from Bulgarian Bible Society1А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.2И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.3Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;4късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.5Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,6за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.7Реват между храстите, врат се под тръните.8Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!9Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им. (Job 17:6)10Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми. (Nu 12:14; Job 19:19)11Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.12Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.13А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.14Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми. (Job 6:4)15Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.16И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха. (Ps 21:15; Ps 41:5; La 2:19)17Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.18С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.19Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел. (Ge 18:27; Job 16:15; Sir 10:9)20Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, – стоя, а Ти само ме гледаш. (Job 19:7)21Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.22Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.23Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи. (Heb 9:27)24Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани? (Job 3:17)25Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните? (Ro 12:15)26Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма. (Jer 14:19)27Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.28Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.29Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици. (Ps 101:7; Isa 38:14; Mic 1:8)30Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега. (Ps 118:83)31И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми – глас плачевен. (Am 8:10; Bar 4:34)