1Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил[1].2И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката.3А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.4И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди.5А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.6А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.7И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класа. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън.8На сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона. (Изх 7:11; Изх 7:22; Ис 29:14; Дан 1:20; Дан 2:1; Дан 2:2; Дан 4:5; Дан 4:7; Дан 4:19; Мт 2:1)9Тогава началникът на виночерпците говори на фараона: Днес се сещам, че съм виновен.10Фараонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. (Бит 39:20; Бит 40:2; Бит 40:3)11И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване. (Бит 40:5)12А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението. (Бит 37:36; Бит 40:12)13И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси. (Бит 40:22)14Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. (1 Цар 2:8; Пс 105:20; Пс 113:7; Пс 113:8; Дан 2:25)15И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. (Бит 41:12; Пс 25:14; Дан 5:16)16А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир. (Бит 40:8; Дан 2:22; Дан 2:28; Дан 2:30; Дан 2:47; Дан 4:2; Д А 3:12; 2 Кор 3:5)17Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил. (Бит 41:1)18И, ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.19А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата египетска земя.20И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави;21но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.22После видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.23А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;24тънките класове погълнаха седемте добри класа. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува. (Бит 41:8; Дан 4:7)25Тогава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. (Отк 4:1)26Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.27А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класа, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. (4 Цар 8:1)28Това е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. (Бит 41:25)29Ето, идат седем години на голямо плодородие по цялата египетска земя. (Бит 41:47)30А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. (Бит 41:54; Бит 47:13)31Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.32А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши. (Чис 23:19; Ис 46:10; Ис 46:11)33И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.34Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на египетската земя. (Пр 6:6)35Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. (Бит 41:48)36И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. (Бит 47:15; Бит 47:19)
Йосиф – управител на Египет
37Това нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители. (Пс 105:19; Д А 7:10)38И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух? (Чис 27:18; Йов 32:8; Пр 2:6; Дан 4:8; Дан 4:18; Дан 5:11; Дан 5:14; Дан 6:3)39Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.40Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. (Пс 105:21; Пс 105:22; Д А 7:10)41Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата египетска земя. (Дан 6:3)42Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията. (Ест 3:10; Ест 8:2; Ест 8:8; Ест 8:15; Дан 5:7; Дан 5:29)43После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата египетска земя. (Бит 42:6; Бит 45:8; Бит 45:26; Ест 6:9; Д А 7:10)44При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел[2], но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя.45И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах[3] и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в египетската земя.
Изпълнение на фараоновия сън
46Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата египетска земя. (1 Цар 16:21; 3 Цар 12:6; 3 Цар 12:8; Дан 1:19)47И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.48Йосиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.49Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра. (Бит 22:17; Съд 7:12; 1 Цар 13:5; Пс 78:27)50А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. (Бит 46:20; Бит 48:5)51Йосиф наименува първородния Манасия[4], защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.52А втория наименува Ефрем[5], защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. (Бит 49:22)53А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в египетската земя,54настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата египетска земя имаше хляб. (Бит 41:30; Пс 105:16; Д А 7:11)55Защото, когато цялата египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете.56(А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по египетската земя. (Бит 42:6; Бит 47:14; Бит 47:24)57И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна. (Вт 9:28)
1Au bout de 2 ans, le pharaon fit un rêve dans lequel il se tenait près du fleuve.2Alors sept vaches belles et grasses sortirent du fleuve et se mirent à brouter dans la prairie.3Sept autres vaches laides et maigres sortirent du fleuve après elles et se tinrent à côté d'elles au bord du fleuve.4Les vaches laides et maigres mangèrent les sept vaches belles et grasses. Puis le pharaon se réveilla.5Il se rendormit et fit un second rêve: sept épis gros et beaux montaient sur une même tige.6Sept épis maigres et brûlés par le vent d'est poussèrent après eux.7Les épis maigres engloutirent les sept épis gros et pleins. Puis le pharaon se réveilla. Voilà quel était le rêve.8Le matin, le pharaon eut l'esprit troublé et il fit appeler tous les magiciens et tous les sages de l'Egypte. Il leur raconta ses rêves, mais personne ne put les lui expliquer.9Alors le grand responsable des boissons prit la parole et dit au pharaon: «Je vais rappeler aujourd'hui le souvenir de ma faute.10Le pharaon s'était irrité contre ses