1Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА и каза:2Слушайте думите на този завет и говорете на Юдовите мъже и йерусалимските жители; и ти да им кажеш:3Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Проклет онзи човек, който не слуша думите на този завет, (Вт 27:26; Гал 3:10)4който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, от железарската пещ, и казах: Слушайте гласа Ми и изпълнявайте тези думи според всичко, което съм ви заповядал; и така вие ще бъдете Мой народ и Аз ще бъда ваш Бог, (Лев 26:3; Лев 26:12; Вт 4:20; 3 Цар 8:51; Ер 7:23)5за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилства с мляко и мед, както я изпълнявам днес. Тогава отговорих: Амин, ГОСПОДИ! (Вт 7:12; Вт 7:13; Пс 105:9; Пс 105:10)6И ГОСПОД ми каза: Възгласи всички тези думи в Юдовите градове и по йерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на този завет и ги изпълнявайте. (Рим 2:13; Як 1:22)7Защото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах: Слушайте гласа Ми. (Ер 7:13; Ер 7:25; Ер 35:15)8Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, а ходиха всеки според упоритостта на нечестивото си сърце; затова докарах върху тях всичко казано в този завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха. (Ер 3:17; Ер 7:24; Ер 7:26; Ер 9:14)9ГОСПОД ми каза още: Заговор бе разкрит между Юдовите мъже и йерусалимските жители. (Ез 22:25; Ос 6:9)10Те са се върнали към беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи, и са последвали други богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който сключих с бащите им. (Ез 20:18)11Затова така казва ГОСПОД: Ето, ще докарам зло върху тях, от което няма да могат да избегнат; и ще извикат към Мене, но няма да ги послушам. (Пс 18:41; Пр 1:28; Ис 1:15; Ер 14:12; Ез 8:18; Мих 3:4; Зах 7:13)12Тогава Юдовите градове и йерусалимските жители ще отидат и ще извикат към боговете, на които кадят; но те няма никак да ги спасят по време на бедствието им. (Вт 32:37; Вт 32:38)13Защото колкото е броят на градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо; и колкото е числото на йерусалимските улици, толкова жертвеници издигнахте на онова срамно нещо – жертвеници, за да кадите на Ваал. (Ер 2:28)14Затова ти недей се моли за този народ, нито възнасяй вик или молба за тях; защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене поради своето бедствие. (Изх 32:10; Ер 7:16; Ер 14:11; 1 Йн 5:16)15Какво право има любезната Ми в Моя дом, като е блудствала с мнозина, и е престанало да се принася от тебе святото месо[1]? Когато вършиш зло, тогава се веселиш. (Пс 50:16; Пр 2:14; Ис 1:11; Аг 2:12; Тит 1:15)16ГОСПОД те нарече вечнозелена маслина, красива, доброплодна; но с шум на силно вълнение запали огън върху нея и клоните и се строшиха. (Пс 52:8; Рим 11:17)17Защото ГОСПОД на Силите, Който те е насадил, изрече зло против тебе поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом си избраха да извършат, като Ме разгневиха с каденето си на Ваал. (Ис 5:2; Ер 2:21)18Но ГОСПОД ми откри това и го познах; и тогава Ти ми показа делата им.19Но аз бях като питомно агне, водено на клане, и не знаех, че бяха скроили замисли против мене, като казаха: Нека свалим дървото с плода му и нека го отсечем от земята на живите, за да не се помни вече името му. (Пс 27:13; Пс 83:4; Пс 116:9; Пс 142:5; Ер 18:18)20Но, о, ГОСПОДИ на Силите, Който съдиш праведно, Който изпитваш вътрешностите и сърцето, нека видя Твоето въздаяние върху тях! Защото на Тебе поверих делото си. (1 Цар 16:7; 1 Лет 28:9; Пс 7:9; Ер 17:10; Ер 20:12; Отк 2:23)21Затова така казва ГОСПОД за анатотските мъже, които искат да отнемат живота ти и казват: Да не пророкуваш в името ГОСПОДНЕ, да не би да умреш от ръцете ни, – (Ис 30:10; Ер 12:5; Ер 12:6; Ам 2:12; Ам 7:13; Ам 7:16; Мих 2:6)22така казва ГОСПОД на Силите: Ето, Аз ще ги накажа; юношите ще измрат от меч, синовете и дъщерите им ще измрат от глад23и няма да останат от тях; защото ще докарам зло върху анатотските мъже в годината, когато ги накажа. (Ер 23:12; Ер 46:21; Ер 48:44; Ер 50:27; Лк 19:44)
