Съдии 3 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

1 А ето народите, които ГОСПОД остави, за да изпита чрез тях Израил, всички тези, които не бяха влизали във всичките ханаански битки. (Съд 2:21; Съд 2:22; Съд 3:4)

Съд 2:21Съд 2:22Съд 3:4

2 Остави ги само за да знаят и да се научат на бой поне тези от поколенията на израилтяните, които от по-рано не са знаели. Остави: 3 петимата началници на филистимците и всички ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваал-ермон до прохода на Емат. (И Н 13:3) 4 Те служеха, за да бъде изпитан Израил чрез тях и да се разбере ще слушат ли заповедите, които ГОСПОД беше заповядал на бащите им чрез Моисей. (Съд 2:22) 5 Също така израилтяните се заселиха между ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците; (Пс 106:35) 6 и вземаха дъщерите им за жени, даваха дъщерите си на синовете им и служеха на боговете им. (Изх 34:16; Вт 7:3; Съд 2:11; Съд 3:7)

Изх 34:16Вт 7:3Съд 2:11Съд 3:7

Първи съдия – Готониил

7 И израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА, като забравяха ГОСПОДА, своя Бог, и служеха на ваалимите и на ашерите^[1]. (Изх 34:13; Вт 16:21; Съд 2:13; Съд 6:25)

Изх 34:13Вт 16:21Съд 2:13Съд 6:25

8 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги предаде на месопотамския цар Хусанрисатаим; и израилтяните бяха под властта на Хусанрисатаим осем години. (Съд 2:14; Съд 3:15; Съд 4:3; Съд 6:7; Съд 10:10; 1 Цар 12:10; Неем 9:27; Пс 22:5; Пс 106:44; Пс 107:13; Пс 107:19)

Съд 2:14Съд 3:15Съд 4:3Съд 6:7Съд 10:101 Цар 12:10Неем 9:27Пс 22:5Пс 106:44Пс 107:13Пс 107:19

9 А когато израилтяните извикаха към ГОСПОДА, Той въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси – Готониил, син на Кенез, по-младия брат на Халев. (Съд 1:13; Съд 2:16) 10 Дух ГОСПОДЕН дойде върху него и той беше съдия над Израил. Излезе и на бой и ГОСПОД предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаим; и ръката му надделя против Хусанрисатаим. (Чис 27:18; Съд 6:34; Съд 11:29; Съд 13:25; Съд 14:6; Съд 14:10; 1 Цар 11:6; 2 Лет 15:1)

Чис 27:18Съд 6:34Съд 11:29Съд 13:25Съд 14:6Съд 14:101 Цар 11:62 Лет 15:1

11 Тогава земята беше спокойна четиридесет години. И Готониил, Кенезовият син, умря.

Втори съдия – Аод

12 Пак израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА; и Той укрепи моавския цар Еглон против Израил – вследствие на злото, което израилтяните извършиха пред ГОСПОДА. (Съд 2:19; 1 Цар 12:9) 13 Еглон събра при себе си амонците и амаличаните и отиде, порази Израил и завладя Града на палмите. (Съд 1:16; Съд 5:14) 14 И израилтяните бяха под властта на моавския цар Еглон осемнадесет години. (Вт 28:48) 15 А когато израилтяните извикаха към ГОСПОДА, Той им въздигна за избавител Аод, син на вениаминеца Гира, мъж левак. По него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон. (Съд 3:9; Пс 78:34) 16 Аод си направи меч, остър и от двете страни, дълъг един лакът, и го опаса под връхната си дреха на дясното си бедро. 17 И така, той поднесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше много пълен човек. 18 И като поднесе подаръка и изпрати обратно хората, които носеха подаръка, 19 Аод се върна от пограничните камъни^[2], които са при Галгал, и каза: Имам да ти казвам нещо тайно, царю. А царят му отговори: Мълчи. И отпрати навън всички, които стояха при него. (И Н 4:20) 20 Тогава Аод се приближи към него; а царят седеше сам в лятната си горна стая. Аод каза: Имам дума от Бога за тебе. Тогава царят стана от стола си. 21 А Аод протегна лявата си ръка и като измъкна меча от страната на дясното си бедро, го заби в корема му 22 дотам, че и дръжката влезе след желязото, а острието на меча излезе отзад. Аод не извади меча, защото толкова навътре беше влязло желязото, че тлъстината скри дръжката на меча. 23 Тогава Аод излезе през преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи. 24 Когато той излезе, дойдоха слугите на Еглон и като видяха, че вратата на горната стая беше заключена, си казаха: Вероятно царят е по нужда в лятната стая. 25 Но въпреки че чакаха, докато ги хвана срам, той не отваряше вратата на горната стая. Затова слугите взеха ключ, отвориха вратата и видяха, че господарят им лежеше мъртъв на земята. 26 А докато те се бавеха, Аод избяга; премина пограничните камъни и се спаси в Сеирот. 27 И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя и израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, а той беше начело. (И Н 17:15; Съд 5:14; Съд 6:34; Съд 7:24; Съд 17:1; Съд 19:1; 1 Цар 13:3)

