1А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и ГОСПОД го беше благословил във всичко, (Бит 13:2; Бит 18:11; Бит 21:5; Бит 24:35; Пс 112:3; Пр 10:22)2Авраам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми; (Бит 15:2; Бит 24:10; Бит 39:4; Бит 47:29; 1 Лет 29:24; П Ер 5:6)3и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; (Бит 14:22; Бит 26:35; Бит 27:46; Бит 28:2; Изх 34:16; Вт 6:13; Вт 7:3; И Н 2:12)4а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак. (Бит 12:1; Бит 28:2)5А слугата му отговори: Може жената да не иска да дойде след мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?6Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.7ГОСПОД, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя и Който ми говори, и Който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред теб; и ще вземеш жена за сина ми оттам. (Бит 12:1; Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 15:18; Бит 17:8; Изх 23:20; Изх 23:23; Изх 32:13; Изх 33:2; Вт 1:8; Вт 34:4; Д А 7:5; Евр 1:14)8Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там. (И Н 2:17; И Н 2:20)9Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това.10И така, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. (Бит 24:2; Бит 27:43)11Надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. (Изх 2:16; 1 Цар 9:11)12Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраам. (Бит 24:27; Бит 26:24; Бит 28:13; Бит 32:9; Изх 3:6; Изх 3:15; Неем 1:11; Пс 37:5)13Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на града излизат да си наливат вода. (Бит 24:43; Бит 29:9; Изх 2:16)14Нека девойката, на която кажа: Я наведи водоноса си да пия, и тя отвърне: Пий, и ще напоя и камилите ти – нека тя е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми. (Съд 6:17; Съд 6:37; 1 Цар 6:7; 1 Цар 14:10; 1 Цар 20:7)15Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя се беше родила на Ватуил, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. (Бит 11:29; Бит 22:23)16Девойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. (Бит 26:7)17А слугата се завтече да я посрещне и каза: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти.18А тя отговори: Пий, господарю; и бързо сне водоноса на ръката си и му даде да пие. (1 Пет 3:8; 1 Пет 4:9)19И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят.20И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.21А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали ГОСПОД беше направил пътуването му успешно или не. (Бит 24:12; Бит 24:56)22Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете и, тежки десет сикъла злато, и каза: (Изх 32:2; Изх 32:3; Ис 3:19; Ез 16:11; Ез 16:12; 1 Пет 3:3)23Чия дъщеря си? Я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?24А тя му отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор. (Бит 22:23)25Каза му още: Има у нас и слама, и храна достатъчно, и място за пренощуване.26Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА. (Бит 24:52; Изх 4:31)27И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като ГОСПОД отправи пътя ми в дома на братята на господаря ми. (Бит 24:48; Бит 32:10; Изх 18:10; Рут 4:14; 1 Цар 25:32; 1 Цар 25:39; 2 Цар 18:28; Пс 98:3; Лк 1:68)28А девойката се затича и разказа тези неща на майка си.29Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече навън при човека на извора. (Бит 29:5)30Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; а той стоеше при камилите до извора.31И му каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА. Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите. (Бит 26:29; Съд 17:2; Рут 3:10; Пс 115:15)32И така, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите крака и краката на хората, които бяха с него. (Бит 43:24; Съд 19:21)33И сложиха пред него да яде; но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думата си. А Лаван отвърна: Казвай. (Йов 23:12; Йн 4:34; Еф 6:5)34Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.35ГОСПОД е благословил господаря ми премного и стана велик; дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. (Бит 13:2; Бит 24:1)36И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има. (Бит 21:2; Бит 21:10; Бит 25:5)37Господарят ми, като ме закле, каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея. (Бит 24:3)38А да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми. (Бит 24:4)39Аз казах на господаря си: Може жената да не иска да дойде след мене. (Бит 24:5)40Но той ми отговори: ГОСПОД, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. (Бит 17:1; Бит 24:7)41Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. (Бит 24:8)42И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно, (Бит 24:12)43ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз и кажа: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти, (Бит 24:13)44и тя ми отговори: Пий и ще налея и за камилите ти, нека тя е жената, която ГОСПОД е отредил за сина на господаря ми.45Докато още си мислех това, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, и казах: Я ми дай да пия. (Бит 24:15; 1 Цар 1:13)46И тя бързо свали водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И така, аз пих, а тя напои и камилите.47Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето и и гривните на ръцете и. (Ез 16:11; Ез 16:12)48Наведох се и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря. (Бит 22:23; Бит 24:26)49И така, сега, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво. (Бит 47:29; И Н 2:14)50А Лаван и Ватуил отговориха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро. (Бит 31:24; Пс 118:23; Мт 21:42; Мк 12:11)51Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил. (Бит 20:15)52Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на ГОСПОДА до земята. (Бит 24:26)53И слугата извади сребърни и златни накити и облекла и ги даде на Ревека; също така даде скъпи дарове на брат и и на майка и. (Изх 3:22; Изх 11:2; Изх 12:35; 2 Лет 21:3; Езд 1:6)54След това той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата каза: Изпратете ме при господаря ми. (Бит 24:56; Бит 24:59)55А брат и и майка и казаха: Нека девойката поседи с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека отиде.56Но той им отвърна: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.57А те казаха: Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.58И така, повикаха Ревека и и казаха: Отиваш ли с този човек? А тя отвърна: Отивам.59И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката и и Авраамовия слуга с хората му. (Бит 35:8)60И благословиха Ревека, като и казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си. (Бит 17:16; Бит 22:17)61Ревека и слугите и станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.62А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя. (Бит 16:14; Бит 25:11)63И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, погледна и видя, че се приближаваха камили. (И Н 1:8; Пс 1:2; Пс 77:12; Пс 119:15; Пс 143:5)64Също и Ревека погледна и видя Исаак; и слезе от камилата. (И Н 15:18)65Защото беше попитала слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето срещу нас? И слугата беше отговорил: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.66И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.67Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си. (Бит 38:12)
1Abraham était vieux, d'un âge avancé. L'Eternel l'avait béni dans tous les domaines.2Abraham dit à son plus ancien serviteur, qui était l'intendant de tous ses biens: «Mets ta main sous ma cuisse3et je vais te faire jurer au nom de l'Eternel, le Dieu du ciel et le Dieu de la terre, de ne pas prendre pour mon fils une femme parmi les filles des Cananéens au milieu desquels j'habite,4mais d'aller prendre une femme pour mon fils Isaac dans mon pays et dans ma patrie.»5Le serviteur lui répondit: «Peut-être la femme ne voudra-t-elle pas me suivre dans ce pays-ci. Devrai-je conduire ton fils dans le pays d'où tu es sorti?»6Abraham lui dit: «Garde-toi bien d'y conduire mon fils!7L'Eternel, le Dieu du ciel, qui m'a fait quitter ma famille et ma patrie, qui m'a parlé et qui m'a juré: ‘Je donnerai ce pays à ta descendance’, enverra lui-même son ange devant toi. C'est là que tu prendras une femme pour mon