от Bulgarian Bible Society1Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:2царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си (Пр 9:1; Лк 14:16; Отк 19:7)3и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.4Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.5Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;6други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.7Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. (Лк 19:27)8Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.9Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.10И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.11Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,12и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.13Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;14защото мнозина са звани, а малцина избрани. (Мт 20:16)15Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума. (Мк 12:13; Лк 20:20)16И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;17затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?18Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?19покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.20И казва им: чий е този образ и надпис?21Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. (Мк 12:17; Рим 13:7)22И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.23В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха: (Мк 12:18; Лк 20:27; Д А 23:8)24Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си; (Вт 25:5; Мк 12:19; Лк 20:28)25у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;26също и вторият, третият, дори до седмия;27а след всички умря и жената;28и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.29Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;30защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата. (1 Кор 15:44)31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:32„Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог на мъртви, а на живи. (Изх 3:6; Мк 12:26; Лк 20:37)33И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.34А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.35И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: (Мк 12:28; Лк 10:25)36Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?37А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: (Вт 6:5; Мих 6:8; Мк 12:30; Лк 10:27)38тази е първа и най-голяма заповед;39а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; (Лев 19:18; Мт 5:43; Мк 12:31)40на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.41И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:42какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. (Мк 12:35; Лк 20:41)43Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:44„рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“? (Пс 109:1; Лк 20:42)45И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?46И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.