1И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. (Лев 23:15; Д А 20:16)2И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. (Мт 3:11; Д А 1:5; Д А 1:14; Д А 4:31; Д А 11:15; Д А 19:6)3И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.4И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят. (Мк 16:17; Д А 1:5; Д А 10:46; Д А 19:6; 1 Кор 12:10; 1 Кор 12:28; 1 Кор 12:30; 1 Кор 14:2)5А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.6И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.7И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? (Д А 1:11)8Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?9Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,10Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити,11критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.12И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?13А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.
Проповедта на апостол Петър
14А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, нека ви стане известно това и внимавайте в моите думи.15Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня; (1 Сол 5:7)16но това е казаното чрез пророк Йоил:17„И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища. (Ис 44:3; Ез 11:19; Ез 36:27; Йоил 2:28; Йоил 2:29; Зах 12:10; Йн 7:38; Д А 10:45; Д А 11:28; Д А 16:9; Д А 21:9)18Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват. (Д А 21:4; Д А 21:9; Д А 21:10; 1 Кор 12:10; 1 Кор 12:28; 1 Кор 14:1)19И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв, огън и облаци дим. (Йоил 2:30; Йоил 2:31)20Слънцето ще се преобърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен. (Мт 24:29; Мк 13:24; Лк 21:25)21И всеки, който призове името Господне, ще се спаси.“ (Йоил 2:32; Рим 10:13)22Израилтяни, послушайте тези думи: Исус от Назарет, за Когото Бог е свидетелствал между вас чрез велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както самите вие знаете, (Йн 3:2; Йн 14:10; Йн 14:11; Д А 10:38; Евр 2:4)23Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници; (Мт 26:24; Лк 22:22; Лк 24:44; Д А 3:18; Д А 4:28; Д А 5:30)24Когото Бог възкреси, като Го освободи от страданията[1] на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея. (Йн 10:18; Д А 2:32; Д А 3:15; Д А 4:10; Д А 13:30; Д А 13:34; Д А 17:31; Рим 4:24; Рим 8:11; 1 Кор 6:14; 1 Кор 15:15; 2 Кор 4:14; Гал 1:1; Еф 1:20; Кол 2:12; 1 Сол 1:10; Евр 13:20; 1 Пет 1:21)25Защото Давид казва за Него: „Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя; (Пс 16:8)26затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда;27защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Свят Син да види изтление.28Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с веселба.“ (Пс 16:8)29Братя, мога да ви кажа уверено за патриарха Давид, че и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден. (3 Цар 2:10; Д А 13:36)30А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му, (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:13; 2 Цар 7:19; Пс 132:11; Лк 1:32; Лк 1:69; Рим 1:3; 2 Тим 2:8)31той предвиждаше това, говори за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление. (Пс 16:10; Д А 13:35)32Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели. (Йн 15:27; Д А 1:8; Д А 2:24)33И така, като се възвиси отдясно на Бога[2] и взе от Отца обещания Свят Дух, Той изля това, което виждате и чувате. (Йн 14:16; Йн 14:26; Йн 15:26; Йн 16:7; Йн 16:13; Д А 1:4; Д А 5:31; Фил 2:9; Евр 10:12)34Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: „Каза Господ на Моя Господ: Седни отдясно Ми, (Пс 110:1; Мт 22:44; 1 Кор 15:25; Еф 1:20; Евр 1:13)35докато поставя враговете Ти за Твое подножие.“36И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос. (Мт 28:18; Д А 5:31)37Като чуха това, те, засегнати в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя? (Лк 3:10; Д А 9:6; Д А 16:30)38А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух. (Лк 24:47)39Защото на вас е дадено обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си. (Ер 31:34; Йоил 2:28; Д А 3:25; Д А 10:45; Д А 11:15; Д А 11:18; Д А 14:27; Д А 15:3; Д А 15:8; Д А 15:14; Еф 2:13; Еф 2:17)40И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.41И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.
Животът в първата християнска община
42И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите. (Д А 1:14; Д А 2:46; Рим 12:12; Еф 6:18; Кол 4:2; Евр 10:25)43И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите. (Мк 16:17; Д А 4:33; Д А 5:12)44А всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; (Д А 4:32; Д А 4:34)45и продаваха от своя имот и собственост, като разпределяха средствата на всички, според нуждата на всеки. (Ис 58:7)46И всеки ден прекарваха в храма единни духом и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие, (Лк 24:53; Д А 1:14; Д А 5:42; Д А 20:11)47като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха. (Лк 2:52; Д А 4:33; Д А 5:14; Д А 11:21; Д А 11:24; Рим 14:18)
