Яков 1

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Изпитание на вярата

1 Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав! (Вт 32:26; Йн 7:35; Д А 2:5; Д А 8:1; Д А 12:17; Д А 15:13; Д А 26:7; Гал 1:19; Гал 2:9; Тит 1:1; 1 Пет 1:1; Юда 1:1) 

2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания, (Д А 5:41; 1 Кор 10:13; Евр 10:34; 1 Пет 1:6; 1 Пет 4:13; 1 Пет 4:16) 

3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. (Рим 5:3; 1 Пет 1:7) 

4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. 

5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена. (3 Цар 3:9; 3 Цар 3:11; 3 Цар 3:12; Пр 2:3; Пр 2:6; Ер 29:12; Дан 2:21; Мт 7:7; Мт 21:22; Мк 11:24; Лк 11:9; Йн 14:13; Йн 15:7; Йн 16:23; 1 Йн 5:14; 1 Йн 5:15) 

6 Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. (Мт 7:7; Мк 11:24; Лк 11:9; Йн 14:13; Йн 16:23) 

7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, 

8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища. 

9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига, 

10 а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата. (Йов 14:2; Пс 37:2; Пс 90:5; Пс 90:6; Пс 102:11; Пс 103:15; Ис 40:6; 1 Кор 7:31; 1 Пет 1:24; 1 Йн 2:17) 

11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът и окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си. 

Причината за изкушението

12 Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото, като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат. (Йов 5:17; Пр 3:11; Пр 3:12; Мт 10:22; Мт 19:28; Мт 19:29; 1 Кор 9:25; 2 Тим 4:8; Евр 12:5; Як 2:5; 1 Пет 5:4; Отк 2:10; Отк 3:19) 

13 Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. (Лк 11:4) 

14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; 

15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. (Йов 15:35; Пс 7:14; Рим 6:21; Рим 6:23) 

16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя! 

17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна. (Чис 23:19; 1 Цар 15:29; Ис 46:10; Мал 3:6; Йн 3:27; Рим 11:29; 1 Кор 4:7) 

18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. (Ер 2:3; Йн 1:13; Йн 3:3; 1 Кор 4:15; Еф 1:12; Евр 2:3; Евр 12:23; 1 Пет 1:23; Отк 14:4) 

Слушатели и последователи на учението

19 Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; (Пр 10:19; Пр 14:17; Пр 17:27; Екл 5:1; Екл 5:2; Екл 7:9) 

20 защото човешкият гняв не върши Божията правда. 

21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви. 

22 Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели да лъжете себе си. (Мт 7:21; Лк 6:46; Лк 11:28; Рим 2:13; 1 Йн 3:7) 

23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; (Лк 6:47; Як 2:14) 

24 понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил. 

25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си. (Йн 13:17; 2 Кор 3:18; Як 2:12) 

26 Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. (Пс 34:13; Пс 34:14; Пс 39:1; Пс 39:2; 1 Пет 3:10) 

27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света. (Ис 1:16; Ис 1:17; Ис 58:6; Ис 58:7; Мт 25:36; Рим 12:2; Як 2:17; 1 Йн 5:18) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Яков 1

Lutherbibel 2017

от Deutsche Bibelgesellschaft

1 Jakobus, Knecht Gottes und des Herrn Jesus Christus, an die zwölf Stämme in der Zerstreuung: Seid gegrüßt! 

Christen in der Anfechtung

2 Meine Brüder und Schwestern, erachtet es für lauter Freude, wenn ihr in mancherlei Anfechtung fallt, (Рим 5:3; 1 Пет 4:13) 

3 und wisst, dass euer Glaube, wenn er bewährt ist, Geduld wirkt. 

4 Die Geduld aber soll zu einem vollkommenen Werk führen, damit ihr vollkommen und unversehrt seid und keinen Mangel habt. 

