от Bulgarian Bible Society1(А ГОСПОД беше казал на Моисей: Още една напаст ще нанеса на фараона и на Египет, след което той ще ви пусне оттук; но когато ви пусне, ще ви пропъди окончателно оттук. (Изх 12:31; Изх 12:33; Изх 12:39)2И така, кажи на народа и нека всеки израилтянин поиска от съседа си и всяка израилтянка от съседката си сребърни и златни вещи. (Изх 3:22; Изх 12:35)3А ГОСПОД беше дал на народа да спечелят доверието на египтяните. При това Моисей беше станал много почитан човек в Египетската земя пред фараоновите служители и пред народа.) (Изх 3:21; Изх 12:36; 2 Цар 7:9; Ест 9:4; Пс 106:46)4Моисей каза на фараона: Така говори ГОСПОД: Около полунощ Аз ще мина през Египет; (Изх 12:12; Изх 12:23; Изх 12:29; Ам 5:17)5и всеки първороден в Египетската земя ще умре – от първородния на фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която мели с ръчната мелница, и до всяко първородно от добитъка. (Изх 12:12; Изх 12:29; Ам 4:10)6И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв. (Изх 12:30; Ам 5:17)7А против израилтяните, против човек или животно, нито куче ще излае[1], за да познаете, че ГОСПОД прави разлика между египтяните и израилтяните. (Изх 8:22; И Н 10:21)8Всички твои служители ще дойдат при мене, ще се поклонят пред мен и ще кажат: Излез ти с целия народ, който те следва. И след това ще изляза. И Моисей излезе от фараоновия дворец много разгневен. (Изх 12:33)9(А ГОСПОД беше казал на Моисей: Фараонът няма да ви послуша, за да се умножат Моите чудни, непостижими дела в Египетската земя. (Изх 3:19; Изх 7:3; Изх 7:4; Изх 10:1)10И Моисей и Аарон бяха извършили всички тези чудеса пред фараона, но ГОСПОД беше закоравил сърцето на фараона и той не беше пуснал израилтяните от земята си.) (Изх 10:20; Изх 10:27; Рим 2:5; Рим 9:22)
1L'Eternel dit à Moïse: «Je vais faire venir encore un fléau sur le pharaon et sur l'Egypte. Après cela, il vous laissera partir d'ici. Lorsqu'il vous laissera enfin partir, il vous chassera même d'ici.2Dis au peuple de demander chacun à son voisin – et chacune à sa voisine – des objets en argent et en or.»3L'Eternel gagna la faveur des Egyptiens au peuple. Du reste, Moïse lui-même était un homme très important en Egypte aux yeux des serviteurs du pharaon et du peuple.4Moïse annonça: «Voici ce que dit l'Eternel: Vers le milieu de la nuit, je parcourrai l'Egypte5et tous les premiers-nés mourront en Egypte, depuis le fils aîné du pharaon qui siège sur son trône jusqu'au fils aîné de la servante qui travaille à la meule et jusqu'à tous les premiers-nés des animaux.6Il y aura dans toute l'Egypte de si grands cris qu'il n'y en a pas eu et qu'il n'y en aura plus de pareils.7En revanche, chez les Israélites, pas même un chien ne grognera, ni contre un homme ni contre un animal. Vous saurez ainsi quelle différence l'Eternel fait entre l'Egypte et Israël.8Alors tous tes serviteurs ici présents descendront vers moi et se prosterneront devant moi en disant: ‘Sors, toi et tout le peuple qui marche à ta suite!’ Après cela, je sortirai.» Moïse sortit de chez le pharaon dans une ardente colère.9L'Eternel avait dit à Moïse: «Le pharaon ne vous écoutera pas afin que mes miracles soient nombreux en Egypte.»10Moïse et Aaron firent tous ces miracles devant le pharaon, et l'Eternel endurcit le cœur du pharaon et celui-ci ne laissa pas les Israélites partir de son pays.