от Bulgarian Bible Society1Отговори Иов и рече:2слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички! (Йов 21:34)3Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй?4И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;5подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал.6Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава?7Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие. (Йов 10:17)8Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява.9Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене.10Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене.11Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци.12Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си. (Вт 32:23; Пс 101:8)13Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,14пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец.15Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.16Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка, (Йов 17:7; Пс 6:7)17макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста. (1 Тим 2:8)18Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма.19И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините!20Присмехулни са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми.21О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен!22Защото краят на годините ми иде и аз заминавам на път невъзвратен. (И Н 23:14; Йов 7:21; Йов 10:21)