1А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник на ГОСПОДНИЯ дом, чу Йеремия, като пророкуваше тези неща. (1 Лет 24:14)2Тогава Пасхор удари пророка Йеремия и го сложи в кладата, която беше в горната Вениаминова порта до ГОСПОДНИЯ дом.3А на сутринта Пасхор извади Йеремия от кладата. Тогава Йеремия му каза: ГОСПОД не те нарече Пасхор, а Магор-мисавив[1].4Защото така казва ГОСПОД: Ето, ще те направя за ужас на самия теб и на всичките ти приятели; те ще паднат от меча на неприятелите си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч.5При това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдейските царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги занесат във Вавилон. (4 Цар 20:17; 4 Цар 24:12; 4 Цар 25:13; Ер 3:24)6И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще пристигнеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо. (Ер 14:13; Ер 14:14; Ер 28:15)
Съдбата на пророка
7ГОСПОДИ, примамил си ме и аз бях примамен; Ти си по-силен от мен и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене; (Ер 1:6; Ер 1:7; П Ер 3:14)8защото отворя ли уста, не мога да не викам; трябва да викам: Насилие и грабеж! Защото словото ГОСПОДНЕ става причина за позор и присмех над мене цял ден. (Ер 6:7)9Но ако кажа: Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога. (Йов 32:18; Йов 32:19; Пс 39:8; Д А 18:5)10Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет. Обвинявайте! И ние ще го обвиним – казват всички, с които аз живеех в мир, които гледат да се спъна, – може би той ще се помами в някаква погрешка и ще надмогнем над него, и ще си му отмъстим. (Йов 19:19; Пс 31:18; Пс 41:9; Пс 55:13; Пс 55:14; Лк 11:53; Лк 11:54)11Но ГОСПОД е с мене като мощен и страшен защитник; затова гонителите ми ще се спънат и няма да ми надвият; те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави. (Ер 1:8; Ер 1:19; Ер 15:20; Ер 17:18; Ер 23:40)12Но, ГОСПОДИ на Силите, Който изпитваш праведния и гледаш вътрешностите на сърцето, нека видя Твоето въздаяние върху тях, защото на Тебе поверих делото си. (Пс 54:7; Пс 59:10; Ер 11:20; Ер 17:10)13Пейте на ГОСПОДА, хвалете ГОСПОДА; защото избави душата на немотния от ръката на злодеите. (Пс 35:9; Пс 35:10; Пс 109:30; Пс 109:31)14Проклет да бъде денят, в който се родих; да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми; (Йов 3:3; Ер 15:10)15проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, като каза: Роди ти се мъжко дете, – и с това се зарадва много;16и да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД не съжали и съсипа, и нека слуша сутрин вик, и по пладне тревога; (Бит 19:25; Ер 18:22)17защото не ме умъртви в утробата и така майка ми да ми е била гроб и утробата и да е останала винаги бременна. (Йов 3:10; Йов 3:11)18Защо излязох от утробата, за да гледам труд и скръб и дните ми да се довършат от срам?! (Йов 3:20; П Ер 3:1)
Еремия 20
Segond 21
от Société Biblique de Genève1Pashhur, fils d'Immer, prêtre et inspecteur en chef dans la maison de l'Eternel, entendit Jérémie prophétiser cela.2Il frappa alors le prophète Jérémie et le mit en prison à la porte supérieure de Benjamin, dans la maison de l'Eternel.3Le lendemain, Pashhur fit sortir Jérémie de prison. Jérémie lui dit: «Ce n'est plus par le nom de Pashhur que l'Eternel t'appelle, mais par celui de Magor-Missabib,4car voici ce que dit l'Eternel: ‘Je vais te livrer à la terreur, toi et tous tes amis. Ils tomberont sous les coups d'épée de leurs ennemis, et tes yeux le verront. Je livrerai aussi tout Juda entre les mains du roi de Babylone: il les emmènera prisonniers à Babylone et les frappera avec l'épée.5Je livrerai toutes les richesses de cette ville, tout ce qu'elle a mis en réserve, tout ce qu'elle a de précieux, tous les trésors des rois de Juda, je livrerai tout à leurs ennemis. Ils pilleront, enlèveront et transporteront tout à Babylone.6Et toi, Pashhur, tu partiras en exil avec tous ceux qui habitent chez toi. Tu iras à Babylone et c'est là que tu mourras, c'est là que tu seras enterré, toi et tous tes amis auxquels tu as prophétisé des faussetés.’7»Tu m'as persuadé, Eternel, et je me suis laissé persuader. Tu y es allé fort avec moi et tu as gagné. Je suis chaque jour un sujet de raillerie, tout le monde se moque de moi.8En effet, chaque fois que je parle, il faut que je crie, que je crie pour dénoncer la violence et la persécution! Oui, la parole de l'Eternel m'expose constamment à la honte et aux moqueries.9»Si je dis: ‘Je ne ferai plus mention de lui, je ne parlerai plus en son nom’, alors il y a dans mon cœur comme un feu dévorant qui est retenu dans mes os. Je me fatigue à essayer de le contenir, sans y parvenir.10En effet, j'entends les calomnies de plusieurs, la terreur règne de tous côtés: ‘Dénoncez-le!’ ou: ‘Nous le dénoncerons!’ Tous ceux qui étaient en paix avec moi m'observent pour voir si je vais trébucher: ‘Peut-être se laissera-t-il surprendre, alors nous serons plus forts que lui et nous nous vengerons de lui!’11»Cependant, l'Eternel est avec moi, pareil à un héros redoutable. C'est pourquoi mes persécuteurs trébucheront, ils ne seront pas les plus forts. Leur honte sera grande car ils ne réussiront pas, ils seront déshonorés pour toujours, et cela ne s'oubliera pas.12L'Eternel, le maître de l'univers, met le juste à l'épreuve, il examine les reins et le cœur. »Je verrai ta vengeance s'exercer contre eux, car c'est à toi que j'ai confié ma cause.13Chantez en l'honneur de l'Eternel, louez l'Eternel! Oui, il délivre le faible des méchants.14»Maudit soit le jour où je suis né! Que le jour où ma mère m'a mis au monde ne soit pas béni!15Maudit soit l'homme qui a annoncé à mon père: ‘Tu as eu un fils’ et qui l'a comblé de joie!16Que cet homme soit pareil aux villes que l'Eternel a démolies sans aucun regret: qu'il entende des plaintes le matin et des cris de guerre au milieu de la journée,17parce qu'il ne m'a pas fait mourir dans le ventre de ma mère. Ma mère m'aurait servi de tombeau, elle m'aurait porté sans fin.18Pourquoi suis-je sorti du ventre maternel, si c'est pour connaître le malheur et la douleur et pour finir ma vie dans la honte?»