Съдии 5 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

1 В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите: (Изх 15:1; Пс 18:1) 2 Затова, че в Израил водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете ГОСПОДА. (2 Лет 17:16) 3 Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на ГОСПОДА; на ГОСПОДА, Израилевия Бог, ще пея хвала. (Вт 32:1; Вт 32:3; Пс 2:10)

Вт 32:1Вт 32:3Пс 2:10

4 ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода. (Вт 33:2; 2 Цар 22:8; Пс 68:7; Пс 68:8; Ис 64:3; Ав 3:3; Ав 3:10)

Вт 33:22 Цар 22:8Пс 68:7Пс 68:8Ис 64:3Ав 3:3Ав 3:10

5 Планините се разтопиха от присъствието ГОСПОДНЕ, самият Синай – от присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог. (Изх 19:18; Вт 4:11; Пс 97:5)

Изх 19:18Вт 4:11Пс 97:5

6 В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана. (Лев 26:22; Съд 3:31; Съд 4:17; 2 Лет 15:5; Ис 33:8; П Ер 1:4; П Ер 4:18)

Лев 26:22Съд 3:31Съд 4:172 Лет 15:5Ис 33:8П Ер 1:4П Ер 4:18

7 Престанаха управниците в Израил; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израил. (Ис 49:23) 8 Избраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил? (Вт 32:16; Съд 2:12; Съд 2:17; Съд 4:3; 1 Цар 13:19; 1 Цар 13:22)

Вт 32:16Съд 2:12Съд 2:17Съд 4:31 Цар 13:191 Цар 13:22

9 Сърцето ми е към началниците на Израил, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете ГОСПОДА! (Съд 5:2) 10 Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това! (Съд 10:4; Съд 12:14; Пс 105:2; Пс 107:32; Пс 145:5)

Съд 10:4Съд 12:14Пс 105:2Пс 107:32Пс 145:5

11 Далеч от кипежа на стрелците^[1], на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на ГОСПОДА, праведните дела на владичеството Му в Израил. Тогава народът ГОСПОДЕН слезе при портите. (1 Цар 12:7; Пс 145:7) 12 Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам! (Пс 57:8; Пс 68:18) 13 Тогава направи остатък от народа да владее благородните; ГОСПОД ме направи да владея силните. (Пс 49:14) 14 Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон – онези, които държат жезъл на повелител. (Чис 32:39; Чис 32:40; Съд 3:13; Съд 3:27)

Чис 32:39Чис 32:40Съд 3:13Съд 3:27

15 И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения. (Съд 4:14) 16 Защо си седнал между оградите да слушаш блеенето на^[2] стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания. (Чис 32:1) 17 Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си. (И Н 13:25; И Н 13:31; И Н 19:29; И Н 19:31)

И Н 13:25И Н 13:31И Н 19:29И Н 19:31

18 Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим – по опасните^[3] места на полето. (Съд 4:10) 19 Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха. (Съд 4:16; Съд 5:30; Пс 44:12)

Съд 4:16Съд 5:30Пс 44:12

20 От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара. (И Н 10:11; Съд 4:15; Пс 77:17; Пс 77:18)

И Н 10:11Съд 4:15Пс 77:17Пс 77:18

21 Реката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя. (Съд 4:7) 22 Тогава се счупиха конските копита от стремителното тичане – стремителното тичане на силните им. 23 Кълнете Мироз, каза ангелът ГОСПОДЕН, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните. (Съд 21:9; Съд 21:10; 1 Цар 17:47; 1 Цар 18:17; 1 Цар 25:28; Неем 3:5)

Съд 21:9Съд 21:101 Цар 17:471 Цар 18:171 Цар 25:28Неем 3:5

24 Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена. (Съд 4:17; Лк 1:28) 25 Вода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша. (Съд 4:19) 26 Ръката си протегна към кола и десницата си – към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му. (Съд 4:21) 27 В краката и се повали, падна; простря се; в краката и се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв. 28 Сисаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му? 29 Мъдрите нейни придворни жени и отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си: 30 Не са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените. (Изх 15:9) 31 Така да погинат всички твои врагове, ГОСПОДИ; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години. (2 Цар 23:4; Пс 19:5; Пс 83:9; Пс 83:10)

