изх 3:21; Изх 3:22; Изх 11:3; Пс 105:37)
Излизане от Египет през пасхалната нощ
37И така, израилтяните се вдигнаха от Рамзес за Сокхот, на брой около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен семействата. (Бит 12:2; Бит 46:3; Бит 47:11; Изх 38:26; Чис 1:46; Чис 11:21; Чис 33:3; Чис 33:5)38Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък – овце и говеда.39А от тестото, което носеха от Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше втасало, понеже ги пропъдиха от Египет и те нямаха време да си приготвят ястие. (Изх 6:1; Изх 11:1; Изх 12:33)40А времето, което израилтяните прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. (Бит 15:13; Д А 7:6; Гал 3:17)41И в самия край на четиристотин и тридесетте години цялото ГОСПОДНЕ войнство излезе от Египетската земя. (Изх 7:4; Изх 12:51)42Това е нощ, определена за бдения, защото ГОСПОД ги изведе от Египетската земя; това е онази нощ, която всички израилтяни през всичките си поколения трябва особено да пазят за ГОСПОДА. (Вт 16:6)43И ГОСПОД каза на Моисей и Аарон: Ето закона за Пасхата: Никой чужденец да не яде от нея; (Чис 9:14)44обаче всеки роб, купен с пари, да яде от нея, след като бъде обрязан. (Бит 17:12; Бит 17:13)45Никой пришълец или наемник да не яде от нея. (Лев 22:10)46Вътре в къщата да бъде изядено агнето; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от него да не строшите. (Чис 9:12; Йн 19:33; Йн 19:36)47Цялото общество израилтяни да я пазят. (Изх 12:6; Чис 9:13)48И ако някой чужденец живее като заселник между теб и поиска да пази Пасхата на ГОСПОДА, нека се обрежат всичките му мъжки представители и тогава нека да я спазва; той ще бъде като местен жител. Но никой необрязан не бива да яде от нея. (Чис 9:14)49Един закон ще има за местния жител и за чужденеца, който е заселник между вас. (Чис 9:14; Чис 15:15; Чис 15:16; Гал 3:28)50И всички израилтяни направиха, както ГОСПОД заповяда на Моисей и Аарон.51И така, в същия онзи ден ГОСПОД изведе израилтяните от Египетската земя според подразделенията на тяхното войнство. (Изх 6:26; Изх 12:41)
1L'Eternel dit à Moïse et à Aaron en Egypte:2«Ce mois-ci sera pour vous le premier des mois, vous le considérerez comme le premier des mois de l'année.3Transmettez ces instructions à toute l'assemblée d'Israël: Le dixième jour de ce mois, on prendra un agneau pour chaque famille, un agneau pour chaque maison.4Si la maison est trop peu nombreuse pour un agneau, on le partagera avec le plus proche voisin, en fonction du nombre de personnes. Vous estimerez le nombre de personnes pour l'agneau d'après la part que chacun peut manger.5Ce sera un agneau sans défaut, mâle, âgé d'un an. Vous pourrez prendre un agneau ou un chevreau.6Vous le garderez jusqu'au quatorzième jour de ce mois, où toute l'assemblée d'Israël le sacrifiera au coucher du soleil.7On prendra de son sang et on en mettra sur les deux poteaux et sur le linteau de la porte des maisons où on le mangera.8Cette même nuit, on mangera sa viande rôtie au feu; on la mangera avec des pains sans levain et des herbes amères.9Vous ne le mangerez pas à moitié cuit et bouilli dans l'eau; au contraire, il sera rôti au feu avec la tête, les pattes et l'intérieur.10Vous n'en laisserez rien pour le matin; si toutefois il en reste quelque chose le matin, vous le brûlerez au feu.11Quand vous le mangerez, vous aurez une ceinture à la taille, vos sandales aux pieds et votre bâton à la main. Vous le mangerez rapidement. C'est la Pâque[1] de l'Eternel.12»Cette nuit-là, je parcourrai l'Egypte et je tuerai tous les premiers-nés du pays, hommes ou animaux. Je mettrai ainsi à exécution mes jugements contre tous les dieux de l'Egypte. Je suis l'Eternel.13Pour vous en revanche, le sang servira de signe sur les maisons où vous vous trouverez: je verrai le sang et je passerai par-dessus vous. Il n'y aura pas de fléau qui vous détruise quand je frapperai l'Egypte.14Vous rappellerez le souvenir de ce jour en le célébrant par une fête en l'honneur de l'Eternel; cette célébration sera une prescription perpétuelle pour vous au fil des générations.15Pendant 7 jours, vous mangerez des pains sans levain. Dès le premier jour, il n'y aura plus de levain dans vos maisons. En effet, toute personne qui mangera du pain levé, du premier au septième jour, sera exclue d'Israël.16Le premier jour, vous aurez une sainte assemblée, et le septième jour aussi. On ne fera aucun travail ces jours-là, vous pourrez seulement préparer la nourriture de chaque personne.17Vous célébrerez la fête des pains sans levain, car c'est précisément ce jour-là que j'aurai fait sortir vos armées d'Egypte; le respect de ce jour sera une prescription perpétuelle pour vous au fil des générations.18Le quatorzième jour du premier