1А Йосиф заведоха в Египет и египтянинът Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там. (Бит 37:28; Бит 37:36; Пс 105:17)2И ГОСПОД беше с Йосиф и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си, египтянина. (Бит 21:22; Бит 26:24; Бит 26:28; Бит 28:15; Бит 39:21; 1 Цар 16:18; 1 Цар 18:14; 1 Цар 18:28; Д А 7:9)3След като господарят му видя, че ГОСПОД беше с него и че ГОСПОД прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, (Пс 1:3)4Йосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше. (Бит 18:3; Бит 19:19; Бит 24:2; Бит 39:21)5И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, ГОСПОД благослови дома на египтянина заради Йосиф; ГОСПОДНЕТО благословение беше върху всичко, каквото имаше в дома и по нивите. (Бит 30:27)6А Петефрий остави всичко, каквото имаше, в Йосифовата ръка и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив. (1 Цар 16:12)7И след време жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му каза: Легни с мене. (2 Цар 13:11)8Но той отказа и каза на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома, и предаде в моята ръка всичко, каквото има;9в този дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; и така, как да извърша аз това голямо зло и да съгреша пред Бога? (Бит 20:6; Лев 6:2; 2 Цар 12:13; Пс 51:4; Пр 6:29; Пр 6:32)10И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.11А един ден, когато Йосиф влезе вкъщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там, вкъщи,12тя го хвана за наметалото и му каза: Легни с мене. Но той остави наметалото си в ръката и, избяга и излезе вън. (Пр 7:13)13А като видя, че остави наметалото си в ръката и и избяга вън,14тя извика домашните си мъже и им говори: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.15А той, като чу, че извиках с висок глас, остави наметалото си при мене, избяга и излезе вън.16И тя задържа наметалото му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.17И според тези думи му каза: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да се поругае с мене; (Изх 23:1; Пс 120:3)18но, като извиках с висок глас, той остави наметалото си при мен и избяга вън.19Като чу господарят му думите, които му каза жена му: Така ми направи слугата ти, гневът му пламна. (Пр 6:34; Пр 6:35)20И господарят му взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, в мястото, където бяха задържани царските затворници; и той остана там, в крепостната тъмница. (Бит 40:3; Бит 40:15; Бит 41:14; Пс 105:18; 1 Пет 2:19)
Йосиф в затвора
21Но ГОСПОД беше с Йосиф и показваше благост към него, и предразположи тъмничния началник към него. (Изх 3:21; Изх 11:3; Изх 12:36; Пс 106:46; Пр 16:7; Дан 1:9; Д А 7:9; Д А 7:10)22Така че тъмничният началник предаде под ръководството на Йосиф всички затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко, което се вършеше там, отговаряше той. (Бит 40:3; Бит 40:4)23Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото ГОСПОД беше с него и Той му даваше успех във всичко, каквото вършеше. (Бит 39:2; Бит 39:3)
1Quant à Joseph, on l'avait fait descendre en Egypte et Potiphar, l'officier du pharaon qui était chef des gardes, un Egyptien, l'avait acheté aux Ismaélites qui l'y avaient fait descendre.2L'Eternel fut avec Joseph et la réussite l'accompagna. Il habitait dans la maison de son maître égyptien.3Son maître vit que l'Eternel était avec lui et que tout ce qu'il entreprenait, l'Eternel le faisait réussir entre ses mains,4et Joseph trouva grâce aux yeux de son maître: il l'employa à son service, l'établit responsable de sa maison et lui confia tous ses biens.5Dès que Potiphar l'eut établi responsable de sa maison et de tous ses biens, l'Eternel bénit la maison de cet Egyptien à cause de Joseph, et la bénédiction de l'Eternel reposa sur tous ses biens, que ce soit à la maison ou aux champs.6Il abandonna tous ses biens entre les mains de Joseph et il ne prenait connaissance de rien avec lui, sauf de sa propre nourriture. Or, Joseph était beau à tout point de vue.7Après cela, la femme de son maître porta les yeux sur Joseph et dit: «Couche avec moi!»8Il refusa et lui dit: «Mon maître ne prend connaissance de rien avec moi dans la maison, il m'a confié tous ses biens.9Personne n'est plus grand que moi dans cette maison et il ne m'a rien interdit, sauf toi parce que tu es sa femme. Comment pourrais-je commettre un aussi grand mal et pécher contre Dieu?»10Elle parlait tous les jours à Joseph, mais il ne l'écoutait pas et refusait de coucher avec elle, d'être avec elle.11Un jour, il était entré dans la maison pour accomplir son travail et il n'y avait là aucun des gens de la maison.12Elle l'attrapa par son habit en disant: «Couche avec moi!» Il lui laissa son habit dans la main et sortit.13Lorsqu'elle vit qu'il lui avait laissé son habit dans la main et qu'il s'était enfui dehors,14elle appela les gens de sa maison et leur dit: «Regardez! Il nous a amené un Hébreu pour abuser de nous. Cet homme s'est approché de moi pour coucher avec moi, mais j'ai poussé de grands cris.15Quand il a entendu que je me mettais à crier, il a laissé son habit à côté de moi et est sorti.»16Elle posa l'habit de Joseph à côté d'elle jusqu'à ce que son maître rentre à la maison,17et elle lui tint alors ce discours: «L'esclave hébreu que tu nous as amené s'est approché de moi pour abuser de moi.18Comme je me suis mise à crier, il a laissé son habit à côté de moi et s'est enfui dehors.»19En entendant les affirmations de sa femme qui lui disait: «Voilà ce que m'a fait ton esclave», le maître de Joseph fut enflammé de colère.20Il s'empara de Joseph et le mit en prison, à l'endroit où les prisonniers du roi étaient enfermés. Il resta donc là, en prison.
Joseph en prison
21L'Eternel fut avec Joseph et étendit sa bonté sur lui. Il lui fit gagner la faveur du chef de la prison.22Celui-ci plaça sous son autorité tous les détenus qui étaient dans la prison, et tout ce qu'on y faisait passait par lui.23Le chef de la prison ne s'occupait pas du tout de ce qui était sous la responsabilité de Joseph, parce que l'Eternel était avec lui et faisait réussir ce qu'il entreprenait.