1Тогава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха пред него, и извика: Изведете всички оттук. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си.2И заплака с глас и египтяните чуха; чу още и фараоновият дом.3Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф, баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му. (Д А 7:13)4Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мене, моля ви. И те се приближиха. Той каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. (Бит 37:28)5Сега не скърбете, нито се окайвате, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви. (Бит 50:20; 2 Цар 16:10; 2 Цар 16:11; Пс 40:2; Пс 105:16; Пс 105:17; Д А 4:27; Д А 4:28; 2 Кор 2:7)6Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оране, нито жътва.7Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.8И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, Който ме и направи баща на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата египетска земя. (Съд 17:10; Йов 29:16)9Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.10Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо до мене, ти, синовете ти и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко, което имаш. (Бит 47:1)11Там ще те храня (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.12И гледайте, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят. (Бит 42:23)13И разкажете на баща ми за моята слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тук. (Д А 7:14)14Тогава, като прегърна брат си Вениамин, плака; плака и Вениамин на неговия врат.15И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му разговаряха с него.
Покана към Яков за преселване
16Това стана известно във фараоновия дом, като казаха: Йосифовите братя са дошли; и това се хареса на фараона и на служителите му.17Фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в ханаанската земя.18И като вземете баща си и децата си, елате при мен; и аз ще ви дам благата на египетската земя и ще се храните с изобилието на земята. (Бит 27:28; Чис 18:12; Чис 18:29)19А на тебе заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете коли от египетската земя за децата и жените си и доведете баща си, и елате.20При това не жалете вещите си, защото благата на цялата египетска земя ще бъдат ваши.21И синовете на Израил направиха така; Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.22На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени. (Бит 43:34)23И на баща си изпрати десет осела, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.24Така изпрати братята си и те си отидоха; и им поръча: Да не се карате по пътя.25И така, те излязоха от Египет и дойдоха в ханаанската земя при баща си Яков.26И му известиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата египетска земя. А сърцето му примря, защото не им вярваше. (Йов 29:24; Пс 126:1; Лк 24:11; Лк 24:41)27Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.28Тогава Израил каза: Това ми стига; синът ми Йосиф е още жив, ще ида и ще го видя, преди да умра.
1Joseph ne parvenait plus à se retenir devant tous ceux qui l'entouraient. Il s'écria: «Faites sortir tout le monde!» si bien qu'il ne resta plus personne avec lui quand il se fit reconnaître par ses frères.2Il se mit à sangloter. Les Egyptiens l'entendirent et la nouvelle parvint à l'entourage du pharaon.3Joseph dit à ses frères: «Je suis Joseph! Mon père est-il encore en vie?» Mais ses frères furent incapables de lui répondre, tant ils étaient troublés de se retrouver devant lui.4Joseph dit à ses frères: «Approchez-vous de moi» et ils s'approchèrent. Il dit: «Je suis Joseph, votre frère, celui que vous avez vendu à destination de l'Egypte.5Maintenant, ne vous tourmentez pas et ne soyez pas fâchés contre vous-mêmes de m'avoir vendu pour que je sois conduit ici, car c'est pour vous sauver la vie que Dieu m'a envoyé ici avant vous.6Voilà 2 ans que la famine dure dans le pays, et pendant 5 ans encore il n'y aura ni labourage ni moisson.7Dieu m'a envoyé ici avant vous pour vous permettre de subsister dans le pays et pour vous faire vivre en vous accordant une grande délivrance.8Ce n'est donc pas vous qui m'avez envoyé ici, c'est Dieu. Il m'a établi père[1] du pharaon, seigneur de toute sa maison et gouverneur de toute l'Egypte.9Dépêchez-vous de remonter vers mon père pour lui annoncer: ‘Voici ce qu'a dit ton fils Joseph: Dieu m'a établi seigneur de toute l'Egypte. Descends vers moi sans tarder!10Tu habiteras dans la région de Gosen et tu seras près de moi avec tes enfants et petits-enfants, tes brebis et tes bœufs, ainsi que tout ce qui est à toi.11Là je te nourrirai, car il y aura encore cinq années de famine. Ainsi tu ne seras pas réduit à la misère, ni toi, ni ta famille ni tout ce qui t'appartient.’12Vous voyez de vos yeux, et mon frère Benjamin le voit de ses yeux, que c'est moi-même qui vous parle.13Racontez à mon père toute la gloire dont je jouis en Egypte et tout ce que vous avez vu, et dépêchez-vous de faire descendre mon père ici.»14Puis il se jeta au cou de son frère Benjamin et pleura. Benjamin pleura aussi à son cou.15Joseph embrassa tous ses frères en pleurant. Après quoi, ses frères discutèrent avec lui.16Le bruit circula au palais du pharaon que les frères de Joseph étaient arrivés, et cette nouvelle plut au pharaon et à ses serviteurs.17Le pharaon dit à Joseph: «Dis à tes frères: ‘Faites ceci: chargez vos bêtes et partez pour le pays de Canaan;18prenez votre père et vos familles et venez vers moi. Je vous donnerai ce qu'il y a de meilleur en Egypte et vous mangerez les meilleurs produits du pays.’19Tu as ordre de leur dire: ‘Faites ceci: prenez en Egypte des chariots pour vos enfants et pour vos femmes, amenez votre père et venez.20Ne regrettez pas ce que vous laisserez, car ce qu'il y a de meilleur dans toute l'Egypte sera pour vous.’»21C'est ce que firent les fils d'Israël. Joseph leur donna des chariots, conformément à l'ordre du pharaon; il leur donna aussi des provisions pour la route.22Il leur donna à tous des vêtements de rechange, mais à Benjamin il donna 300 pièces d'argent et 5 vêtements de rechange.23Il envoya à son père 10 ânes chargés de ce qu'il y avait de meilleur en Egypte ainsi que 10 ânesses chargées de blé, de pain et de nourriture pour le voyage de son père.24Puis il laissa partir ses frères. Lorsque ceux-ci partirent, il leur dit: «Ne vous disputez pas en chemin!»25Ils remontèrent de l'Egypte et arrivèrent dans le pays de Canaan vers leur père Jacob.26Ils lui annoncèrent: «Joseph vit encore, et c'est même lui qui gouverne toute l'Egypte.» Cependant, Jacob resta sans réaction parce qu'il ne les croyait pas.27Ils lui rapportèrent alors toutes les paroles que Joseph leur avait dites, et lorsqu'il vit les chariots que Joseph avait envoyés pour le transporter, leur père Jacob se ranima.28Israël dit: «Cela suffit! Mon fils Joseph est encore en vie! Je veux aller le voir avant de mourir.»