Revelation 14

Библия, синодално издание

from Bulgarian Bible Society
1 След това видях: ето, Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец. (Eze 9:4; Re 7:3)2 И чух глас от небето като шум от много води и като звук от силен гръм; чух глас на гуслари, които свирят на гуслите си (Re 5:8; Re 19:6)3 и пеят като че ли нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи тая песен, освен ония сто четирийсет и четири хиляди, които бяха изкупени от земята.4 Тия са, които се не оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца, (1Co 6:20; 2Co 7:1; 2Co 11:2)5 и в устата им лъст се не намери: те са непорочни пред престола Божий. (Zep 3:13; Eph 5:27)6 И видях друг Ангел да хвърчи посред небето, който имаше вечно евангелие, за да благовести на жителите земни, на всяко племе и коляно, език и народ;7 той говореше с висок глас: бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд, и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори. (Ps 32:6; Ps 145:6; Ac 14:15)8 И друг Ангел последва и казваше: падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с яростното вино на блудството си. (Isa 21:9; Jer 51:8; Eze 16:35; Re 16:19)9 И трети Ангел ги последва, като говореше с висок глас: който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си,10 той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено, наляно в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнеца. (Ps 74:9; Isa 66:24; Jer 25:9; Re 16:19)11 Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му. (Isa 34:10; Mt 25:41; Joh 5:29; Re 19:3)12 Тук е търпението на светиите; тук са тия, които пазят заповедите Божии и вярата в Иисуса.13 И чух глас от небето да ми казва: напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях. (1Th 4:14; Wis 4:7)14 И видях: ето, светъл облак, и на облака седеше Някой, подобен на Сина Човечески; на главата Си Той имаше златен венец, а в ръката – остър сърп.15 И друг Ангел излезе от храма и извика с висок глас на Оногова, Който седеше на облака: прати сърпа Си и пожъни, защото дойде Ти часът за жетва: жетвата на земята е узряла. (Joe 3:13; Mt 13:39)16 И Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята, и земята биде пожъната.17 И друг Ангел, също така с остър сърп, излезе от храма, който се намираше на небето.18 И друг Ангел, който имаше власт над огъня, излезе от жертвеника и със силен вик извика към оногова, който имаше острия сърп, казвайки: прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря. (Re 8:5)19 И Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия лин на Божия гняв. (Re 19:15)20 И стъпкан биде линът вън от града, и потече кръв от жлеба дори до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадии. (Isa 63:3)