from Bulgarian Bible Society1О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти (Ps 96:5; Lu 10:24; Re 22:20)2като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите. (Ps 82:19)3Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, – планините се топяха от Твоето лице. (Jud 5:5)4Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват. (1Co 2:9)5Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени? (Ps 30:20)6Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда – като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят. (Ps 89:6)7И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.8Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце. (Isa 63:16)9Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ. (Ps 78:8)10Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен. (Ps 78:1)11Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени.12След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно? (Isa 62:1)