1Изявеното за Моав пророчество: Понеже Ар моавски бе разорен през нощ и загина, понеже Кир моавски бе разорен през нощ и загина, (Чис 21:28; Ер 48:1; Ез 25:8; Ам 2:1)2затова той излезе на високите места във Ваит и в Девон, за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; всяка негова глава е плешива, всяка брада е обръсната. (Лев 21:5; Ис 3:24; Ис 16:12; Ис 22:12; Ер 47:5; Ер 48:1; Ер 48:37; Ер 48:38; Ез 7:18)3В улиците си те се опасват с вретища; по покривите на къщите си и по площадите си всички те ридаят, потънали в плач. (Ер 48:38)4И Есевон се вайка, и Елеала; гласът им се чува чак до Яса; затова въоръжените моавски мъже ридаят; душата на всеки от тях трепери вътре в него. (Ис 16:9)5Сърцето ми ридае за Моав; благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; защото с плач излизат през възвишението на Луит, защото по пътя при Оронаим плачат високо за изтреблението си. (Ис 16:11; Ис 16:14; Ер 48:5; Ер 48:31; Ер 48:34)6Защото водите на Нимрим пресъхнаха; защото тревата изсъхна, моравата изчезна, няма нищо зелено.7Затова изобилието, което събраха, и онова, което скътаха, ще занесат в долината на върбите.8Защото воплите стигнаха до всички предели на Моав, риданието му – в Еглаим, и риданието му във Вир-елим.9Защото водите на Димон се пълнят с кръв, понеже ще докарам още злини върху Димон, лъвове – върху оцелелите от Моав и върху останалите от онази земя. (4 Цар 17:25)
1Dies ist die Last für Moab: Des Nachts kommt Verheerung über Ar in Moab, es ist dahin; des Nachts kommt Verheerung über Kir in Moab, es ist dahin! (Чис 21:10; Ер 48:1; Ез 25:8; Ам 2:1; Соф 2:8)2Sie sind hinaufgestiegen zum Tempel und nach Dibon auf die Höhen, um zu weinen; Moab heult über Nebo und über Medeba. Jedes Haupt ist kahl geschoren, jeder Bart ist abgeschnitten.3Auf ihren Gassen gehen sie mit dem Sack umgürtet, auf ihren Dächern und Straßen heulen sie alle und zerfließen in Tränen.4Heschbon und Elale schreien, dass man’s bis Jahaz hört. Darum zittern die Gerüsteten Moabs, es verzagt ihre Seele. (Ис 16:9)5Mein Herz schreit über Moab; seine Flüchtigen fliehen bis nach Zoar, bis Eglat-Schelischija. Sie gehen die Steige von Luhit hinauf und weinen, und auf dem Wege nach Horonajim erhebt sich ein Jammergeschrei.6Die Wasser von Nimrim versiegen, das Gras verdorrt und das Kraut verwelkt und kein Grünes wächst.7Darum führen sie, was ihnen geblieben ist und was sie verwahrt haben, über den Weidenbach.8Geschrei geht um in den Grenzen Moabs, Geheul bis Eglajim und Geheul bis Beer-Elim!9Die Wasser von Dimon sind voll Blut. Doch will ich über Dimon noch mehr kommen lassen: Löwen über die Entronnenen Moabs und über die Übriggebliebenen im Lande.