Римляни 12

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Живот в служение на Бога

1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. (Пс 50:13; Пс 50:14; Рим 6:13; Рим 6:16; Рим 6:19; 1 Кор 3:17; 1 Кор 6:13; 1 Кор 6:20; 2 Кор 10:1; Евр 10:20; 1 Пет 2:5) 

2 И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено. (Еф 1:18; Еф 4:23; Еф 5:10; Еф 5:17; Кол 1:21; Кол 1:22; Кол 3:10; 1 Сол 4:3; 1 Пет 1:14; 1 Йн 2:15) 

3 Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, а да разсъждава така, че да мисли скромно според дела на вярата, който Бог е определил на всекиго. (Пр 25:27; Екл 7:16; Рим 1:5; Рим 11:20; Рим 15:15; 1 Кор 3:10; 1 Кор 12:7; 1 Кор 12:11; 1 Кор 15:10; Гал 2:9; Еф 3:2; Еф 3:7; Еф 3:8; Еф 4:7) 

4 Защото, както в едно тяло имаме много части, но всички части не вършат една и съща работа, (1 Кор 12:12; Еф 4:16) 

5 така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и всеки от нас сме части, един на друг. (1 Кор 10:17; 1 Кор 12:4; 1 Кор 12:20; 1 Кор 12:27; 1 Пет 4:10; 1 Пет 4:11) 

6 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата; (Мт 25:15; Д А 11:27; Рим 12:3; 1 Кор 12:4; 1 Кор 12:10; 1 Кор 12:28; 1 Кор 13:2; 1 Кор 14:1; 1 Кор 14:6; 1 Кор 14:29; 1 Кор 14:31; 1 Пет 4:10; 1 Пет 4:11) 

7 ако е служене, нека постоянстваме в служенето; ако някой поучава, нека постоянства в поучаването; (Д А 13:1; Гал 6:6; Еф 4:11; 1 Тим 5:17) 

8 ако увещава – в увещаването; който раздава – да раздава щедро; който управлява – да управлява с усърдие; който показва милост – да я показва доброволно. (Мт 6:1; Д А 15:32; Д А 20:28; 1 Кор 14:3; 2 Кор 9:7; 1 Тим 5:17; Евр 13:7; Евр 13:24; 1 Пет 5:2) 

Правила за християнски живот

9 Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото и се привързвайте към доброто. (Пс 34:14; Пс 36:4; Пс 97:10; Ам 5:15; 1 Тим 1:5; 1 Пет 1:22) 

10 Бъдете мили един към друг като към близки роднини, с братска обич; изпреварвайте да си отдавате почит един на друг. (Еф 4:2; Фил 2:3; Евр 13:1; 1 Пет 1:22; 1 Пет 2:17; 1 Пет 3:8; 1 Пет 5:5; 2 Пет 1:7) 

11 В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа. 

12 Радвайте се в надеждата, в скръб бъдете твърди, в молитва – постоянни. (Лк 10:20; Лк 18:1; Лк 21:19; Д А 2:42; Д А 12:5; Рим 5:2; Рим 15:13; Еф 6:18; Фил 3:1; Фил 4:4; Кол 4:2; 1 Сол 5:16; 1 Сол 5:17; 1 Тим 6:11; Евр 3:6; Евр 10:36; Евр 12:1; Як 1:4; Як 5:7; 1 Пет 2:19; 1 Пет 2:20; 1 Пет 4:13) 

13 Помагайте на светиите в нуждите им; стремете се към гостолюбие. (1 Кор 16:1; 2 Кор 9:1; 2 Кор 9:12; 1 Тим 3:2; Тит 1:8; Евр 6:10; Евр 13:2; Евр 13:16; 1 Пет 4:9; 1 Йн 3:17) 

14 Благославяйте онези, които ви гонят, благославяйте и не кълнете. (Мт 5:44; Лк 6:28; Лк 23:34; Д А 7:60; 1 Кор 4:12; 1 Пет 2:23; 1 Пет 3:9) 

15 Радвайте се с онези, които се радват; плачете с онези, които плачат. (1 Кор 12:26) 

16 Бъдете единомислени един към друг; не отдавайте ума си на високи неща, но се предавайте на скромни неща; не смятайте себе си за мъдри. (Пс 131:1; Пс 131:2; Пр 3:7; Пр 26:12; Ис 5:21; Ер 45:5; Йн 17:11; Рим 11:25; Рим 15:5; 1 Кор 1:10; Фил 2:2; Фил 3:16; 1 Пет 3:8) 

17 На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци; (Пр 20:22; Мт 5:39; Рим 14:16; 2 Кор 8:21; 1 Сол 5:15; 1 Пет 3:9) 

18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци. (Мк 9:50; Рим 14:19; Евр 12:14) 

19 Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“ (Лев 19:18; Вт 32:35; Пр 25:21; Пр 25:22; Мт 5:39; Мт 5:44; Лк 6:28; 1 Кор 6:7; Евр 10:30) 

