from Bulgarian Bible Society1Завет направих с очите си да не помислям за девица. (Ge 34:1; Mt 5:28; Sir 9:5)2Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?3Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?4Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки? (Job 23:10; Job 34:21; Ps 138:3)5Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, –6нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.7Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми, (Ps 7:4)8нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени. (Le 26:16; De 28:30; De 28:38)9Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, – (Job 24:15)10нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея, (De 28:30)11защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд; (Ge 38:24; Le 20:10)12това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот. (Isa 47:14)13Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене, (Eph 6:9; Col 4:1)14какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?15Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?16Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица? (Jas 2:15; 1Jo 3:17)17Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак? (Lu 14:13)18Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица. (Job 29:16; Sir 4:10)19Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, – (Isa 58:7)20чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми? (De 24:13)21Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите, (Isa 58:4)22нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя, (Zec 11:17)23защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял. (Ge 50:19)24Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда? (Ps 61:11; Mr 10:24)25Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?26Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви, (De 4:19; Eze 8:16)27прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си? (1Ki 19:18)28Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго. (Tit 1:16)29Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина? (Pr 24:17)30Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.31Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?32Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника. (Ge 19:2; Ro 12:13; Heb 13:2)33Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци, (Ge 3:8; Ho 6:7)34щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.35О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;36щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;37щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.38Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,39ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците, (Jas 5:11)40нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик – къклица. Думите Иовови се свършиха.