И Н 17:15Съд 5:14Съд 6:34Съд 7:24Съд 17:1Съд 19:11 Цар 13:3

28 Аод им каза: Вървете след мене, защото ГОСПОД ви предаде неприятелите ви, моавците. И те отидоха след него и като превзеха бродовете на Йордан към моавската страна, не оставиха да премине нито един човек. (И Н 2:7; Съд 12:5) 29 Тогава поразиха десет хиляди моавски мъже, всички едри и здрави; не се спаси нито един. 30 Така в онова време Моав беше покорен от Израил. Тогава на земята имаше спокойствие осемдесет години. (Съд 3:11)

Трети съдия – Самегар

31 След Аод настана времето на Самегар, Анатовия син, който с един волски остен изби шестстотин мъже от филистимците; той също избави Израил. (Съд 2:16; Съд 5:6; Съд 5:8; 1 Цар 13:19; 1 Цар 13:22; 1 Цар 17:47; 1 Цар 17:50)

Съд 2:16Съд 5:6Съд 5:81 Цар 13:191 Цар 13:221 Цар 17:471 Цар 17:50

Lutherbibel 2017

от Deutsche Bibelgesellschaft

Die in Kanaan übrig gebliebenen Völker

1 Dies sind die Völker, die der HERR übrig ließ, damit er durch sie Israel prüfte – alle, die nichts wussten von all den Kriegen um Kanaan – (Съд 2:22) 2 und die künftigen Geschlechter der Israeliten Krieg führen lehrte. Nur die Völker ließ er übrig, von denen die Israeliten früher nichts gewusst hatten, 3 nämlich die fünf Fürsten der Philister und alle Kanaaniter und Sidonier und Hiwiter, die am Gebirge Libanon wohnten, vom Berg Baal-Hermon an bis dorthin, wo es nach Hamat geht. (И Н 13:3) 4 Diese blieben, um Israel durch sie zu prüfen, damit kundwürde, ob sie den Geboten des HERRN gehorchten, die er ihren Vätern durch Mose geboten hatte. 5 Als nun die Israeliten wohnten unter den Kanaanitern, Hetitern, Amoritern, Perisitern, Hiwitern und Jebusitern, 6 nahmen sie deren Töchter zu Frauen und gaben ihre Töchter deren Söhnen und dienten deren Göttern. (Вт 7:3)

Der Richter Otniël

7 Und die Israeliten taten, was dem HERRN missfiel, und vergaßen den HERRN, ihren Gott, und dienten den Baalen und den Ascheren. 8 Da entbrannte der Zorn des HERRN über Israel, und er verkaufte sie in die Hand Kuschan-Rischatajims, des Königs von Mesopotamien; und so diente Israel dem Kuschan-Rischatajim acht Jahre. 9 Da schrien die Israeliten zu dem HERRN, und der HERR erweckte ihnen einen Retter, der sie errettete, Otniël, den Sohn des Kenas, des jüngeren Bruders von Kaleb. (И Н 15:17; Съд 1:13) 10 Und der Geist des HERRN kam auf ihn, und er wurde Richter in Israel und zog aus zum Kampf. Und der HERR gab den König von Mesopotamien Kuschan-Rischatajim in seine Hand, sodass seine Hand über ihn stark wurde. (Съд 6:34; Съд 11:29; Съд 13:25; Съд 14:6; Съд 14:19; Съд 15:14)

