1В това време Самуил умря. Целият Израил се събра и го оплакаха, и го погребаха в къщата му в Рама. И Давид стана и отиде в пустинята Фаран. (Бит 21:21; Чис 20:29; Вт 31:8; 1 Цар 28:3; Пс 120:5)2А в Маон имаше един човек, чиято работа беше на Кармил. Този човек беше много богат. Имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил. (И Н 15:55; 1 Цар 23:24)3Името на човека беше Навал, а името на жена му Авигея. Жената беше благоразумна и красива, а мъжът – опак и нечестив в делата си; той беше от Халевовия род[1].4Когато Давид чу в пустинята как Навал стрижел овцете си, (Бит 38:13; 2 Цар 13:23)5изпрати при него десет момъка. Давид каза на момците: Качете се на Кармил и идете при Навал. Поздравете го от мое име, като кажете:6Здравей! Мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко, което имаш! (1 Лет 12:18; Пс 122:7; Лк 10:5)7Чух, че си имал стригачи. Ето, не наранихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил. (1 Цар 25:15; 1 Цар 25:21)8Попитай слугите си и ще ти кажат. И така, нека моите слуги придобият твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме. Дай, моля те, на слугите си и на сина си Давид каквото ти е подръка. (Съд 9:28; Неем 8:10; Пс 73:7; Пс 73:8; Пс 123:3; Пс 123:4)9И така, Давидовите момци дойдоха и говориха на Навал според всички тези думи от името на Давид – и млъкнаха.10Но Навал отговори на Давидовите слуги следното: Кой е Давид и кой е Есеевият син? Много станаха днес слугите, които бягат от господаря си.11Искате да взема хляба си и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, и да ги дам на хора, които не знам откъде са? (Съд 8:6)12И Давидовите момци се върнаха по пътя си, отидоха си и като дойдоха, известиха на Давид всички тези думи.13Тогава Давид каза на мъжете си: Всеки да препаше меча си. И препасаха всеки меча си. И след Давид излязоха около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите. (1 Цар 30:24)14А един от момците извести на Наваловата жена Авигея: Давид прати хора от пустинята, за да поздравят нашия господар, а той се нахвърли върху тях.15Но тези мъже бяха много добри към нас. Ние не бяхме наранени, нито изгубихме нещо, докато дружахме с тях, когато бяхме в полето. (1 Цар 25:7)16Те бяха като стена около нас и денем, и нощем, през цялото време, докато бяхме с тях и пасяхме овцете. (Изх 14:22; Йов 1:10)17Знай това и размисли какво ще направиш, защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом. Той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума. (Вт 13:13; Съд 19:22; 1 Цар 20:7)18Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста наниза смокини и ги натовари на осли. (Бит 32:13; Пр 18:16; Пр 21:14)19Тя каза на слугите си: Вървете пред мен; и аз идвам след вас. Но на мъжа си Навал не каза нищо. (Бит 32:16; Бит 32:20)20И тя, като седеше на осела и яздеше под сянката на гората, видя, че Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.21А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко, което имаше този човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко, което имаше; въпреки това той ми въздаде зло за добро. (Пс 109:5; Пр 17:13)22Така да направи Бог на Давидовите неприятели – да! – и повече да прибави, ако до утринната зора оставя едно мъжко от всичко, което е негово. (Рут 1:17; 1 Цар 3:17; 1 Цар 20:13; 1 Цар 20:16; 1 Цар 25:34; 3 Цар 14:10; 3 Цар 21:21; 4 Цар 9:8)23Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, и се поклони до земята. (И Н 15:18; Съд 1:14)24И като падна при краката му, каза: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти пред теб; и послушай думите на слугинята си.25Нека господарят ми не обръща никакво внимание на този злонрав човек Навал[2]; защото каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му и безумие обитава в него. А пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.26Сега, господарю мой, в името на живия ГОСПОД и на живота на душата ти, понеже ГОСПОД те е въздържал от кръвопролитие и от отмъщаване с ръката ти, то враговете ти и тези, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навал. (Бит 20:6; 1 Цар 25:33; 2 Цар 18:32; 4 Цар 2:2; Рим 12:19)27А сега този подарък[3], който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми. (Бит 33:11; 1 Цар 30:26; 4 Цар 5:15)28Прости, моля, грешката на слугинята си, защото ГОСПОД непременно ще направи за господаря ми утвърден дом, понеже господарят ми воюва в ГОСПОДНИТЕ войни. И зло не се намери в тебе никога. (1 Цар 18:17; 1 Цар 21:11; 2 Цар 7:11; 2 Цар 7:27; 3 Цар 9:5; 1 Лет 17:10; 1 Лет 17:25)29И при все че се е вдигнал човек да те преследва и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при ГОСПОД, твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като с прашка. (Ер 10:18)30А когато ГОСПОД постъпи към господаря ми според всички благости, които е говорил за теб, и те постави управител над Израил,31тогава няма да съжаляваш, нито ще се спъва сърцето на господаря ми, че си пролял невинна кръв или че господарят ми е отмъстил сам за себе си. Но когато ГОСПОД направи добро на господаря ми, тогава си спомни за слугинята си.32Тогава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш. (Бит 21:27; Изх 18:10; Пс 41:13; Пс 72:18; Лк 1:68)33И благословен да бъде съветът ти. Благословена да си ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от отмъщение с ръката ми. (1 Цар 25:26)34Защото наистина, заклевам се в живота на ГОСПОДА, Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утринната зора нямаше да остане на Навал нито едно живо мъжко. (1 Цар 25:22; 1 Цар 25:26)35Така Давид взе от нея онова, което му беше донесла; и и каза: Иди в дома си с мир. Аз послушах думите ти и те приех. (Бит 19:21; 1 Цар 20:42; 2 Цар 15:9; 4 Цар 5:19; Лк 7:50; Лк 8:48)36А Авигея дойде при Навал и, ето, той имаше в дома си угощение, като царски пир; и Наваловото сърце беше развеселено, понеже беше много пиян, затова до пукването на зората тя не му извести нищо, нито малко, нито много. (2 Цар 13:23)37Но на сутринта, когато Навал изтрезня, жена му му разказа всичко; и сърцето му примря в него и той стана като камък.38И около десет дни след това ГОСПОД порази Навал и той умря.39А когато Давид чу, че Навал умрял, каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Който отсъди въздаянието ми за обидата ми от Навал и въздържа слугата Си да не стори зло; защото ГОСПОД обърна злобата на Навал върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена. (1 Цар 25:26; 1 Цар 25:32; 1 Цар 25:34; 3 Цар 2:44; Пс 7:16; Пр 22:23)40И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, те и казаха: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена.41А тя стана и се поклони с лицето до земята, и каза: Робинята ти е готова да бъде слугиня, да мие краката на слугите на господаря си. (Рут 2:10; Рут 2:13; Пр 15:33)42Тогава Авигея стана и се качи на осел, и заедно с пет от нейните момичета, които тръгнаха с нея, отиде след пратениците на Давид и му стана жена.43Давид взе още и Ахиноам от Езраел. Тези двете му станаха жени. (И Н 15:56; 1 Цар 27:3; 1 Цар 30:5)44А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтий, Лаисовия син, който беше от Галим. (2 Цар 3:14; 2 Цар 3:15; Ис 10:30)
1Now Samuel died. And all Israel assembled and mourned for him, and they buried him in his house at Ramah. Then David rose and went down to the wilderness of Paran. (Бит 50:10; Чис 10:12; Чис 20:29; Вт 34:8; 1 Цар 1:19; 1 Цар 28:3; 3 Цар 2:34)2And there was a man in Maon whose business was in Carmel. The man was very rich; he had three thousand sheep and a thousand goats. He was shearing his sheep in Carmel. (Бит 38:13; И Н 15:55; 1 Цар 23:24; 2 Цар 13:23)3Now the name of the man was Nabal, and the name of his wife Abigail. The woman was discerning and beautiful, but the man was harsh and badly behaved; he was a Calebite. (1 Цар 30:14)4David heard in the wilderness that Nabal was shearing his sheep. (1 Цар 25:2)5So David sent ten young men. And David said to the young men, “Go up to Carmel, and go to Nabal and greet him in my name.6And thus you shall greet him:[1] ‘Peace be to you, and peace be to your house, and peace be to all that you have. (1 Лет 12:18; Мт 10:13; Лк 10:5)7I hear that you have shearers. Now your shepherds have been with us, and we did them no harm, and they missed nothing all the time they were in Carmel. (1 Цар 25:15)8Ask your young men, and they will tell you. Therefore let my young men find favor in your eyes, for we come on a feast day. Please give whatever you have at hand to your servants and to your son David.’” (Ест 8:17; Ест 9:19; Ест 9:22)9When David’s young men came, they said all this to Nabal in the name of David, and then they waited.10And Nabal answered David’s servants, “Who is David? Who is the son of Jesse? There are many servants these days who are breaking away from their masters. (Съд 9:28; Съд 12:4)11Shall I take my bread and my water and my meat that I have killed for my shearers and give it to men who come from I do not know where?” (Съд 8:6; 1 Цар 22:2)12So David’s young men turned away and came back and told him all this.13And David said to his men, “Every man strap on his sword!” And every man of them strapped on his sword. David also strapped on his sword. And about four hundred men went up after David, while two hundred remained with the baggage. (1 Цар 22:2; 1 Цар 23:13; 1 Цар 27:2; 1 Цар 30:24)14But one of the young men told Abigail, Nabal’s wife, “Behold, David sent messengers out of the wilderness to greet our master, and he railed at them.15Yet the men were very good to us, and we suffered no harm, and we did not miss anything when we were in the fields, as long as we went with them. (1 Цар 25:7)16They were a wall to us both by night and by day, all the while we were with them keeping the sheep. (Йов 1:10)17Now therefore know this and consider what you should do, for harm is determined against our master and against all his house, and he is such a worthless man that one cannot speak to him.” (Вт 13:13; 1 Цар 20:7)18Then Abigail made haste and took two hundred loaves and