mois, le soir, vous mangerez des pains sans levain jusqu'au soir du vingt et unième jour.19Pendant 7 jours, on ne trouvera pas de levain dans vos maisons. En effet, toute personne qui mangera du pain levé sera exclue de l'assemblée d'Israël, qu'il s'agisse d'un étranger ou d'un Israélite.20Vous ne mangerez pas de pain levé; dans tous vos foyers, vous mangerez des pains sans levain.»21Moïse appela tous les anciens d'Israël et leur dit: «Allez prendre une pièce de petit bétail pour vos familles et sacrifiez l'agneau pascal.22Vous prendrez ensuite un bouquet de branches d'hysope[2], vous le tremperez dans le bassin contenant le sang de l'animal et vous toucherez le linteau et les deux poteaux de la porte avec ce sang. Aucun de vous ne sortira de sa maison jusqu'au matin.23Quand l'Eternel passera pour frapper l'Egypte et qu'il verra le sang sur le linteau et sur les deux poteaux, il passera par-dessus la porte et ne permettra pas au destructeur d'entrer dans vos maisons pour frapper.24Vous respecterez cela comme une prescription valable pour vous et pour vos enfants à perpétuité.25Une fois entrés dans le pays que l'Eternel vous donnera conformément à sa promesse, vous observerez ce rite.26Et lorsque vos enfants vous demanderont: ‘Que signifie ce rite pour vous?’27vous répondrez: ‘C'est le sacrifice de la Pâque en l'honneur de l'Eternel, qui est passé par-dessus les maisons des Israélites en Egypte, lorsqu'il a frappé l'Egypte et sauvé nos familles.’» Le peuple s'inclina et adora.28Les Israélites s'en allèrent et se conformèrent à ce que l'Eternel avait ordonné à Moïse et à Aaron; c'est ainsi qu'ils agirent.
Fléau n° 10: la mort des premiers-nés
29Au milieu de la nuit, l'Eternel tua tous les premiers-nés en Egypte, depuis le fils aîné du pharaon qui siégeait sur son trône jusqu'au fils aîné du détenu dans sa prison et jusqu'à tous les premiers-nés des animaux.30Le pharaon se leva en pleine nuit, ainsi que tous ses serviteurs et tous les Egyptiens. Il y eut de grands cris en Egypte, car il n'y avait pas une seule maison où il n'y ait pas un mort.31La nuit même, le pharaon appela Moïse et Aaron et leur dit: «Levez-vous, sortez du milieu de mon peuple, vous et les Israélites. Allez servir l'Eternel comme vous l'avez dit.32Prenez votre petit et votre gros bétail comme vous l'avez dit. Allez-y et bénissez-moi.»33Les Egyptiens poussaient le peuple, ils étaient pressés de le renvoyer de leur pays car ils se disaient: «Nous allons tous mourir.»34Le peuple emporta donc sa pâte avant qu'elle soit levée; ils enveloppèrent les pétrins dans leurs vêtements et les portèrent sur leurs épaules.35Les Israélites se conformèrent aux indications de Moïse et demandèrent aux Egyptiens des objets en argent et en or ainsi que des vêtements.36L'Eternel gagna au peuple la faveur des Egyptiens, qui répondirent positivement à leur demande. Ils dépouillèrent ainsi les Egyptiens.
Départ de l'Egypte et instructions pour la Pâque
37Le nombre des Israélites qui partirent de Ramsès pour Succoth était d'environ 600'000 fantassins, sans compter les enfants.38Une grande foule de gens de toutes sortes montèrent avec eux. Ils avaient aussi des troupeaux considérables de petit et de gros bétail.39Ils firent des gâteaux cuits sans levain avec la pâte qu'ils avaient emportée d'Egypte et qui n'était pas levée. En effet, ils avaient été chassés d'Egypte sans pouvoir s'attarder et sans même emporter de provisions.40Le séjour des Israélites en Egypte dura 430 ans.41Au bout de 430 ans, ce jour-là précisément, toutes les armées de l'Eternel sortirent d'Egypte.42Ce fut une nuit de veille pour l'Eternel lorsqu'il les fit sortir d'Egypte; elle sera une nuit de veille en l'honneur de l'Eternel pour tous les Israélites au fil des générations.43L'Eternel dit à Moïse et à Aaron: «Voici une prescription au sujet de la Pâque: Aucun étranger n'en mangera.44Tu circonciras tout esclave acquis à prix d'argent, et alors il pourra en manger.45L'immigré et le salarié étranger n'en mangeront pas.46On ne la mangera que dans la maison; vous n'emporterez pas la viande à l'extérieur de la maison et vous ne briserez aucun de ses os[3]. (Йн 19:36)47Toute l'assemblée d'Israël célébrera la Pâque.48Si un étranger en séjour chez toi veut célébrer la Pâque de l'Eternel, tout homme de sa maison devra être circoncis; alors il pourra s'approcher pour la célébrer et il sera comme l'Israélite; mais aucun incirconcis n'en mangera.49Il y aura une seule loi pour l'Israélite et pour l'étranger en séjour parmi vous.»50Tous les Israélites se conformèrent à ce que l'Eternel avait ordonné à Moïse et à Aaron, c'est ainsi qu'ils agirent.51Et ce jour-là précisément, l'Eternel fit sortir les Israélites d'Egypte en corps d'armée.