20 Но: „Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден – дай му да пие; защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.“ 

21 Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро. 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Римляни 12

Lutherbibel 2017

от Deutsche Bibelgesellschaft

Das Leben als Gottesdienst

1 Ich ermahne euch nun, Brüder und Schwestern, durch die Barmherzigkeit Gottes, dass ihr euren Leib hingebt als ein Opfer, das lebendig, heilig und Gott wohlgefällig sei. Das sei euer vernünftiger Gottesdienst. (Рим 6:13) 

2 Und stellt euch nicht dieser Welt gleich, sondern ändert euch durch Erneuerung eures Sinnes, auf dass ihr prüfen könnt, was Gottes Wille ist, nämlich das Gute und Wohlgefällige und Vollkommene. (Еф 4:23; Еф 5:10; Еф 5:17) 

Die Gnadengaben im Dienst der Gemeinde

3 Denn ich sage durch die Gnade, die mir gegeben ist, jedem unter euch, dass niemand mehr von sich halte, als sich’s gebührt, sondern dass er maßvoll von sich halte, wie Gott einem jeden zugeteilt hat das Maß des Glaubens. (Мт 20:26; 1 Кор 4:6; 1 Кор 12:11; Еф 4:7) 

4 Denn wie wir an einem Leib viele Glieder haben, aber nicht alle Glieder dieselbe Aufgabe haben, (1 Кор 12:12) 

5 so sind wir, die vielen, ein Leib in Christus, aber untereinander ist einer des andern Glied. (1 Кор 12:27; Еф 4:4; Еф 4:25) 

6 Wir haben mancherlei Gaben nach der Gnade, die uns gegeben ist. Hat jemand prophetische Rede, so übe er sie dem Glauben gemäß. (1 Кор 7:7; 1 Кор 12:4; 1 Пет 4:10) 

7 Hat jemand ein Amt, so versehe er dies Amt. Ist jemand Lehrer, so lehre er. (1 Пет 4:11) 

8 Hat jemand die Gabe, zu ermahnen und zu trösten, so ermahne und tröste er. Wer gibt, gebe mit lauterem Sinn. Wer leitet, tue es mit Eifer. Wer Barmherzigkeit übt, tue es mit Freude. (Мт 6:3; 2 Кор 8:2; 2 Кор 9:7) 

Das Leben der Gemeinde

9 Die Liebe sei ohne Falsch. Hasst das Böse, hängt dem Guten an. (Ам 5:15; 1 Тим 1:5) 

10 Die brüderliche Liebe untereinander sei herzlich. Einer komme dem andern mit Ehrerbietung zuvor. (Фил 2:3) 

11 Seid nicht träge in dem, was ihr tun sollt. Seid brennend im Geist. Dient dem Herrn. (Д А 18:25; Кол 3:23; Отк 3:15) 

12 Seid fröhlich in Hoffnung, geduldig in Trübsal, beharrlich im Gebet. 

13 Nehmt euch der Nöte der Heiligen an. Übt Gastfreundschaft. (Евр 13:2; 1 Пет 4:9; 3 Йн 1:5) 

14 Segnet, die euch verfolgen; segnet, und verflucht sie nicht. (Мт 5:44; 1 Кор 4:12) 

15 Freut euch mit den Fröhlichen, weint mit den Weinenden. (1 Кор 12:26) 

16 Seid eines Sinnes untereinander. Trachtet nicht nach hohen Dingen, sondern haltet euch zu den niedrigen. Haltet euch nicht selbst für klug. (Ис 5:21; Рим 15:5; Фил 2:2) 

17 Vergeltet niemandem Böses mit Bösem. Seid auf Gutes bedacht gegenüber jedermann. (Пр 20:22; 2 Кор 8:21; 1 Сол 5:15) 

18 Ist’s möglich, soviel an euch liegt, so habt mit allen Menschen Frieden. (1 Сол 5:13; Евр 12:14) 

19 Rächt euch nicht selbst, meine Lieben, sondern gebt Raum dem Zorn Gottes; denn es steht geschrieben: »Die Rache ist mein; ich will vergelten, spricht der Herr.« (Лев 19:18; Вт 32:35; Мт 5:38) 

20 Vielmehr, »wenn deinen Feind hungert, so gib ihm zu essen; dürstet ihn, so gib ihm zu trinken. Wenn du das tust, so wirst du feurige Kohlen auf sein Haupt sammeln« (4 Цар 6:22) 

21 Lass dich nicht vom Bösen überwinden, sondern überwinde das Böse mit Gutem. 

Die Bibel nach Martin Luthers Übersetzung, revidiert 2017, © 2016 Deutsche Bibelgesellschaft, Stuttgart.
Die Verwendung des Textes erfolgt mit Genehmigung der Deutschen Bibelgesellschaft.

www.die-bibel.de