Йов 9:2 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Отговори Иов и рече: 2 наистина, зная, че това е тъй; но как ще се оправдае човек пред Бога? (Йов 4:17) 3 Ако поиска да влезе в препирня с Него, не ще му отговори нито на едно от хиляда. 4 Той е мъдър по сърце и мощен по сила; кой е въставал против Него и е оставал на покой? (Йов 37:23) 5 Той преместя планините, и те са неузнаваеми: превръща ги в гнева Си; (Ер 51:25; Мт 17:20) 6 поместя земята от мястото и, и стълбовете и треперят; 7 каже на слънцето, – и то не изгрява, и на звездите туря печат. (И Н 10:13; 4 Цар 20:11)

И Н 10:134 Цар 20:11

8 Той Сам простира небесата и ходи по морското висине; (Ер 51:15) 9 сътворил е Ас, Кесил и Хима^[1] и скривалищата южни; 10 върши дела велики, неизследими и чудни, безброй. (Йов 5:9) 11 Ето, Той ще мине пред мен, и аз не ще Го видя; ще отмине, и не ще Го забележа. 12 Ще вземе, и кой ще му забрани? Кой ще Му каже: какво вършиш? (Ис 10:15; Ис 14:27) 13 Бог няма да отклони гнева Си; пред Него ще паднат поборниците на гордостта. (Наум 1:6) 14 Толкоз повече мога ли аз да отговарям Нему и да пробирам думи пред Него? 15 Дори и прав да бях, няма да отговарям, а ще моля моя Съдия. (Йов 10:7) 16 Да бях извикал, и Той ми отговореше, – не щях да повярвам, че е чул гласа ми Оня, 17 Който ме във вихър поразява и безвинно умножава раните ми, 18 не ми дава да си отдъхна, а ме изпълня с горчивини. 19 Ако е дума за сила, Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще ме изправи пред Него? 20 Ако взема да се оправдавам, самите ми уста ще ме обвинят; ако съм невинен, Той ще ме признае за виновен. 21 Невинен съм; не ща да зная за душата си, презирам живота си. (1 Кор 4:4) 22 Все едно; затова казах, че Той погубва и непорочния, и виновния. (Йов 34:9) 23 Ако тогова Той поразява с бич изведнъж, то над изпитните над невинните се подсмива. 24 Земята е отдадена в ръце на нечестивци; лицата на нейните съдии Той покрива. Ако това не е Той, то кой е? 25 Дните ми са по-бързи от бързоходец, – бягат, не виждат добро, (Йов 7:7; Пс 89:10) 26 летят като леки ладии, като орел, който се спуща върху плячка. (Прем 5:10) 27 Ако си кажа: „ще забравя тъгите си, ще отмахна мрачния си вид и ще се ободря“, 28 то треперя от всичките си страдания, като зная, че Ти не ще ме обявиш за невинен. 29 Ако пък съм виновен, защо напразно да се измъчвам? (Йов 7:20) 30 Да се умиех и със снежна вода и съвсем да очистех ръцете си, (Ер 2:22) 31 и тогава Ти ще ме потопиш в тиня, и ще се погнусят от мене дрехите ми. 32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд! (Екл 6:10; Ер 49:19) 33 Помежду ни няма посредник, който би сложил ръката си на нас двама ни. 34 Нека отмахне Той от мене жезъла Си, и страхът Му да ме не ужасява, – (Пс 88:19) 35 тогава ще говоря и не ще се боя от Него, понеже аз не съм такъв сам по себе си. (1 Кор 4:4)