1Voici la parole de l'Eternel adressée à Jérémie par l'Eternel.2«Ecoutez les paroles de cette alliance! Tu les répéteras aux hommes de Juda et aux habitants de Jérusalem3et tu leur diras: ‘Voici ce que dit l'Eternel, le Dieu d'Israël: Maudit soit l'homme qui n'écoute pas les paroles de cette alliance,4celle que j'ai prescrite à vos ancêtres le jour où je les ai fait sortir d'Egypte, de la fournaise où l'on fait fondre le fer, en disant: Ecoutez ma voix et faites tout ce que je vous ordonnerai, alors vous serez mon peuple et je serai votre Dieu.5Ainsi, j'accomplirai le serment que j'ai fait à vos ancêtres de leur donner un pays où coulent le lait et le miel comme, vous pouvez le constater, c'est le cas aujourd'hui.’» J'ai répondu: «Amen, Eternel!»6L'Eternel m'a dit: «Proclame toutes ces paroles dans les villes de Juda et dans les rues de Jérusalem: ‘Ecoutez les paroles de cette alliance et mettez-les en pratique!7En effet, j'ai plus qu'assez averti vos ancêtres, depuis le jour où je les ai fait sortir d'Egypte jusqu'à aujourd'hui. Je les ai avertis inlassablement en disant: Ecoutez ma voix!8mais ils n'ont pas écouté, ils n'ont pas tendu l'oreille. Ils ont persévéré, chacun, dans les penchants de leur cœur mauvais. Alors j'ai fait en sorte que toutes les paroles de cette alliance s'accomplissent contre eux, ces paroles que je leur avais ordonné de mettre en pratique et qu'ils n'ont pas mises en pratique.’»9L'Eternel m'a dit: «Il y a une conspiration chez les hommes de Juda et les habitants de Jérusalem.10Ils sont retournés aux fautes de leurs ancêtres, qui ont refusé d'écouter mes paroles et qui ont suivi d'autres dieux pour les servir. La communauté d'Israël et celle de Juda ont violé mon alliance, celle que j'avais conclue avec leurs ancêtres.11»C'est pourquoi, voici ce que dit l'Eternel: Je vais faire venir sur eux un malheur dont ils ne pourront s'extirper. Ils crieront vers moi, et je ne les écouterai pas.12Alors les villes de Juda et les habitants de Jérusalem iront crier vers les dieux en l'honneur desquels ils font brûler de l'encens, mais ceux-ci ne les sauveront absolument pas quand ils seront dans le malheur.13Oui, tu as autant de dieux que de villes, Juda! Et autant Jérusalem a de rues, autant vous avez dressé d'autels dédiés à la honte, d'autels pour faire brûler de l'encens en l'honneur de Baal.14»Quant à toi, n'intercède pas pour ce peuple, ne fais entendre ni supplications ni prières pour eux, parce que je n'écouterai pas quand ils feront appel à moi à cause de leur malheur.15»Que viendrait faire mon bien-aimé dans mon temple, alors qu'on s'y livre à de nombreuses manigances? Qu'on enlève la viande sacrée de chez toi, puisque c'est quand tu fais le mal que tu éprouves de la joie!16‘Olivier verdoyant, magnifique par l'allure de son fruit’, voilà le nom que l'Eternel t'avait donné. Dans un grand fracas, il lui a mis le feu, et ses branches ne valent plus rien.17L'Eternel, le maître de l'univers, celui qui t'a planté, appelle le malheur sur toi à cause du mal que la communauté d'Israël et celle de Juda se sont fait en m'irritant, en faisant brûler de l'encens en l'honneur de Baal.»
Complot contre Jérémie
18L'Eternel me l'a fait savoir, et je l'ai su. «A ce moment-là, tu m'as fait voir leurs agissements.19J'étais comme un agneau confiant qu'on conduit à l'abattoir, j'ignorais les projets qu'ils avaient formés contre moi: ‘Détruisons l'arbre avec son fruit! Supprimons-le de la terre des vivants et qu'on ne se souvienne plus de son nom!’20Mais l'Eternel, le maître de l'univers, est un juste juge qui examine les reins et les cœurs. Je verrai ta vengeance s'exercer contre eux, car c'est à toi que j'ai confié ma cause.»21«C'est pourquoi, voici ce que dit l'Eternel au sujet des habitants d'Anathoth qui en veulent à ta vie et qui disent: ‘Ne prophétise pas au nom de l'Eternel, sinon tu mourras de nos mains’,22voici ce que dit l'Eternel, le maître de l'univers: Je vais intervenir contre eux. Les jeunes hommes mourront par l'épée, leurs fils et leurs filles mourront par la famine.23Il n'y aura aucun survivant, car je ferai venir le malheur sur les habitants d'Anathoth, l'année où j'interviendrai contre eux.»