1Кой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам.2Защо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин? (Отк 19:13)3Аз сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло. (П Ер 1:15; Отк 14:19; Отк 14:20; Отк 19:15)4Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана. (Ис 34:8; Ис 61:2)5Аз разгледах, но нямаше кой да помага, и се зачудих, че нямаше кой да подкрепя; затова Моята мишца Ми изработи спасение и Моята ярост – тя Ме подкрепи. (Пс 98:1; Ис 41:28; Ис 59:16; Йн 16:32)6Аз стъпках племената в гнева Си, опих ги с яростта Си и излях кръвта им в земята. (Отк 16:6)7Ще спомена милосърдията ГОСПОДНИ, причините за хвалене на ГОСПОДА за всичко, което ни е подарил ГОСПОД, и за голямата благост към Израилевия дом, която им показа според щедростите Си и според премногото Си милости.8Защото каза: Наистина те са Мой народ, деца, които няма да постъпят невярно; така им стана Спасител.9Във всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни. (Изх 14:19; Изх 19:4; Изх 23:20; Изх 23:21; Изх 33:14; Вт 1:31; Вт 7:7; Вт 7:8; Вт 32:11; Вт 32:12; Съд 10:16; Зах 2:8; Мал 3:1; Д А 9:4)10Но те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях. (Изх 15:24; Изх 23:21; Чис 14:11; Пс 78:40; Пс 78:56; Пс 95:9; Д А 7:51; Еф 4:30)11Тогава народът Му си спомни за старите Моисееви времена и казваха: Къде е Онзи, Който ги изведе от морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях? (Изх 14:29; Изх 32:11; Изх 32:12; Чис 11:17; Чис 11:25; Чис 14:13; Неем 9:20; Ер 2:6; Дан 4:8; Аг 2:5)12Който направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, за да си придобие вечно име? (Изх 14:21; Изх 15:6; И Н 3:16)13Който ги води през бездната, като кон през пасбище, без да се препънат? (Пс 106:9)14Духът ГОСПОДЕН ги успокои като добитъка, който слиза в долината; така си водил народа Си, за да си придобиеш славно име. (2 Цар 7:23)
Молитва за милост и помощ
15Погледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище, къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдие и щедрости не достигат до мене. (Вт 26:15; Пс 33:20; Пс 80:14; Ер 31:20; Ос 11:8)16Защото Ти си наш Отец, ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израил; Ти, ГОСПОДИ, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител. (Вт 32:6; 1 Лет 29:10; Йов 14:21; Екл 9:5; Ис 64:8)17Защо си допуснал, ГОСПОДИ, да се отклоняваме от пътищата Ти, да ожесточаваме сърцата си, за да не се боим от Тебе? Върни се заради слугите Си – племената на Твоето наследство. (Чис 10:36; Пс 90:13; Пс 119:10; Ис 6:10; Йн 12:40; Рим 9:18)18Малко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти. (Пс 74:7; Дан 8:24)19Ние сме станали като онези, над които Ти никога не си владял, като онези, които не са били наричани с името Ти.
1Who is this man coming from the city of Bozrah in Edom? His clothes are stained bright red. Who is he? He is dressed up in all his glory. He is marching towards us with great strength. The LORD answers, ‘It is I. I have won the battle. I am mighty. I have saved my people.’2Why are your clothes red? They look as if you have been treading grapes in a winepress.3The LORD answers, ‘I have been trampling on the nations as if they were grapes. No one was there to help me. I walked all over the nations because I was angry. That is why I trampled on them. Their blood splashed all over my clothes. So my clothes were stained bright red.4I decided it was time to pay back Israel’s enemies. The year for me to set my people free had come.5I looked around, but no one was there to help me. I was shocked that no one gave me any help. So I used my own power to save my people. I had the strength to do it because I was angry.6I walked all over the nations because I was angry with them. I made them drink from the cup of my great anger. I poured out their blood on the ground.’
Isaiah praises the Lord and prays to him
7I will talk about the kind things the LORD has done. I’ll praise him for everything he’s done for us. He has done many good things for the nation of Israel. That’s because he loves us and is very kind to us.8In the past he said, ‘They are my people. They are children who will be faithful to me.’ So he saved them.9When they suffered, he suffered with them. He sent his angel to save them. He set them free because he is loving and kind. He lifted them up and carried them. He did it again and again in days long ago.10But they refused to obey him. They made his Holy Spirit sad. So he turned against them and became their enemy. He himself fought against them.11Then his people remembered what he did long ago. They recalled the days of Moses and his people. They asked, ‘Where is the God who brought Israel through the Red Sea? Moses led them as the shepherd of his flock. Where is the God who put his Holy Spirit among them?12He used his glorious and powerful arm to help Moses. He parted the waters of the sea in front of them. That mighty act made him famous for ever.13He led them through that deep sea. Like a horse in open country, they didn’t trip and fall.14They were like cattle that are taken down to the plains. They were given rest by the Spirit of the LORD.’ That’s how he guided his people. So he made a glorious name for himself.15LORD, look down from heaven. Look down from your holy and glorious throne. Where is your great love for us? Where is your power? Why don’t you show us your tender love and concern?16You are our Father. Abraham might not accept us as his children. Jacob might not recognise us as his family. But you are our Father, LORD. Your name is One Who Always Sets Us Free.17LORD, why do you let us wander away from you? Why do you let us become so stubborn that we don’t respect you? Come back and help us. We are the tribes that belong to you.18For a little while your holy people possessed the land. But now our enemies have torn your temple down.19We are like people you never ruled over. We are like those who don’t belong to you.