fils.8Si la femme ne veut pas te suivre, tu seras dégagé du serment que je te fais faire. Seulement, tu n'y conduiras pas mon fils.»9Le serviteur mit sa main sous la cuisse de son seigneur Abraham et lui jura de se conformer à ces paroles.10Le serviteur prit dix chameaux parmi ceux de son seigneur et il partit avec tous les biens de son seigneur à sa disposition. Il se leva et se rendit en Mésopotamie, dans la ville de Nachor.11Il fit reposer les chameaux sur leurs genoux près d'un puits à l'extérieur de la ville. C'était le soir, le moment où les femmes qui vont puiser de l'eau sortent.12Il dit: «Eternel, Dieu de mon seigneur Abraham, donne-moi du succès aujourd'hui et fais preuve de bonté envers mon seigneur Abraham!13Voici que je me tiens près de la source d'eau, et les filles des habitants de la ville vont sortir pour puiser de l'eau.14Que la jeune fille à laquelle je dirai: ‘Penche ta cruche pour que je boive’ et qui répondra: ‘Bois et je donnerai aussi à boire à tes chameaux’ soit celle que tu as destinée à ton serviteur Isaac! Par là je reconnaîtrai que tu fais preuve de bonté envers mon seigneur.»15Il n'avait pas encore fini de parler que Rebecca sortit, sa cruche sur l'épaule. Elle était la fille de Bethuel, fils de Milca, femme de Nachor, le frère d'Abraham.16C'était une jeune fille très belle. Elle était vierge, aucun homme n'avait eu de relations avec elle. Elle descendit à la source, remplit sa cruche et remonta.17Le serviteur courut à sa rencontre et dit: «Laisse-moi boire un peu d'eau de ta cruche.»18Elle répondit: «Bois, mon seigneur» et s'empressa de descendre sa cruche sur sa main et de lui donner à boire.19Quand elle eut fini de lui donner à boire, elle dit: «Je puiserai aussi pour tes chameaux, jusqu'à ce qu'ils aient assez bu.»20Elle s'empressa de vider sa cruche dans l'abreuvoir et courut encore au puits pour puiser. Elle puisa pour tous les chameaux.21L'homme la regardait sans rien dire, pour voir si l'Eternel faisait réussir son voyage ou non.22Quand les chameaux eurent fini de boire, l'homme prit un anneau en or qui pesait 6 grammes, ainsi que deux bracelets en or qui pesaient 120 grammes pour ses poignets,23puis il dit: «De qui es-tu la fille? Dis-le-moi, je t'en prie. Y a-t-il chez ton père de la place pour passer la nuit?»24Elle répondit: «Je suis la fille de Bethuel, le fils de Milca et de Nachor.»25Elle lui dit encore: «Il y a de la paille et du fourrage en abondance chez nous, et aussi de la place pour passer la nuit.»26Alors l'homme s'inclina et adora l'Eternel27en disant: «Béni soit l'Eternel, le Dieu de mon seigneur Abraham, qui n'a pas renoncé à sa bonté et à sa fidélité envers mon seigneur! Moi-même, l'Eternel m'a conduit chez la famille de mon seigneur.»28La jeune fille courut raconter cela chez sa mère.29Rebecca avait un frère du nom de Laban. Laban courut dehors vers l'homme, près de la source.30Il avait vu l'anneau et les bracelets aux poignets de sa sœur, et il avait entendu sa sœur Rebecca dire: «Voici comment m'a parlé cet homme.» Il vint donc vers cet homme, toujours près des chameaux, vers la source.31Il lui dit: «Viens, toi qui es béni de l'Eternel! Pourquoi resterais-tu dehors? J'ai préparé la maison et une place pour les chameaux.»32L'homme arriva à la maison. Laban fit décharger les chameaux. Il donna de la paille et du fourrage aux chameaux, ainsi que de l'eau pour laver les pieds de l'homme et de ses compagnons.33Puis il lui servit à manger, mais l'homme dit: «Je ne mangerai pas avant d'avoir dit ce que j'ai à dire.» «Parle!» dit Laban.34Alors il dit: «Je suis un serviteur d'Abraham.35L'Eternel a comblé mon seigneur de bénédictions, si bien qu'il est devenu puissant. Il lui a donné des brebis et des bœufs, de l'argent et de l'or, des serviteurs et des servantes, des chameaux et des ânes.36Sara, la femme de mon seigneur, a donné dans sa vieillesse un fils à mon seigneur et il lui a fait don de tout ce qu'il possède.37Mon seigneur m'a fait prêter serment en disant: ‘Tu ne prendras pas pour mon fils une femme parmi les filles des Cananéens, dont j'habite le pays,38mais tu iras