Luke 19

Библия, синодално издание

from Bulgarian Bible Society
1 След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.2 И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,3 искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;4 и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.5 Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.6 И той бързо слезе и Го прие с радост.7 И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.8 А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. (Ex 22:1)9 Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,10 понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото. (Mt 18:11)11 А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –12 и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне; (Mt 25:14)13 и като повика десет свои слуги, даде им десет мини[1] и им рече: търгувайте, докле се завърна.14 Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.15 И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.16 Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.17 И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града. (Lu 16:10)18 Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.19 Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.20 Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,21 понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.22 Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял; (Job 15:6; Mt 12:37)23 тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?24 И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.25 (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)26 Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; (Mt 13:12; Mt 25:29; Mr 4:25; Lu 8:18)27 а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен. (Mt 22:7)28 Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.29 И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици (Mt 21:1; Mr 11:1)30 и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.31 И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.32 Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.33 А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?34 Те отговориха: то е потребно Господу.35 И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса. (Mt 21:7; Mr 11:7; Joh 12:14)36 И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.37 А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,38 като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! (Ps 117:26; Lu 2:14; Eph 2:14)39 И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.40 Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат. (Hab 2:11)41 И когато се приближи и видя града, заплака за него42 и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,43 понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, (Isa 29:3; Jer 6:6; Eze 21:22; Mt 22:7; Lu 21:6)44 и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.45 И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него, (Mt 21:12; Mr 11:15; Joh 2:15)46 и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп. (1Ki 8:29; Isa 56:7; Jer 7:11)47 И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,48 и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.