serviteurs, et il m'avait fait mettre en prison dans la maison du chef des gardes, ainsi que le chef des boulangers.11Nous avons tous les deux fait un rêve au cours d'une même nuit, et chacun de nous a reçu une explication en rapport avec le rêve qu'il avait fait.12Il y avait là avec nous un jeune Hébreu, un esclave du chef des gardes. Nous lui avons raconté nos rêves et il nous les a expliqués.13Tout s'est produit conformément à l'explication qu'il nous avait donnée: le pharaon m'a rétabli dans mes fonctions et a fait pendre le chef des boulangers.»14Le pharaon fit appeler Joseph. On s'empressa de le faire sortir de prison. Il se rasa, changea de vêtements et se rendit vers le pharaon.15Le pharaon dit à Joseph: «J'ai fait un rêve. Personne ne peut l'expliquer, et j'ai appris à ton sujet que tu peux expliquer un rêve après l'avoir entendu.»16Joseph répondit au pharaon: «Ce n'est pas moi, c'est Dieu qui donnera une réponse favorable au pharaon.»17Le pharaon dit alors à Joseph: «Dans mon rêve, je me tenais sur le bord du fleuve.18Alors sept vaches grasses et belles sont sorties du fleuve et se sont mises à brouter dans la prairie.19Sept autres vaches sont sorties après elles, maigres, très laides et décharnées; je n'en ai pas vu d'aussi laides dans toute l'Egypte.20Les vaches décharnées et laides ont mangé les sept premières vaches qui étaient grasses.21Elles les ont englouties dans leur ventre sans qu'on s'aperçoive qu'elles y étaient entrées: leur apparence était aussi laide qu'avant. Puis je me suis réveillé.22J'ai vu encore en rêve sept épis pleins et beaux qui montaient sur une même tige.23Sept épis vides, maigres, brûlés par le vent d'est, ont poussé après eux.24Les épis maigres ont englouti les sept beaux épis. Je l'ai dit aux magiciens, mais personne ne m'a donné l'explication.»25Joseph dit au pharaon: «Ce qu'a rêvé le pharaon correspond à un seul événement. Dieu a révélé au pharaon ce qu'il va faire.26Les sept belles vaches sont sept années, et les sept beaux épis aussi: c'est un seul rêve.27Les sept vaches décharnées et laides sorties après les premières sont sept années, tout comme les sept épis vides brûlés par le vent d'est. Ce sont sept années de famine.28C'est comme je viens de le dire au pharaon, Dieu montre au pharaon ce qu'il va faire:29il y aura sept années de grande abondance dans toute l'Egypte;30sept années de famine les suivront, et l'on oubliera toute cette abondance en Egypte. La famine détruira le pays.31Cette famine qui suivra sera si forte qu'on ne s'apercevra plus de l'abondance dans le pays.32Si le pharaon a vu le rêve se répéter, c'est que la décision est ferme de la part de Dieu et qu'il la mettra rapidement en œuvre.33Maintenant, que le pharaon choisisse un homme intelligent et sage et qu'il le mette à la tête de l'Egypte.34Que le pharaon établisse des commissaires sur le pays pour prélever un cinquième des récoltes de l'Egypte pendant les sept années d'abondance.35Qu'ils rassemblent tous les produits de ces bonnes années à venir, qu'ils amassent, sous l'autorité du pharaon, du blé et des vivres dans les villes et qu'ils en aient la garde.36Ces provisions formeront une réserve pour le pays, pour les sept années de famine qui frapperont l'Egypte, afin que le pays ne soit pas détruit par la famine.»
Joseph gouverneur de l'Egypte
37Ces paroles plurent au pharaon et à tous ses serviteurs.38Le pharaon dit à ses serviteurs: «Pourrions-nous trouver un homme tel que celui-ci, qui a en lui l'Esprit de Dieu?»39Et le pharaon dit à Joseph: «Puisque Dieu t'a fait connaître tout cela, il n'y a personne qui soit aussi intelligent et aussi sage que toi.40Tu seras responsable de ma maison et tout mon peuple obéira à tes ordres. Le trône seul m'élèvera au-dessus de toi.»41Le pharaon dit à Joseph: «Vois, je te donne le commandement de toute l'Egypte.»42Le pharaon retira l'anneau de son doigt et le passa au doigt de Joseph. Il lui donna des habits en fin lin et lui mit un collier d'or au cou.43Il le fit monter sur le char qui suivait le sien et l'on criait devant lui: «A genoux!» C'est ainsi que le pharaon lui donna le commandement de toute l'Egypte.44Il dit encore à Joseph: «C'est moi qui suis le pharaon, mais sans ton accord personne ne lèvera la main ni le pied dans toute l'Egypte.»45Le pharaon appela Joseph Tsaphnath-Paenéach[1] et lui donna pour femme Asnath, fille de Poti-Phéra, le prêtre d'On[2]. Joseph partit pour visiter l'Egypte.46Il était âgé de 30 ans lorsqu'il se présenta devant le pharaon, le roi d'Egypte. Il quitta le pharaon et parcourut toute l'Egypte.47Pendant les sept années de fertilité, la terre rapporta abondamment.48Joseph rassembla tous les produits de ces sept années en Egypte. Il entreposa des vivres dans les villes en mettant à l'intérieur de chaque ville les produits des campagnes environnantes.49Joseph amassa du blé comme le sable de la mer: en quantité si considérable que l'on cessa de compter parce qu'il n'y avait plus de nombre.
Naissance de Manassé et d'Ephraïm
50Avant les années de famine, Joseph eut deux fils que lui donna Asnath, fille de Poti-Phéra, le prêtre d'On.51Joseph appela l'aîné Manassé, car, dit-il, «Dieu m'a fait oublier toutes mes peines et toute ma famille.»52Et il appela le second Ephraïm, car, dit-il, «Dieu m'a donné des enfants dans le pays de mon malheur.»53Les sept années d'abondance qu'il y eut en Egypte passèrent,54et les sept années de famine commencèrent à venir, comme Joseph l'avait annoncé. La famine régna dans tous les pays, mais dans toute l'Egypte il y avait du pain.55Quand toute l'Egypte commença aussi à avoir faim, le peuple cria au pharaon pour avoir du pain. Le pharaon dit à tous les Egyptiens: «Allez vers Joseph et faites ce qu'il vous dira.»56La famine régnait sur tout le pays. Joseph ouvrit tous les centres d'approvisionnement et vendit du blé aux Egyptiens, car la famine était forte en Egypte.57On arrivait de tous les pays en Egypte pour acheter du blé à Joseph, car la famine était forte partout.