от Bulgarian Bible Society1Кой е Тоя, Който иде от Едом, в червени одежди от Восор, Който е тъй величествен в облеклото Си, Който пристъпя в пълната Си сила? – „Аз съм, Който изричам правда и съм силен да спасявам.“ (Ис 34:6)2– Защо Твоето облекло е червено, и Твоите одежди – като на оногова, който е жлеб тъпкал? (Отк 19:13)3– „Аз тъпках жлеба Сам, и никой от народите не беше с Мене; Аз ги тъпках в гнева Си и ги газих в яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми, и Аз опетних цялото Си облекло; (Ис 43:25; П Ер 1:15; Йн 13:33)4защото денят за отмъщение е в сърцето Ми, и годината на изкупените от Мене настана. (Ис 34:8; Ис 61:2)5Аз гледах, – и нямаше помощник; чудих се, че нямаше, кой да подкрепи; но Моята мишца Ми помогна, и Моята ярост – тя Ме подкрепи; (Пс 97:1; Ис 59:16)6и в гнева Си стъпках народите, съкруших ги в яростта Си и излях наземи кръвта им.“ (Ис 49:26)7Ще спомня милостите Господни и славата Господня за всичко, що Господ ни е дарувал, и великата Негова благост към дома Израилев, която му Той оказа по Своето милосърдие и по многото Си щедрости.8Той каза: „наистина, те са Мой народ, деца, които няма да слъжат“, – и Той биде за тях Спасител.9Във всяка тяхна скръб Той ги не оставяше, и Ангелът на лицето Му ги спасяваше; по любовта Си и по благосърдието Си Той ги изкупи, взе и ги носи през всички древни дни. (Изх 19:4; Вт 7:7; Вт 32:11)10Но те се възбунтуваха и огорчиха Светия Негов Дух; затова Той им стана неприятел: Сам воюва против тях. (Чис 14:11; Пс 77:21)11Тогава народът Му си спомни древните дни, дните Моисееви: де е Оня, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овци? Де е Оня, Който вложи в сърцето му Светия Свой Дух, (Изх 14:30)12Който води Моисея за дясна ръка с величествената Си мишца, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име; (Изх 14:21; Чис 14:17)13Който ги води през бездни, като кон по степи, и те се не препъваха? (Прем 19:9)14Както стадо слиза в долина, – Дух Господен ги води към покой. Тъй води Ти народа Си, за да Си създадеш славно име. (Пс 105:8)15Назърни от небесата и погледай от жилището на Твоята светиня и на Твоята слава: де е Твоята ревност и Твоята мощ? Голямото Твое милосърдие и Твоите към мене милости са спрени. (Вт 26:15; Вар 2:16)16Само Ти си наш Отец; защото Авраам не ни познава, нито Израил ни признава за свои; Ти, Господи, си наш Отец, отвека Твоето име е: „Изкупител наш“. (Ис 64:8)17Защо, Господи, си допуснал да се отбием от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да Ти се не боим? Обърни се заради Твоите раби, заради колената на Твоето наследие. (Вт 32:9; Рим 11:7; 2 Кор 3:14)18Кратко време владя над него народът на Твоята светиня: враговете ни потъпкаха Твоето светилище. (Пс 73:3)19Ние станахме такива, над които Ти като че никога не си владял, и над които името Ти не се е именувало. (Ис 64:10)