от Bulgarian Bible Society1Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците:2Бог дава на човека богатство, имот и слава, и за душата му няма оскудия в нищо, каквото и да пожелае; ала Бог не дава нему да се ползува от това, а се ползува от него чужди човек: това е суета и тежък недъг! (Пс 48:11; Сир 14:4)3Ако някой народи сто деца, преживее много години и още се увеличат дните на живота му, но душата му не би се наслаждавала с добро, и нямаше за него дори погребение, то щях да кажа: пометниче е по-честито от него,4защото е напразно дошло и отишло в тъмнина, и името му е покрито с мрак.5То дори не е видяло и не е познало слънцето: то е по-спокойно, нежели онзи.6А онзи, макар преживял и две хиляди години, без да се наслаждава с доброто, няма ли да иде все на едно място?7Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища. (Йов 5:7)8А какво предимство има умният пред глупавия, какво – сиромахът, който знае да ходи пред живите?9По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър.10Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е – човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него. (Йов 9:2)11Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро?12Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето? (Пс 143:4; Екл 8:7)