1А Яков живееше в Ханаанската земя – земята, в която баща му беше пришълец. (Бит 17:8; Бит 23:4; Бит 28:4; Бит 36:7; Евр 11:9)2Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение. (1 Цар 2:22)3А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка. (Бит 44:20; Съд 5:30; 2 Цар 13:18)4Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно. (Бит 27:41; Бит 49:23)5А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.6Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:7Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. (Бит 42:6; Бит 42:9; Бит 43:26; Бит 44:14)8А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.9А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха. (Бит 46:29)10Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? (Бит 27:29)11И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи. (Дан 7:28; Лк 2:19; Лк 2:51; Д А 7:9)
Йосиф продаден от братята си
12А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,13Израил каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.14И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем. (Бит 35:27)15И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?16А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото. (П П 1:7)17И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан. (4 Цар 6:13)18А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият. (1 Цар 19:1; Пс 31:13; Пс 37:12; Пс 37:32; Пс 94:21; Мт 27:1)19Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.20Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му. (Мк 14:1; Йн 11:53; Д А 23:12)21Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме. (Бит 42:22; Пр 1:11; Пр 1:16; Пр 6:17; Пр 27:4)22Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.23И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.24Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.25После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет. (Бит 37:28; Бит 37:36; Пр 30:20; Ер 8:22; Ам 6:6)26Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му? (Бит 4:10; Бит 37:20; Йов 16:18)27Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. (Бит 29:14; Бит 42:21; 1 Цар 18:17)28Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет. (Бит 45:4; Бит 45:5; Съд 6:3; Пс 105:17; Мт 27:9; Д А 7:9)29А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си. (Йов 1:20)30Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна? (Бит 42:13; Бит 42:36; Ер 31:15)31Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта, (Бит 37:23)32изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.33И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан. (Бит 37:20; Бит 44:28)34И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време. (Бит 37:29; 2 Цар 3:31)35Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. (Бит 42:38; Бит 44:29; Бит 44:31; 2 Цар 12:17)36А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите. (Бит 39:1)
1Quant à Jacob, il s'installa dans le pays de Canaan, là où son père avait séjourné.2Voici la lignée de Jacob. A l'âge de 17 ans, Joseph prenait soin du troupeau avec ses frères. Le garçon était en compagnie des fils de Bilha et de Zilpa, les femmes de son père, et il rapportait leurs mauvais propos à leur père.3Israël aimait Joseph plus que tous ses autres fils parce qu'il l'avait eu dans sa vieillesse, et il lui fit un habit de plusieurs couleurs.4Ses frères remarquèrent que leur père l'aimait plus qu'eux tous et se mirent à le détester. Ils étaient incapables de lui parler sans agressivité.5Joseph fit un rêve, et il le raconta à ses frères qui le détestèrent encore plus.6Il leur dit: «Ecoutez donc le rêve que j'ai fait!7Nous étions en train d'attacher des gerbes au milieu des champs, et voici que ma gerbe s'est dressée et est même restée debout. Vos gerbes l'ont alors entourée et se sont prosternées devant elle.»8Ses frères lui dirent: «Est-ce que tu vas vraiment régner sur nous? Est-ce que tu vas nous gouverner?» Ils le détestèrent encore plus à cause de ses rêves et de ses paroles.9Joseph fit encore un autre rêve, et il le raconta à ses frères. Il dit: «J'ai fait encore un rêve: le soleil, la lune et onze étoiles se prosternaient devant moi.»10Il le raconta à son père et à ses frères. Son père lui fit des reproches et lui dit: «Que signifie le rêve que tu as fait? Faut-il que nous venions, moi, ta mère et tes frères, nous prosterner jusqu'à terre devant toi?»11Ses frères se montrèrent jaloux de lui, mais son père garda le souvenir de cela.12Les frères de Joseph étaient allés s'occuper du troupeau de leur père à Sichem.13Israël dit à Joseph: «Tes frères ne s'occupent-ils pas du troupeau à Sichem? Vas-y! Je veux t'envoyer vers eux.» Il lui répondit: «Me voici!»14Israël lui dit: «Va donc voir si tes frères sont en bonne santé et si le troupeau est en bon état; tu m'en rapporteras des nouvelles.» Il le fit ainsi partir de la vallée d'Hébron. Joseph se rendit à Sichem.15Un homme le rencontra alors qu'il errait dans la campagne et lui demanda: «Que cherches-tu?»16Joseph répondit: «Ce sont mes frères que je cherche. Dis-moi donc où ils gardent le troupeau.»17L'homme dit: «Ils sont partis d'ici. En effet, je les ai entendus dire: ‘Allons à Dothan.’» Joseph partit sur les traces de ses frères, et il les trouva à Dothan.18Ils le virent de loin et, avant qu'il ne soit près d'eux, ils complotèrent de le faire mourir.19Ils se dirent l'un à l'autre: «Voici le rêveur qui arrive!20Allons-y maintenant! Tuons-le et jetons-le dans une des citernes. Nous dirons qu'une bête féroce l'a dévoré et nous verrons ce que deviendront ses rêves.»21Ruben entendit cela et il le délivra de leurs mains. Il dit: «N'attentons pas à sa vie!»22Il leur dit encore: «Ne versez pas de sang! Jetez-le dans cette citerne qui est dans le désert et ne portez pas la main contre lui!» Il avait l'intention de le délivrer de leurs mains pour le faire retourner vers son père.23Lorsque Joseph fut arrivé vers ses frères, ils le dépouillèrent de son habit, de l'habit de plusieurs couleurs qu'il portait.24Ils s'emparèrent de lui et le jetèrent dans la citerne. Celle-ci était vide: il n'y avait pas d'eau.25Ils s'assirent ensuite pour manger. Levant les yeux, ils virent une caravane d'Ismaélites qui venaient de Galaad. Leurs chameaux étaient chargés d'aromates, de baume et de myrrhe qu'ils transportaient en Egypte.26Juda dit alors à ses frères: «Que gagnerons-nous à tuer notre frère et à cacher son sang?27Venez, vendons-le aux Ismaélites et ne portons pas la main sur lui, car il est notre frère, il est de notre chair.» Ses frères l'écoutèrent.28Au passage des marchands madianites, ils tirèrent et firent remonter Joseph de la citerne, et ils le vendirent pour 20 pièces d'argent aux Ismaélites qui l'emmenèrent en Egypte.29Lorsque Ruben revint à la citerne, il constata que Joseph n'y était plus. Il déchira ses vêtements,30retourna vers ses frères et dit: «Il n'est plus là! Et moi, où puis-je aller?»31Ils prirent alors l'habit de Joseph, tuèrent un bouc et plongèrent l'habit dans le sang.32Ils envoyèrent l'habit de plusieurs couleurs à leur père avec ce message: «Voici ce que nous avons trouvé. Reconnais donc si c'est l'habit de ton fils ou non.»33Jacob le reconnut et dit: «C'est l'habit de mon fils! Une bête féroce l'a dévoré, Joseph a été mis en pièces!»34Jacob déchira ses vêtements, il mit un sac sur sa taille et il mena longtemps le deuil sur son fils.35Tous ses fils et toutes ses filles vinrent pour le consoler, mais il refusait d'être consolé. Il disait: «C'est dans le deuil que je descendrai vers mon fils au séjour des morts», et il pleurait son fils.36Quant aux Madianites, ils vendirent Joseph en Egypte à Potiphar, un officier du pharaon qui était chef des gardes.