2 Царе 3

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

1 Войната между Сауловия дом и Давидовия дом продължи дълго време; и Давид непрестанно се усилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше. 

2 На Давид се родиха синове в Хеврон. Първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам. (1 Цар 25:43; 1 Лет 3:1) 

3 Вторият му – Хилеав, от Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. Третият – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай. (1 Цар 27:8; 2 Цар 13:37) 

4 Четвъртият – Адония, син на Агита. Петият – Сефатия, син на Авитала. (3 Цар 1:5) 

5 И шестият – Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон. 

6 А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом. 

7 Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Ая. Исвостей каза на Авенир: Ти защо си лежал с бащината ми наложница? (2 Цар 16:21; 2 Цар 21:8; 2 Цар 21:10) 

8 Тогава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и отговори: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показах благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и въпреки това ме обвиняваш днес за тази жена! (Вт 23:18; 1 Цар 24:15; 2 Цар 9:8; 2 Цар 16:9) 

9 Така да стори Бог с Авенир – да! – и повече да му прибави, ако не сторя за Давид, както ГОСПОД му се е клел, (Рут 1:17; 1 Цар 15:28; 1 Цар 16:1; 1 Цар 16:12; 1 Цар 28:17; 3 Цар 19:2; 1 Лет 12:23) 

10 като направя да премине царството от Сауловия дом и като поставя Давидовия престол над Израил, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее. (Съд 20:1; 2 Цар 17:11; 3 Цар 4:25) 

11 И Исвостей не можеше вече да каже нито дума на Авенир, понеже се боеше от него. 

12 Тогава Авенир изпрати хора до Давид да кажат от негово име: Чия е земята? Съобщението гласеше още: Сключи договор с мен; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, така че да доведа под твоята власт целия Израил. 

13 А Давид отговори: Добре, аз ще сключа договор с тебе. Но едно нещо искам аз от тебе: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да ме видиш. (Бит 43:3; 1 Цар 18:20) 

14 И Давид прати хора до Сауловия син Исвостей да му кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия. (1 Цар 18:25; 1 Цар 18:27) 

15 И така, Исвостей прати и я взе от мъжа и Фалатиил, Лаисовия син. (1 Цар 25:44) 

16 Мъжът и дойде с нея и като вървеше, плачеше и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна. (2 Цар 19:16) 

17 А Авенир влезе във връзка с израилските старейшини и каза: В миналото вие сте искали Давид да царува над вас; 

18 сега направете това, защото ГОСПОД е говорил за Давид: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели (2 Цар 3:9) 

19 Авенир говори още и на вениаминците. Също Авенир отиде да говори и с Давид в Хеврон всичко, което беше угодно на Израил и на целия Вениаминов дом. (1 Лет 12:29) 

20 И така, Авенир дойде при Давид в Хеврон заедно с двадесет мъже. И Давид направи угощение за Авенир и за мъжете, които бяха с него. 

21 Тогава Авенир каза на Давид: Ще отида и ще събера целия Израил при господаря си, царя, за да сключат завет с теб и да царуваш над всички според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир и той отиде с мир. (2 Цар 3:10; 2 Цар 3:12; 3 Цар 11:37) 

22 А Давидовите слуги и Йоав идваха от едно нашествие и носеха със себе си голяма плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеврон, защото Давид го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир. 

23 След като Йоав дойде заедно с цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав, че Авенир, Нировият син, е идвал при царя; и той го е изпратил и Авенир си е отишъл с мир. 

24 Тогава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Авенир е идвал при тебе! Защо си го пуснал да си отиде? 

25 Знаеш какъв е Авенир, Нировият син. Той е идвал, за да те измами, да научи влизането ти и излизането ти и да научи всичко, което правиш. (1 Цар 29:6; Ис 37:28) 

26 И Йоав, като излезе от Давид, прати хора след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира. Давид обаче не знаеше това. 

27 И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрана в портата, уж за да му говори тайно. Там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил. И Авенир умря. (3 Цар 2:5; 3 Цар 2:23; 3 Цар 4:6; 3 Цар 20:9; 3 Цар 20:10) 

28 А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред ГОСПОДА до века за кръвта на Авенир, Нировия син. 

29 Нека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб. (Лев 15:2; 3 Цар 2:32; 3 Цар 2:33) 

30 Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон. (2 Цар 2:23) 

31 Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката. (Бит 37:34; И Н 7:6; 2 Цар 1:2; 2 Цар 1:11) 

32 Погребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ. 

33 Царят плака над Авенир и каза: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният? (2 Цар 13:12; 2 Цар 13:13) 

34 Ръцете ти не бяха вързани, нито краката ти – сложени в окови. Както човек пада пред тези, които вършат неправда, така падна и ти. И целият народ плака дълго над него. 

35 После целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето. (Рут 1:17; 2 Цар 1:12; 2 Цар 12:17; Ер 16:7) 

36 И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше. 

37 Защото в онзи ден целият народ и целият Израил разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син. 

38 А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израил! 

39 Днес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. ГОСПОД да въздаде на злодееца според злодеянието му. (2 Цар 19:7; 2 Цар 19:13; 3 Цар 2:5; 3 Цар 2:6; 3 Цар 2:33; 3 Цар 2:34; Пс 28:4; Пс 62:12; 2 Тим 4:14) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание