from Bulgarian Bible Society1И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа, (Lu 2:14; Eph 2:16; Col 1:20)2чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия. (Joh 14:6; Eph 2:18; Heb 10:19)3Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, (2Co 12:10; Jas 1:2)4търпението – опитност, опитността – надежда,5а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий. (Ps 21:6; Ro 8:16; 2Co 1:22)6Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите. (Heb 9:15; 1Pe 3:18)7За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.8Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. (Joh 15:13; 1Jo 3:16)9Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева. (Ro 3:25; 1Th 1:10)10Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му; (2Co 5:18; Col 1:22)11и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.12Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; –[1] (Ge 2:17; Ro 6:23; 1Co 15:21)13защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон. (Ro 4:15)14Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия. (1Co 15:21; 1Co 15:45; 1Co 15:55)15Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото. (Joh 1:16; Eph 1:6)16И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът – от много престъпления към оправдаване.17Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа. (2Ti 2:12; Re 1:6; Re 22:5)18И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот.19Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни. (Isa 53:11; Php 2:8)20А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, (Ro 7:8; Ga 3:19)21та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.