Капището на Михей от Ефремовата земя и капището в град Дан
1Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.2Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от ГОСПОДА. (Бит 14:19; Рут 3:10)3И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на ГОСПОДА за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе. (Изх 20:4; Изх 20:23; Лев 19:4)4Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей. (Ис 46:6)5Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник. (Бит 31:19; Бит 31:30; Съд 8:27; Ос 3:4)6По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно. (Вт 12:8; Вт 33:5; Съд 18:1; Съд 19:1; Съд 21:25)7Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем юдейски, града на Юдовите потомци. (И Н 19:15; Съд 19:1; Рут 1:1; Рут 1:2; Мих 5:2; Мт 2:1; Мт 2:5; Мт 2:6)8Този момък напусна града Витлеем юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.9Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.10Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него. (Бит 45:8; Съд 18:19; Йов 29:16)11И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.12Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща. (Съд 17:5; Съд 18:30)13Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.
1Es war ein Mann auf dem Gebirge Ephraim mit Namen Micha.2Der sprach zu seiner Mutter: Die tausendeinhundert Silberstücke, die dir genommen worden sind und derenthalben du den Fluch gesprochen und ihn auch vor meinen eigenen Ohren gesagt hast – siehe, dies Geld ist bei mir; ich selbst hab’s genommen. Da sprach seine Mutter: Gesegnet seist du, mein Sohn, vom HERRN! (Лев 5:1; Пр 29:24)3So gab er seiner Mutter die tausendeinhundert Silberstücke zurück. Und seine Mutter sprach: Ich weihe nun das Geld dem HERRN, aus meiner Hand für meinen Sohn, damit man ein geschnitztes und gegossenes Bild davon machen soll. Darum gebe ich’s dir nun wieder. (Вт 27:15)4Aber er gab seiner Mutter das Geld zurück. Da nahm seine Mutter zweihundert Silberstücke und gab sie dem Goldschmied; der machte ein geschnitztes und gegossenes Bild daraus; das kam danach in das Haus Michas.5Der Mann Micha hatte nämlich ein Gotteshaus und machte einen Efod und einen Hausgott und füllte einem seiner Söhne die Hand, sodass er sein Priester wurde. (Бит 31:19; Изх 28:41; Съд 8:27)6Zu der Zeit war kein König in Israel, und jeder tat, was ihn recht dünkte. (Вт 12:8; Съд 18:1; Съд 19:1; Съд 21:25)7Es war aber ein junger Mann von Bethlehem in Juda aus dem Geschlecht Judas; der war ein Levit und war dort fremd. (Вт 18:6; Съд 18:3; Съд 19:1)8Er zog aber aus der Stadt Bethlehem in Juda, um einen Ort zu finden, wo er bleiben konnte. Als er so seines Weges zog, kam er aufs Gebirge Ephraim zum Hause Michas.9Da fragte ihn Micha: Wo kommst du her? Er antwortete ihm: Ich bin ein Levit aus Bethlehem in Juda und wandere, um einen Ort zu finden, wo ich bleiben kann.10Micha sprach zu ihm: Bleibe bei mir, du sollst mir Vater und Priester sein. Ich will dir jährlich zehn Silberstücke geben und was du an Kleidung und Nahrung brauchst. Und der Levit ging hinein11und willigte ein, bei dem Mann zu bleiben; und er war für ihn wie ein Sohn.12Und Micha füllte dem Leviten die Hand, dass er sein Priester wurde, und so war er im Haus Michas. (Изх 28:41)13Und Micha sprach: Nun weiß ich, dass mir der HERR wohltun wird, weil ich einen Leviten zum Priester habe.