1И ние, като съдействаме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. (1 Кор 3:9; 2 Кор 5:20; Евр 12:15)2Защото Той казва: „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден. (Ис 49:8; Лк 4:19; Евр 3:7)3Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение; (Рим 14:13; 1 Кор 9:12; 1 Кор 10:32)4но във всичко се проявяваме като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения, (1 Кор 4:1; 2 Кор 12:10)5в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене, (2 Кор 11:23)6с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Святия Дух, с нелицемерна любов,7с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата; (1 Кор 2:4; 2 Кор 4:2; 2 Кор 7:14; 2 Кор 10:4; Еф 6:11; Еф 6:13; 2 Тим 4:7)8всред слава и опозорение, всред укори и похвали; смятани за измамници, но пак истинни;9като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, ала не умъртвявани; (Пс 118:18; 1 Кор 4:9; 2 Кор 1:9; 2 Кор 4:2; 2 Кор 4:10; 2 Кор 4:11; 2 Кор 5:11; 2 Кор 7:3; 2 Кор 11:6)10като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко. (Пр 13:7)
от Veren1И ние, като съработници, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.2Защото Той казва: „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден!3Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън[1], да не би да се злослови служението ни,4а във всичко представяме себе си като Божии служители, в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове,5в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в постене,6в чистота, в познание, в дълготърпение, в благост, в Светия Дух, в нелицемерна любов,7в говорене истината, в Божията сила, чрез оръжията на правдата в дясната и в лявата ръка,8сред слава и опозорение, сред похвали и укори; считани като измамници, и въпреки това истинни;9като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени;10като наскърбени, но винаги радостни; като бедни, но обогатяващи мнозина; като не притежаващи нищо, и въпреки това притежаващи всичко.11О, коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.12На вас не ви е тясно в нас, а ви е тясно в сърцата ви.13Също така за отплата – говоря като на деца – разширете и вие сърцата си.14Не се впрягайте[2] с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината?15И какво съгласие има между Христос и Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?16И какво споразумение има между Божия храм и идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както каза Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат народ.“17Затова, „излезте изсред тях и се отделете“, казва Господ, „и не се допирайте до нечисто“, и: „Аз ще ви приема,18и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ.