Исая 53 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

1 Кой е повярвал в известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНЯ? (Ис 51:9; Йн 12:38; Рим 1:16; Рим 10:16; 1 Кор 1:18)

Ис 51:9Йн 12:38Рим 1:16Рим 10:161 Кор 1:18

2 Защото израсна пред Него като клонка и като корен от суха земя; нямаше благообразие, нито приличие, за да Го гледаме, нито красота, за да Го желаем. (Ис 11:1; Ис 52:14; Мк 9:12)

Ис 11:1Ис 52:14Мк 9:12

3 Той беше презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал; и както човек, от когото хората отвръщат лице, презрян беше и за нищо не Го счетохме. (Пс 22:6; Ис 49:7; Йн 1:10; Йн 1:11; Евр 4:15)

Пс 22:6Ис 49:7Йн 1:10Йн 1:11Евр 4:15

4 Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го мислехме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. (Мт 8:17; Евр 9:28; 1 Пет 2:24)

Мт 8:17Евр 9:281 Пет 2:24

5 Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. (Рим 4:25; 1 Кор 15:3; 1 Пет 2:24; 1 Пет 3:18)

Рим 4:251 Кор 15:31 Пет 2:241 Пет 3:18

6 Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и ГОСПОД възложи на Него беззаконието на всички ни. (Пс 119:176; 1 Пет 2:25) 7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си; както агне, водено на клане, и както овца, която не издава глас пред стригачите си, така Той не отвори устата Си. (Мт 26:63; Мт 27:12; Мт 27:14; Мк 14:61; Мк 15:5; Д А 8:32; 1 Пет 2:23)

Мт 26:63Мт 27:12Мт 27:14Мк 14:61Мк 15:5Д А 8:321 Пет 2:23

8 Чрез угнетителен съд беше грабнат; а кой от Неговия род разсъждаваше, че беше изтръгнат отсред земята на живите поради престъплението на Моя народ, върху който трябваше да падне ударът? (Дан 9:26) 9 И определиха гроба Му между злодеите, но след смъртта Му – при богатия; защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Му. (Мт 27:57; Мт 27:58; Мт 27:60; 1 Пет 2:22; 1 Йн 3:5)

Мт 27:57Мт 27:58Мт 27:601 Пет 2:221 Йн 3:5

10 Но ГОСПОД благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал; когато направиш душата Му принос за грях, ще види потомството, ще продължи дните Си и това, в което ГОСПОД благоволи, ще успее в ръката Му. (Рим 6:9; 2 Кор 5:21; Еф 1:5; Еф 1:9; 2 Сол 1:11; 1 Пет 2:24)

Рим 6:92 Кор 5:21Еф 1:5Еф 1:92 Сол 1:111 Пет 2:24

11 Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; праведният Ми Слуга ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им. (Ис 42:1; Ис 49:3; Ис 53:4; Ис 53:5; Йн 17:3; Рим 5:18; Рим 5:19; 2 Пет 1:3; 1 Йн 2:1)

Ис 42:1Ис 49:3Ис 53:4Ис 53:5Йн 17:3Рим 5:18Рим 5:192 Пет 1:31 Йн 2:1

12 Затова ще Му определя дял между великите и Той ще раздели плячка със силните, защото изложи душата Си на смърт и към престъпници беше причислен, и защото взе на Себе Си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците. (Пс 2:8; Мк 15:28; Лк 22:37; Лк 23:34; Рим 8:34; Фил 2:9; Кол 2:15; Евр 7:25; Евр 9:24; 1 Йн 2:1)

Пс 2:8Мк 15:28Лк 22:37Лк 23:34Рим 8:34Фил 2:9Кол 2:15Евр 7:25Евр 9:241 Йн 2:1

English Standard Version

от Crossway

1 Who has believed what he has heard from us?^[1] And to whom has the arm of the LORD been revealed? (Ис 51:9; Йн 12:38; Рим 10:16) 2 For he grew up before him like a young plant, and like a root out of dry ground; he had no form or majesty that we should look at him, and no beauty that we should desire him. (Ис 11:1; Ис 52:14) 3 He was despised and rejected^[2] by men, a man of sorrows^[3] and acquainted with^[4] grief;^[5] and as one from whom men hide their faces^[6] he was despised, and we esteemed him not. (Пс 22:6; Ис 49:7; Мк 9:12; Йн 1:10; Йн 1:11)

Пс 22:6Ис 49:7Мк 9:12Йн 1:10Йн 1:11

4 Surely he has borne our griefs and carried our sorrows; yet we esteemed him stricken, smitten by God, and afflicted. (Пс 69:26; Мт 8:17) 5 But he was pierced for our transgressions; he was crushed for our iniquities; upon him was the chastisement that brought us peace, and with his wounds we are healed. (Рим 4:25; 1 Пет 2:24) 6 All we like sheep have gone astray; we have turned—every one—to his own way; and the LORD has laid on him the iniquity of us all. (Ер 50:6; Ер 50:17; 2 Кор 5:21; Кол 2:14; 1 Пет 2:25)

Ер 50:6Ер 50:172 Кор 5:21Кол 2:141 Пет 2:25

7 He was oppressed, and he was afflicted, yet he opened not his mouth; like a lamb that is led to the slaughter, and like a sheep that before its shearers is silent, so he opened not his mouth. (Ер 11:19; Мт 26:63; Мк 14:61; Йн 19:9; Д А 8:32; 1 Пет 2:23)

Ер 11:19Мт 26:63Мк 14:61Йн 19:9Д А 8:321 Пет 2:23

8 By oppression and judgment he was taken away; and as for his generation, who considered that he was cut off out of the land of the living, stricken for the transgression of my people? (Ис 57:1) 9 And they made his grave with the wicked and with a rich man in his death, although^[7] he had done no violence, and there was no deceit in his mouth. (Мт 27:57; Мт 27:60; Евр 4:15; 1 Пет 2:22; 1 Йн 3:5)

Мт 27:57Мт 27:60Евр 4:151 Пет 2:221 Йн 3:5

10 Yet it was the will of the LORD to crush him; he has put him to grief;^[8] when his soul makes^[9] an offering for guilt, he shall see his offspring; he shall prolong his days; the will of the LORD shall prosper in his hand. (Ис 44:28; Ис 53:4; Ис 53:6) 11 Out of the anguish of his soul he shall see^[10] and be satisfied; by his knowledge shall the righteous one, my servant, make many to be accounted righteous, and he shall bear their iniquities. (Ис 53:5; Д А 13:39; Рим 5:18; Рим 5:19; 1 Йн 2:1)

Ис 53:5Д А 13:39Рим 5:18Рим 5:191 Йн 2:1

12 Therefore I will divide him a portion with the many,^[11] and he shall divide the spoil with the strong,^[12] because he poured out his soul to death and was numbered with the transgressors; yet he bore the sin of many, and makes intercession for the transgressors. (Ис 52:13; Ис 53:8; Ис 53:10; Фил 2:9; Кол 2:15)

Ис 52:13Ис 53:8Ис 53:10Фил 2:9Кол 2:15