prendre une femme pour mon fils dans la famille de mon père et dans mon clan.’39J'ai dit à mon seigneur: ‘Peut-être la femme ne voudra-t-elle pas me suivre.’40Il m'a répondu: ‘L'Eternel devant qui j'ai marché enverra son ange avec toi et fera réussir ton voyage. Tu prendras pour mon fils une femme du clan et de la famille de mon père.41Tu seras dégagé du serment que tu me fais quand tu seras allé trouver mon clan. Si on ne te l'accorde pas, tu seras dégagé du serment que tu me fais.’42Je suis arrivé aujourd'hui à la source et j'ai dit: ‘Eternel, Dieu de mon seigneur Abraham, si tu veux bien faire réussir le voyage que j'accomplis,43voici que je me tiens près de la source d'eau. Que la jeune fille qui sortira pour puiser de l'eau, à qui je dirai: Laisse-moi boire un peu d'eau de ta cruche et qui me répondra:44Bois et je puiserai aussi pour tes chameaux, que cette jeune fille soit la femme que l'Eternel a destinée au fils de mon seigneur!’45Avant que j'aie fini de parler en moi-même, Rebecca est sortie, sa cruche sur l'épaule. Elle est descendue à la source et a puisé de l'eau. Je lui ai dit: ‘Donne-moi à boire.’46Elle s'est empressée de descendre sa cruche de son épaule et a dit: ‘Bois et je donnerai aussi à boire à tes chameaux.’ J'ai bu et elle a aussi donné à boire à mes chameaux.47Je l'ai interrogée en disant: ‘De qui es-tu la fille?’ Elle a répondu: ‘Je suis la fille de Bethuel, le fils de Nachor et de Milca.’ J'ai mis l'anneau à son nez et les bracelets à ses poignets.48Puis je me suis incliné et j'ai adoré l'Eternel, j'ai béni l'Eternel, le Dieu de mon seigneur Abraham, qui m'a conduit fidèlement afin que je prenne la fille du frère de mon seigneur pour son fils.49Maintenant, si vous voulez faire preuve de bonté et de fidélité envers mon seigneur, déclarez-le-moi. Sinon, dites-le-moi et je m'en irai d'un côté ou de l'autre.»50Laban et Bethuel répondirent: «C'est de l'Eternel que cela vient. Nous ne pouvons te parler ni en mal ni en bien.51Voici Rebecca devant toi: emmène-la en repartant. Qu'elle soit la femme du fils de ton seigneur, comme l'Eternel l'a dit.»52Lorsque le serviteur d'Abraham eut entendu leurs paroles, il se prosterna jusqu'à terre devant l'Eternel.53Le serviteur sortit des objets d'argent, des objets d'or et des vêtements qu'il donna à Rebecca. Il fit aussi de généreux cadeaux à son frère et à sa mère.54Puis ils mangèrent et burent, lui et ses compagnons, et ils passèrent la nuit là. Le matin, quand ils furent levés, le serviteur dit: «Laissez-moi repartir chez mon seigneur.»55Le frère et la mère de Rebecca dirent: «Que la jeune fille reste avec nous quelque temps encore, une dizaine de jours! Ensuite, tu pourras partir.»56Il leur répondit: «Ne me retardez pas, puisque l'Eternel a fait réussir mon voyage. Laissez-moi repartir et que j'aille chez mon seigneur.»57Alors ils répondirent: «Appelons la jeune fille et demandons-lui son avis.»58Ils appelèrent donc Rebecca et lui dirent: «Veux-tu partir avec cet homme?» Elle répondit: «Oui.»59Alors ils laissèrent leur sœur Rebecca et sa nourrice partir avec le serviteur d'Abraham et ses hommes.60Ils bénirent Rebecca et lui dirent: «Toi qui es notre sœur, deviens l'ancêtre de millions de personnes et que ta descendance possède les villes de ses ennemis!»61Rebecca se leva avec ses servantes. Elles montèrent sur les chameaux et suivirent l'homme. C'est ainsi que le serviteur emmena Rebecca et repartit.62Quant à Isaac, il était revenu du puits de Lachaï-Roï et habitait dans la région du Néguev.63Un soir qu'il était sorti pour méditer dans les champs, il leva les yeux et regarda: voici que des chameaux arrivaient.64Rebecca leva aussi les yeux, vit Isaac et descendit de son chameau.65Elle demanda au serviteur: «Qui est l'homme qui vient dans les champs à notre rencontre?» Le serviteur répondit: «C'est mon seigneur.» Alors elle prit son voile et se couvrit.66Le serviteur raconta à Isaac tout ce qu'il avait fait.67Isaac conduisit Rebecca dans la tente de Sara, sa mère. Il épousa Rebecca. Elle devint sa femme et il l'aima. Ainsi, Isaac fut consolé après la perte de sa mère.