2 Цар 23:4Пс 19:5Пс 83:9Пс 83:10

Lutherbibel 2017

от Deutsche Bibelgesellschaft

Deboras Siegeslied

1 Da sangen Debora und Barak, der Sohn Abinoams, zu jener Zeit: 2 Lobet den HERRN, dass Führer Israel führten, dass willig sich zeigte das Volk. 3 Hört zu, ihr Könige, merkt auf, ihr Fürsten! Ich will singen dem HERRN, ich will singen, will spielen dem HERRN, dem Gott Israels. 4 HERR, als du auszogst von Seïr, als du einhergingst vom Gefilde Edoms, da erzitterte die Erde, auch der Himmel troff, auch die Wolken troffen von Wasser. (Вт 33:2; Ав 3:3) 5 Die Berge erbebten vor dem HERRN – das ist der Sinai –, vor dem HERRN, dem Gott Israels. (Пс 68:9) 6 Zu den Zeiten Schamgars, des Sohnes Anats, zu den Zeiten Jaëls waren verlassen die Wege, und die da auf Straßen gehen sollten, wanderten auf ungebahnten Wegen. (Съд 3:31) 7 Starke fehlten, in Israel fehlten sie, bis du, Debora, aufstandest, bis du aufstandest, eine Mutter in Israel. 8 Man erwählte sich neue Götter; damals kämpfte man in den Toren. Es war kein Schild noch Speer unter vierzigtausend in Israel zu sehen. (1 Цар 13:19; 1 Цар 13:22) 9 Mein Herz ist mit den Gebietern Israels, mit denen, die willig waren unter dem Volk. Lobet den HERRN! 10 Die ihr auf weißen Eselinnen reitet, die ihr auf Teppichen sitzt, und die ihr auf dem Wege geht: Singet! 11 Laut jubeln die Hirten zwischen den Tränkrinnen. Dort singen sie von der Gerechtigkeit des HERRN, von der Gerechtigkeit an seinen Starken in Israel. Damals zog das Volk des HERRN herab zu den Toren. 12 Auf, auf, Debora! Auf, auf und singe ein Lied! Mach dich auf, Barak, und fange, die dich fingen, du Sohn Abinoams! 13 Da zog herab, was übrig war von Herrlichen im Volk. Der HERR zog mit mir herab unter den Helden. 14 Sie zogen herab aus Ephraim, dessen Wurzeln in Amalek sind, dir nach, Benjamin, mit deinen Scharen. Von Machir zogen Gebieter herab und von Sebulon, die das Zepter halten. (И Н 17:1) 15 Die Fürsten in Issachar waren mit Debora, und Issachar folgte ihm, Barak, auf dem Fuß in die Ebene. In Rubens Scharen überlegten sie hin und her. 16 Warum saßest du zwischen den Hürden, zu hören bei den Herden das Flötenspiel? In Rubens Scharen überlegten sie hin und her. 17 Gilead blieb jenseits des Jordans. Und warum weilt Dan bei den Schiffen? Asser saß am Ufer des Meeres und blieb ruhig an seinen Buchten. 18 Sebulon ist ein Volk, das sein Leben aufs Spiel setzt, auch Naftali auf den Höhen des Gefildes. 19 Könige kamen und stritten; damals stritten die Könige Kanaans zu Taanach am Wasser Megiddos, aber Silber gewannen sie dabei nicht. 20 Vom Himmel her kämpften die Sterne, von ihren Bahnen stritten sie wider Sisera. (Изх 14:25; И Н 10:14) 21 Der Bach Kischon riss sie hinweg, der uralte Bach, der Bach Kischon. Tritt einher, meine Seele, mit Kraft! 22 Da stampften die Hufe der Pferde im Jagen, im Jagen ihrer Renner. 23 Fluchet der Stadt Meros, sprach der Engel des HERRN, fluchet, fluchet ihren Bürgern, dass sie nicht kamen dem HERRN zu Hilfe, zu Hilfe dem HERRN unter den Helden! 24 Gepriesen sei unter den Frauen Jaël, die Frau Hebers, des Keniters; unter den Frauen im Zelt sei sie gepriesen! 25 Milch gab sie, als er Wasser forderte, Sahne reichte sie dar in einer herrlichen Schale. (Съд 4:19) 26 Sie griff mit ihrer Hand den Pflock und mit ihrer Rechten den Schmiedehammer und schlug Sisera, zerschlug sein Haupt, zermalmte und durchbohrte seine Schläfe. 27 Zwischen ihren Füßen brach er zusammen, fiel nieder, lag da. Zwischen ihren Füßen brach er zusammen; wo er zusammenbrach, lag er erschlagen da. 28 Die Mutter Siseras spähte zum Fenster hinaus und klagte durchs Gitter: Warum zögert sein Wagen, dass er nicht kommt? Warum säumen die Hufe seiner Rosse? 29 Die weisesten unter ihren Fürstinnen antworten, und sie selbst wiederholt ihre Worte: 30 Sie werden wohl Beute finden und verteilen, ein, zwei Frauen für jeden Mann, bunte Kleider als Beute für Sisera, ein, zwei bunt gewirkte Tücher um den Hals als Beute. 31 So sollen umkommen, HERR, alle deine Feinde! Die ihn aber lieb haben, sollen sein, wie die Sonne aufgeht in ihrer Pracht! Und das Land hatte Ruhe vierzig Jahre. (Вт 6:5; Пс 92:10)