two skins of wine and five sheep already prepared and five seahs[2] of parched grain and a hundred clusters of raisins and two hundred cakes of figs, and laid them on donkeys.19And she said to her young men, “Go on before me; behold, I come after you.” But she did not tell her husband Nabal.20And as she rode on the donkey and came down under cover of the mountain, behold, David and his men came down toward her, and she met them.21Now David had said, “Surely in vain have I guarded all that this fellow has in the wilderness, so that nothing was missed of all that belonged to him, and he has returned me evil for good. (1 Цар 25:7; Пс 109:5; Пр 17:13)22God do so to the enemies of David[3] and more also, if by morning I leave so much as one male of all who belong to him.” (Рут 1:17)23When Abigail saw David, she hurried and got down from the donkey and fell before David on her face and bowed to the ground. (Бит 24:64; И Н 15:18; Съд 1:14; Рут 2:10; 1 Цар 25:41)24She fell at his feet and said, “On me alone, my lord, be the guilt. Please let your servant speak in your ears, and hear the words of your servant. (2 Цар 14:9)25Let not my lord regard this worthless fellow, Nabal, for as his name is, so is he. Nabal[4] is his name, and folly is with him. But I your servant did not see the young men of my lord, whom you sent. (1 Цар 25:17)26Now then, my lord, as the LORD lives, and as your soul lives, because the LORD has restrained you from bloodguilt and from saving with your own hand, now then let your enemies and those who seek to do evil to my lord be as Nabal. (Бит 20:6; 1 Цар 20:3; 2 Цар 18:32; Рим 12:19; Евр 10:30)27And now let this present that your servant has brought to my lord be given to the young men who follow my lord. (Бит 33:11; 1 Цар 30:26; 4 Цар 5:15)28Please forgive the trespass of your servant. For the LORD will certainly make my lord a sure house, because my lord is fighting the battles of the LORD, and evil shall not be found in you so long as you live. (1 Цар 18:17; 2 Цар 7:11; 2 Цар 7:27; 3 Цар 2:35; 3 Цар 9:5; 3 Цар 11:38; 1 Лет 17:10; 1 Лет 17:25)29If men rise up to pursue you and to seek your life, the life of my lord shall be bound in the bundle of the living in the care of the LORD your God. And the lives of your enemies he shall sling out as from the hollow of a sling. (Ер 10:18)30And when the LORD has done to my lord according to all the good that he has spoken concerning you and has appointed you prince[5] over Israel,31my lord shall have no cause of grief or pangs of conscience for having shed blood without cause or for my lord working salvation himself. And when the LORD has dealt well with my lord, then remember your servant.” (1 Цар 25:26)32And David said to Abigail, “Blessed be the LORD, the God of Israel, who sent you this day to meet me! (Бит 24:27; Пс 41:13; Пс 72:18; Лк 1:68)33Blessed be your discretion, and blessed be you, who have kept me this day from bloodguilt and from working salvation with my own hand! (1 Цар 25:26)34For as surely as the LORD, the God of Israel, lives, who has restrained me from hurting you, unless you had hurried and come to meet me, truly by morning there had not been left to Nabal so much as one male.” (Рут 3:13; 1 Цар 25:26)35Then David received from her hand what she had brought him. And he said to her, “Go up in peace to your house. See, I have obeyed your voice, and I have granted your petition.” (1 Цар 1:17)36And Abigail came to Nabal, and behold, he was holding a feast in his house, like the feast of a king. And Nabal’s heart was merry within him, for he was very drunk. So she told him nothing at all until the morning light. (1 Цар 22:15; 2 Цар 13:23; 2 Цар 13:28; 3 Цар 21:7)37In the morning, when the wine had gone out of Nabal, his wife told him these things, and his heart died within him, and he became as a stone.38And about ten days later the LORD struck Nabal, and he died. (1 Цар 26:10)39When David heard that Nabal was dead, he said, “Blessed be the LORD who has avenged the insult I received at the hand of Nabal, and has kept back his servant from wrongdoing. The LORD has returned the evil of Nabal on his own head.” Then David sent and spoke to Abigail, to take her as his wife. (1 Цар 24:15; 1 Цар 25:32; 1 Цар 25:33; 1 Цар 25:34; 3 Цар 2:44; Пс 7:16; П П 8:8; Ез 17:19)40When the servants of David came to Abigail at Carmel, they said to her, “David has sent us to you to take you to him as his wife.”41And she rose and bowed with her face to the ground and said, “Behold, your handmaid is a servant to wash the feet of the servants of my lord.” (Рут 2:10)42And Abigail hurried and rose and mounted a donkey, and her five young women attended her. She followed the messengers of David and became his wife.43David also took Ahinoam of Jezreel, and both of them became his wives. (И Н 15:56; 1 Цар 27:3; 1 Цар 30:5; 2 Цар 2:2; 2 Цар 3:2; 2 Цар 3:3; 1 Лет 3:1)44Saul had given Michal his daughter, David’s wife, to Palti the son of Laish, who was of Gallim.