5 Wenn es aber jemandem unter euch an Weisheit mangelt, so bitte er Gott, der jedermann gern und ohne Vorwurf gibt; so wird sie ihm gegeben werden. (Пр 2:3; Як 3:15) 

6 Er bitte aber im Glauben und zweifle nicht; denn wer zweifelt, der gleicht einer Meereswoge, die vom Winde getrieben und aufgepeitscht wird. (Мк 11:24) 

7 Ein solcher Mensch denke nicht, dass er etwas von dem Herrn empfangen werde. 

8 Ein Zweifler ist unbeständig auf allen seinen Wegen. 

9 Der Bruder aber, der niedrig ist, rühme sich seiner Höhe; (Як 2:5) 

10 wer aber reich ist, rühme sich seiner Niedrigkeit, denn wie eine Blume des Grases wird er vergehen. (Ис 40:6; 1 Тим 6:17) 

11 Die Sonne geht auf mit ihrer Hitze und das Gras verwelkt, und die Blume fällt ab und ihre schöne Gestalt verdirbt: So wird auch der Reiche dahinwelken in dem, was er unternimmt. 

12 Selig ist, wer Anfechtung erduldet; denn nachdem er bewährt ist, wird er die Krone des Lebens empfangen, die Gott verheißen hat denen, die ihn lieb haben. (2 Тим 4:8; Отк 2:10) 

Der Ursprung der Versuchung

13 Niemand sage, wenn er versucht wird, dass er von Gott versucht werde. Denn Gott kann nicht versucht werden zum Bösen, und er selbst versucht niemand. 

14 Sondern ein jeder, der versucht wird, wird von seiner eigenen Begierde gereizt und gelockt. (Бит 3:6; Рим 7:7) 

15 Danach, wenn die Begierde empfangen hat, gebiert sie die Sünde; die Sünde aber, wenn sie vollendet ist, gebiert den Tod. (Рим 6:23; Рим 7:10) 

16 Irrt euch nicht, meine Lieben. 

17 Alle gute Gabe und alle vollkommene Gabe kommt von oben herab, von dem Vater des Lichts, bei dem keine Veränderung ist noch Wechsel von Licht und Finsternis. (Мт 7:11; 1 Йн 1:5) 

18 Er hat uns geboren nach seinem Willen durch das Wort der Wahrheit, damit wir die Erstlinge seiner Geschöpfe seien. (Йн 1:13; Рим 16:5; 1 Пет 1:23) 

Hörer und Täter des Wortes

19 Ihr sollt wissen, meine Lieben: Ein jeder Mensch sei schnell zum Hören, langsam zum Reden, langsam zum Zorn. (Пр 29:20; Екл 5:1; Екл 7:9) 

20 Denn des Menschen Zorn tut nicht, was vor Gott recht ist. (Пр 29:22; Еф 4:26) 

21 Darum legt ab alle Unsauberkeit und alle Bosheit und nehmt das Wort an mit Sanftmut, das in euch gepflanzt ist und Kraft hat, eure Seelen selig zu machen. (1 Пет 2:1) 

22 Seid aber Täter des Worts und nicht Hörer allein; sonst betrügt ihr euch selbst. (Мт 7:21; Рим 2:13) 

23 Denn wenn jemand ein Hörer des Worts ist und nicht ein Täter, der gleicht einem Menschen, der sein leibliches Angesicht im Spiegel beschaut; 

24 denn nachdem er sich beschaut hat, geht er davon und vergisst von Stund an, wie er aussah. 

25 Wer aber sich vertieft in das vollkommene Gesetz der Freiheit und dabei beharrt und ist nicht ein vergesslicher Hörer, sondern ein Täter, der wird selig sein in seinem Tun. (Рим 8:2; Як 2:12) 

26 Wenn jemand meint, er diene Gott, und hält seine Zunge nicht im Zaum, sondern betrügt sein Herz, so ist sein Gottesdienst nichtig. (Як 3:1; 1 Пет 3:10) 

27 Ein reiner und unbefleckter Gottesdienst vor Gott, dem Vater, ist der: die Waisen und Witwen in ihrer Trübsal besuchen und sich selbst von der Welt unbefleckt halten. 

Die Bibel nach Martin Luthers Übersetzung, revidiert 2017, © 2016 Deutsche Bibelgesellschaft, Stuttgart.
Die Verwendung des Textes erfolgt mit Genehmigung der Deutschen Bibelgesellschaft.

www.die-bibel.de