Авакум 3 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Молитвата на Авакум

1 Молитва на пророк Авакум, поради оплакванията. (Пс 7:1) 2 ГОСПОДИ, чух вестта за Теб и се уплаших. ГОСПОДИ, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта. (Пс 85:6) 3 Бог дойде от Теман и Святият – от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небето и земята беше пълна с хваление към Него. (Вт 33:2; Съд 5:4; Пс 68:7)

Вт 33:2Съд 5:4Пс 68:7

4 Сиянието Му беше като светлината; лъчи се пръскаха от страната Му; и там беше скривалището на силата Му. 5 Пред Него вървеше морът и мълнии излизаха под краката Му. (Пс 18:8; Наум 1:3) 6 Той застана и разклати земята, погледна и направи народите да треперят; и вечните планини се разпаднаха, безкрайните гори се наведоха; постъпките Му бяха, както в древността. (Бит 49:26; Наум 1:5) 7 Видях шатрите на Етиопия наскърбени; поклатиха се завесите на Мадиамската земя. 8 Негодува ли ГОСПОД против реките? Беше ли гневът Ти против реките, беше ли гневът Ти против морето, че си възседнал на конете Си и на колесниците Си, за да избавяш? (Вт 33:26; Вт 33:27; Пс 68:4; Пс 104:3; Ав 3:15)

Вт 33:26Вт 33:27Пс 68:4Пс 104:3Ав 3:15

9 Лъкът Ти беше изваден от покривката си, както Ти с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки. (Пс 78:15; Пс 78:16; Пс 105:41)

Пс 78:15Пс 78:16Пс 105:41

10 Видяха Те планините и се уплашиха; водният потоп нападна; бездната издаде гласа си, вдигна ръцете си нависоко. (Изх 14:21; Изх 19:16; Изх 19:18; И Н 3:15; И Н 3:16; Съд 5:4; Съд 5:5; Пс 68:8; Пс 77:18; Пс 114:4)

Изх 14:21Изх 19:16Изх 19:18И Н 3:15И Н 3:16Съд 5:4Съд 5:5Пс 68:8Пс 77:18Пс 114:4

11 Слънцето и луната застанаха в жилището си при виделината на Твоите летящи стрели, при сиянието на блестящото Ти копие. (И Н 10:11; И Н 10:12; И Н 10:13; Пс 18:14; Пс 77:17; Пс 77:18)

И Н 10:11И Н 10:12И Н 10:13Пс 18:14Пс 77:17Пс 77:18

12 С негодувание си преминал земята, с гняв си вършеел народите; (Ер 51:33; Ам 1:3; Мих 4:13)

Ер 51:33Ам 1:3Мих 4:13

13 излязъл си за избавление на народа Си, за избавление чрез помазаника Си; премахнал си началника от дома на нечестивите, открил си основите дори до върха. (Села.) (И Н 10:24; И Н 11:8; И Н 11:12; Пс 68:21)

И Н 10:24И Н 11:8И Н 11:12Пс 68:21

14 Пронизал си със собствените му копия главите на воините му, които като вихрушка се устремиха да ме разбият и чиято радост беше, като че ли да ядат скришно сиромаха. 15 С конете Си си преминал морето, натрупаните много води. (Пс 77:19; Ав 3:8) 16 Чух – и вътрешностите ми се смутиха, устните ми трепереха от гласа, гнилост прониква в костите ми и на мястото си се разтреперих; защото трябва да чакам скръбния ден, когато възлезе против народа онзи, който ще се опълчи против тях. (Пс 119:120; Ер 23:9) 17 Защото, ако и да не цъфти смокинята, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се премахне от оградата и да няма говеда в оборите, 18 пак аз ще се веселя в ГОСПОДА, ще се радвам в Бога на спасението си. (Ис 41:16; Ис 61:10) 19 ЙЕХОВА Господ е силата ми; Той прави краката ми като краката на елените и ще ме направи да ходя по височините си. ___________________ За първия певец върху струнните ми инструменти. (Вт 32:13; Вт 33:29; 2 Цар 22:34; Пс 18:33; Пс 27:1)

Вт 32:13Вт 33:292 Цар 22:34Пс 18:33Пс 27:1

Lutherbibel 2017

от Deutsche Bibelgesellschaft

Der Psalm Habakuks

1 Dies ist das Gebet des Propheten Habakuk, nach Art eines Klageliedes: 2 HERR, ich habe die Kunde von dir gehört, ich habe dein Werk gesehen, HERR! Mache es lebendig in naher Zeit, und lass es kundwerden in naher Zeit. Im Zorne denke an Barmherzigkeit! 3 Gott kommt von Teman und der Heilige vom Gebirge Paran. Sela. Seine Hoheit bedeckt den Himmel, und seines Ruhmes ist die Erde voll. (Вт 33:2) 4 Sein Glanz ist wie Licht; Strahlen gehen aus von seinen Händen. Darin ist verborgen seine Macht. 5 Pest geht vor ihm her, und Seuche folgt, wo er hintritt. 6 Er steht auf und lässt erbeben die Erde; er schaut und lässt erzittern die Völker. Zerschmettert werden die uralten Berge, und bücken müssen sich die uralten Hügel. Das sind von jeher seine Wege. (Пс 104:32) 7 Ich sehe die Hütten von Kuschan in Not und die Zelte Midians beben. 8 Entbrannte gegen die Ströme, HERR, gegen die Ströme dein Zorn, gegen das Meer dein Grimm, dass du auf deinen Rossen einherfährst, auf deinen siegreichen Wagen? 9 Du ziehst deinen Bogen hervor, legst die Pfeile auf deine Sehne. Sela. Du spaltest das Land, dass Ströme fließen, 10 die Berge sehen dich und beben. Platzregen stürzt herab, die Tiefe lässt sich hören, reckt hoch empor ihre Hände, (Пс 77:17) 11 Sonne und Mond stehen still; deine Pfeile fahren mit Glänzen dahin beim Leuchten deines blitzenden Speeres. (И Н 10:13) 12 Du zertrittst das Land im Zorn und zerdrischst die Völker im Grimm. 13 Du ziehst aus, deinem Volk zu helfen, zu helfen deinem Gesalbten. Du zerschlägst das Dach vom Hause des Gottlosen und entblößt die Grundfeste bis auf den Fels. Sela. (Пс 18:8; Пс 18:16) 14 Du durchbohrst mit seinen eigenen Pfeilen das Haupt seiner Krieger. Sie stürmen heran. Ihre Freude ist es, mich zu zerstreuen, als wollten sie den Elenden im Verborgenen fressen. 15 Du trittst nieder seine Rosse im Meer, im Schlamm der Wasserfluten. 16 Weil ich solches höre, bebt mein Leib, meine Lippen zittern von dem Geschrei. Fäulnis fährt in meine Gebeine, und meine Knie beben. Aber ich will harren auf die Zeit der Trübsal, dass sie heraufziehe über das Volk, das uns angreift. 17 Denn der Feigenbaum grünt nicht, und es ist kein Gewächs an den Weinstöcken. Der Ertrag des Ölbaums bleibt aus, und die Äcker bringen keine Nahrung; Schafe sind aus den Hürden gerissen, und in den Ställen sind keine Rinder. 18 Aber ich will mich freuen des HERRN und fröhlich sein in Gott, meinem Heil. (Ис 61:10) 19 Denn der HERR ist meine Kraft, er hat meine Füße wie Hirschfüße gemacht und führt mich über die Höhen. Vorzusingen, beim Saitenspiel. (Пс 18:34)