1Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая: (Еф 1:1; Фил 1:1; Кол 1:1; Кол 1:4; 1 Тим 1:1; 2 Тим 1:1)2Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос. (Рим 1:7; 1 Кор 1:3; Гал 1:3; Фил 1:2; Кол 1:2; 1 Сол 1:1; 2 Сол 1:2; Флм 1:3)3Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха, (Еф 1:3; 1 Пет 1:3)4Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.5Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос. (Д А 9:4; 2 Кор 4:10; Кол 1:24)6Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. (2 Кор 4:15)7И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата. (Рим 8:17; 2 Тим 2:12)8Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение[1], свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си; (Д А 19:23; 1 Кор 15:32; 1 Кор 16:9)9даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. (Ер 17:5; Ер 17:7)10И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави, (2 Пет 2:9)11като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас. (Рим 15:30; 2 Кор 4:15; Фил 1:19; Флм 1:22)
Отлагане на посещението в Коринт
12Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат. (Д А 23:1; 1 Кор 2:4; 1 Кор 2:13; 2 Кор 2:17; 2 Кор 4:2; 2 Кор 7:14)13Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате14(както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус. (2 Кор 5:12; Фил 2:16; Фил 4:1; 1 Сол 2:19; 1 Сол 2:20)15С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен, (Рим 1:11; 1 Кор 4:19)16като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея. (1 Кор 16:5; 1 Кор 16:6)17Нима като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“? (Мт 5:37; 2 Кор 10:2)18Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“,19защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана и „да“ и „не“, но в Него стана „да“; (Мк 1:1; Лк 1:35; Д А 9:20; Евр 13:8)20понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „да“; затова и чрез Него е „амин“, за Божията слава чрез нас. (Чис 23:19; Рим 15:8; Рим 15:9)21А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог, (1 Йн 2:20; 1 Йн 2:27)22Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог. (Рим 8:15; 1 Кор 4:21; 2 Кор 5:5; Еф 1:13; Еф 1:14; Еф 4:30; 2 Тим 2:19; Отк 2:17)23Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт; (Рим 1:9; 2 Кор 2:3; 2 Кор 11:31; 2 Кор 12:20; 2 Кор 13:2; 2 Кор 13:10; Гал 1:20; Фил 1:8)24защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди. (Рим 11:20; 1 Кор 3:5; 1 Кор 15:1; 1 Пет 5:3)
3Blessed be the God and Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies and God of all comfort, (Рим 15:5; Рим 15:6; Еф 1:3; 1 Пет 1:3)4who comforts us in all our affliction, so that we may be able to comfort those who are in any affliction, with the comfort with which we ourselves are comforted by God. (Ис 51:12; Ис 66:13)5For as we share abundantly in Christ’s sufferings, so through Christ we share abundantly in comfort too.[1] (2 Кор 4:10; Фил 3:10; Кол 1:24)6If we are afflicted, it is for your comfort and salvation; and if we are comforted, it is for your comfort, which you experience when you patiently endure the same sufferings that we suffer. (Еф 3:13; 2 Тим 2:10; 2 Тим 4:15)7Our hope for you is unshaken, for we know that as you share in our sufferings, you will also share in our comfort. (Рим 8:17)8For we do not want you to be unaware, brothers,[2] of the affliction we experienced in Asia. For we were so utterly burdened beyond our strength that we despaired of life itself. (Д А 19:23; 1 Кор 15:32)9Indeed, we felt that we had received the sentence of death. But that was to make us rely not on ourselves but on God who raises the dead. (Пс 2:12; Пс 25:2; Пс 26:1; Лк 18:9; 2 Кор 4:14)10He delivered us from such a deadly peril, and he will deliver us. On him we have set our hope that he will deliver us again. (Рим 15:31; 1 Тим 4:10)11You also must help us by prayer, so that many will give thanks on our behalf for the blessing granted us through the prayers of many. (Д А 12:5; Рим 15:30; 2 Кор 4:15; 2 Кор 9:11; 2 Кор 9:12; Фил 1:19; Флм 1:22)
Paul’s Change of Plans
12For our boast is this, the testimony of our conscience, that we behaved in the world with simplicity[3] and godly sincerity, not by earthly wisdom but by the grace of God, and supremely so toward you. (1 Кор 2:4; 1 Кор 2:13; 2 Кор 2:17; 2 Кор 4:2; 1 Сол 2:10)13For we are not writing to you anything other than what you read and understand and I hope you will fully understand—14just as you did partially understand us—that on the day of our Lord Jesus you will boast of us as we will boast of you. (1 Кор 1:8; 1 Кор 9:15; 2 Кор 2:5; 2 Кор 5:12; 2 Кор 9:3; Фил 2:16; Фил 4:1; 1 Сол 2:19; 1 Сол 2:20)15Because I was sure of this, I wanted to come to you first, so that you might have a second experience of grace. (Д А 18:1; Рим 1:11; 1 Кор 4:19)16I wanted to visit you on my way to Macedonia, and to come back to you from Macedonia and have you send me on my way to Judea. (Д А 19:21; 1 Кор 16:5)17Was I vacillating when I wanted to do this? Do I make my plans according to the flesh, ready to say “Yes, yes” and “No, no” at the same time? (2 Кор 10:2; 2 Кор 10:3)18As surely as God is faithful, our word to you has not been Yes and No. (1 Кор 1:9; 2 Кор 2:17)19For the Son of God, Jesus Christ, whom we proclaimed among you, Silvanus and Timothy and I, was not Yes and No, but in him it is always Yes. (Мт 14:33; Д А 15:22; Евр 13:8)20For all the promises of God find their Yes in him. That is why it is through him that we utter our Amen to God for his glory. (Рим 15:8; Евр 10:23; Отк 3:14)21And it is God who establishes us with you in Christ, and has anointed us, (1 Йн 2:20; 1 Йн 2:27)22and who has also put his seal on us and given us his Spirit in our hearts as a guarantee.[4] (Рим 8:16; 2 Кор 5:5; Еф 1:13; Еф 1:14; Еф 4:30)23But I call God to witness against me—it was to spare you that I refrained from coming again to Corinth. (1 Кор 4:21; 2 Кор 2:1; 2 Кор 2:3; Гал 1:20)24Not that we lord it over your faith, but we work with you for your joy, for you stand firm in your faith. (Мт 23:8; Рим 11:20; 1 Кор 15:1; 1 Пет 4:5; 1 Пет 5:3)