Съд 6:34Съд 11:29Съд 13:25Съд 14:6Съд 14:19Съд 15:14

11 Da hatte das Land Ruhe vierzig Jahre. Und Otniël, der Sohn des Kenas, starb. (Съд 5:31; Съд 8:28)

Die Richter Ehud und Schamgar

12 Aber die Israeliten taten wiederum, was dem HERRN missfiel. Da machte der HERR Eglon, den König von Moab, stark gegen Israel, weil sie taten, was dem HERRN missfiel. 13 Und er sammelte um sich auch die Ammoniter und Amalek und zog hin und schlug Israel. Und sie nahmen die Palmenstadt ein. (Съд 1:16) 14 Und die Israeliten dienten Eglon, dem König von Moab, achtzehn Jahre. 15 Da schrien die Israeliten zu dem HERRN, und der HERR erweckte ihnen einen Retter, Ehud, den Sohn Geras, den Benjaminiter; der war linkshändig. Und als die Israeliten durch ihn Geschenke sandten an Eglon, den König von Moab, (Съд 20:16) 16 machte sich Ehud einen zweischneidigen Dolch, eine Hand lang, und gürtete ihn unter sein Gewand auf seine rechte Hüfte 17 und brachte Eglon, dem König von Moab, die Geschenke. Eglon aber war ein sehr fetter Mann. 18 Und als er die Geschenke übergeben hatte, entließ er die Leute, die sie getragen hatten. 19 Er selbst aber kehrte um bei den Steinbildern zu Gilgal und sagte: Ich habe dir, o König, etwas Geheimes zu sagen. Der aber gebot: Still! Da gingen hinaus von ihm alle, die um ihn standen. (И Н 4:20) 20 Und Ehud kam zu ihm hinein. Er aber saß in dem kühlen Obergemach, das für ihn allein bestimmt war. Und Ehud sprach: Ich habe ein Wort von Gott an dich. Da stand er auf von seinem Thron. 21 Ehud aber streckte seine linke Hand aus und nahm den Dolch von seiner rechten Hüfte und stieß ihm den in den Bauch, (2 Цар 20:9) 22 dass nach der Schneide noch der Griff hineinfuhr und das Fett die Schneide umschloss; denn er zog den Dolch nicht aus seinem Bauch. 23 Aber Ehud ging zur Halle hinaus, machte die Tür des Obergemachs hinter sich zu und verschloss sie. 24 Als er nun hinausgegangen war, kamen die Leute des Königs und sahen, dass die Tür des Obergemachs verschlossen war, und sprachen: Er ist vielleicht austreten gegangen in die kühle Kammer. 25 Und sie warteten und warteten, aber niemand tat die Tür des Obergemachs auf. Da nahmen sie den Schlüssel und schlossen auf, und siehe, da lag ihr Herr tot auf der Erde. 26 Ehud aber war entronnen, während sie gewartet hatten, und ging an den Steinbildern vorüber und entkam bis nach Seïra. (Съд 19:1) 27 Und als er hineinkam, blies er die Posaune auf dem Gebirge Ephraim. Und die Israeliten zogen mit ihm vom Gebirge und er vor ihnen her, 28 und er sprach zu ihnen: Schnell mir nach! Denn der HERR hat Moab, euren Feind, in eure Hände gegeben! Und sie zogen hinter ihm hinab und besetzten die Furten am Jordan, die nach Moab gehen, und ließen niemand hinüber 29 und schlugen zu jener Zeit Moab, etwa zehntausend Mann, alles starke und streitbare Männer, sodass auch nicht einer entrann. 30 So wurde Moab zu jener Zeit unter die Hand Israels gedemütigt. Und das Land hatte Ruhe achtzig Jahre. (Съд 11:1) 31 Nach ihm kam Schamgar, der Sohn Anats. Der erschlug sechshundert Philister mit einem Ochsenstecken, und auch er errettete Israel. (Съд 5:6)