1Quand le jour de la Pentecôte arriva, ils étaient tous ensemble au même endroit.2Tout à coup il vint du ciel un bruit comme celui d'un vent violent, qui remplit toute la maison où ils étaient assis.3Des langues qui semblaient de feu leur apparurent, séparées les unes des autres, et elles se posèrent sur chacun d'eux.4Ils furent tous remplis du Saint-Esprit et se mirent à parler en d'autres langues, comme l'Esprit leur donnait de s'exprimer.5Or il y avait en séjour à Jérusalem des Juifs, hommes pieux venus de toutes les nations qui sont sous le ciel.6A ce bruit, ils accoururent en foule, et ils furent stupéfaits parce que chacun les entendait parler dans sa propre langue.7Ils étaient [tous] remplis d'étonnement et d'admiration et ils se disaient [les uns aux autres]: «Ces gens qui parlent ne sont-ils pas tous galiléens?8Comment se fait-il donc que nous les entendions chacun dans notre propre langue, notre langue maternelle?9Parthes, Mèdes, Elamites, habitants de la Mésopotamie, de la Judée, de la Cappadoce, du Pont, de l'Asie,10de la Phrygie, de la Pamphylie, de l'Egypte, du territoire de la Libye voisine de Cyrène et résidents venus de Rome, Juifs de naissance ou par conversion,11Crétois et Arabes, nous les entendons parler dans notre langue des merveilles de Dieu!»12Tous remplis d'étonnement et ne sachant que penser, ils se disaient les uns aux autres: «Qu'est-ce que cela veut dire?»13Mais d'autres se moquaient et disaient: «Ils sont pleins de vin doux.»14Alors Pierre, debout avec les onze apôtres, s'exprima d'une voix forte en ces termes: «Hommes de Judée et vous tous qui séjournez à Jérusalem, comprenez ce qui se passe et prêtez l'oreille à mes paroles!15Ces gens ne sont pas ivres, comme vous le supposez, car il est neuf heures du matin.16Mais maintenant se réalise ce qu'a dit le prophète Joël:17Dans les derniers jours, dit Dieu, je déverserai de mon Esprit sur tout être humain; vos fils et vos filles prophétiseront, vos jeunes gens auront des visions et vos vieillards auront des rêves.18Oui, sur mes serviteurs et sur mes servantes, durant ces jours-là, je déverserai de mon Esprit et ils prophétiseront.19Je ferai des prodiges en haut dans le ciel et des signes miraculeux en bas sur la terre: du sang, du feu et une vapeur de fumée;20le soleil se changera en ténèbres et la lune en sang avant l'arrivée du jour du Seigneur, de ce jour grand et glorieux.21Alors toute personne qui fera appel au nom du Seigneur sera sauvée.[1] (Йоил 3:1)22»Israélites, écoutez ces paroles! Dieu vous a désigné Jésus de Nazareth en accomplissant par lui, au milieu de vous, des miracles, des prodiges et des signes, comme vous le savez vous-mêmes.23Cet homme vous a été livré suivant le projet défini et la prescience de Dieu. [Vous l'avez arrêté,] vous l'avez fait mourir sur une croix par l'intermédiaire d'hommes impies.24Mais Dieu a brisé les liens de la mort, il l'a ressuscité, parce qu'il n'était pas possible qu'elle le retienne.25En effet, David dit à propos de lui: Je voyais constamment le Seigneur devant moi, parce qu'il est à ma droite afin que je ne sois pas ébranlé.26C'est pourquoi mon cœur est dans la joie et ma langue dans l'allégresse; même mon corps reposera avec espérance,27car tu n'abandonneras pas mon âme au séjour des morts, tu ne permettras pas que ton saint connaisse la décomposition.28Tu m'as fait connaître les sentiers de la vie, tu me rempliras de joie par ta présence.[2] (Пс 16:8)29»Mes frères, qu'il me soit permis de vous parler en toute franchise au sujet du patriarche David: il est mort, il a été enseveli et son tombeau existe encore aujourd'hui parmi nous!30Or il était prophète et il savait que Dieu lui avait juré par serment de faire surgir [le Messie[3],] un de ses descendants, pour le faire asseoir sur son trône.31C'est donc la résurrection du Christ qu'il a prévue et annoncée en disant qu'il ne serait pas abandonné au séjour des morts et que son corps ne connaîtrait pas la décomposition[4]. (Пс 16:10)32»C'est ce Jésus que Dieu a ressuscité, nous en sommes tous témoins.33Elevé à la droite de Dieu, il a reçu du Père le Saint-Esprit qui avait été promis et il l'a déversé, comme vous le voyez et l'entendez [maintenant].34David en effet n'est pas monté au ciel, mais il dit lui-même: Le Seigneur a dit à mon Seigneur: ‘Assieds-toi à ma droite35jusqu'à ce que j'aie fait de tes ennemis ton marchepied.’[5] (Пс 110:1; Мт 22:41)36Que toute la communauté d'Israël sache donc avec certitude que Dieu a fait Seigneur et Messie ce Jésus que vous avez crucifié.»37Après avoir entendu ce discours, ils eurent le cœur vivement touché et dirent à Pierre et aux autres apôtres: «Frères, que ferons-nous?»38Pierre leur dit: «Changez d'attitude et que chacun de vous soit baptisé au nom de Jésus-Christ pour le pardon de vos péchés, et vous recevrez le don du Saint-Esprit.39En effet, la promesse est pour vous, pour vos enfants et pour tous ceux qui sont au loin, en aussi grand nombre que le Seigneur notre Dieu les appellera.»40Et par beaucoup d'autres paroles, il rendait témoignage et les encourageait en disant: «Sauvez-vous de cette génération pervertie!»41Ceux qui acceptèrent sa parole furent donc baptisés et, ce jour-là, le nombre des disciples augmenta d'environ 3000 personnes.42Ils persévéraient dans l'enseignement des apôtres, dans la communion fraternelle, dans la fraction du pain et dans les prières.43La crainte s'emparait de chacun et il se faisait beaucoup de prodiges et de signes miraculeux par l'intermédiaire des apôtres.44Tous ceux qui croyaient étaient ensemble et ils avaient tout en commun.45Ils vendaient leurs propriétés et leurs biens et ils en partageaient le produit entre tous, en fonction des besoins.46Chaque jour, avec persévérance, ils se retrouvaient d'un commun accord au temple; ils rompaient le pain dans les maisons et ils prenaient leur nourriture avec joie et simplicité de cœur.47Ils louaient Dieu et avaient la faveur de tout le peuple. Le Seigneur ajoutait chaque jour à l'Eglise ceux qui étaient sauvés.